5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
[населено място] ,27.05.2013 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ , първо отделение , в закрито заседание на тринадесети май , през две хиляди и тринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 1089 / 2012 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] против решение № 1511 / 20.07.2012 год. по гр.д.№ 495 / 2012 год. на Софийски апелативен съд , Гражданско отделение – 2 състав, в частта с която със същото е потвърдено решение № 56 / 06.10.2011 год. по гр.д.№ 74 / 2010 год. на Врачански окръжен съд , Търговско отделение ,в осъдителната му част , с която касаторът е осъден да заплати на И. И. Т. сумата от 40 200 лева – сбор от непогасена в срок главница от 20 наемни вноски , за периода м.юни 2008 – м. април 2009 год. и 3 000 лв.- непогасена част от две наемни вноски за периода март – април 2008 год. , както и 10 417 лв. – на основание чл.86 ал.1 ЗЗД – обезщетение за забава в издължаването на главницата . Касаторът оспорва решението като недопустимо , поради произнасяне на въззивния съд в разрив с принципа за диспозитивното начало , с оглед погрешна правна квалификация на иска, както и като неправилно, поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила – недопуснати свидетелски показания, въпреки липсата на приложима основание за недопускането им, съгласно чл.164 т.3 и т.4 ГПК.Счита , че неправилно съдът е отказал да разгледа възражението за недействителност на цесионния договор, на който основава иска си ищеца , както и че с оглед произнасяне по същата е образувано гражданско дело , решението по което е с преюдициално значение за решаването на настоящия спор, поради което и с касационната жалба е отправено искане за спиране , на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК , по приключване с влязло в сила решение на гр.д.№ 17419/2012 год. на СРС, 49 състав .
Ответната страна – ищецът И. И. Т. и ЕТ „ Л. Н. Г. „ , конституиран като трето лице помагач на ответника в производството – не са депозирали становище по касационната жалба .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване .
За да се произнесе по основанията за допускане на касационото обжалване настоящият състав съобрази следното :
Ищецът – в качеството на цесионер , придобил право на вземане срещу ответника по договор за цесия , сключен с третото лице помагач , с което последният му е прехвърлил вземания, вкл. „ всички произтичащи от това права, привилегии и обезпечения „ по сключените с ответника два договора за наем – от 13.04.2007 год. и 08.03.2008 год. , е предявил спрямо ответника вземанията от наемна цена за месеците март – април 2008 год. по договора от 2007 год. и за периода м. май 2008 год. – м. април 2009 год. – по договора от 2008 година , ведно с обезщетение за забава , на основание чл. 86 ал.1 ЗЗД . Ответникът – наемател по договора с цедента , е противопоставил възражение за нищожност на договора за цесия, поради липса на съгласие за сключването му , алтернативно – поради липса на предмет, с оглед неиндивидуализирането на вземанията – предмет на цесията – по размер . В депозирания отговор на исковата молба ответникът изрично сочи , че като сключен под отлагателно условие – плащането на първата месечна наемна вноска – незаплатена , вторият от наемните договори изобщо не е влизал в сила, поради което и за наемодателя не е възникнало право на вземане от наемна вноска, а от обезщетение за ползване . Въпреки последното , ответникът е твърдял / отговор на искова молба / изпълнение на задължението за наемна цена и консумативни разходи по всеки от договорите , вкл. плащането на гаранция за добро изпълнение по първия договор . За връщането на последната е постановено влязло в сила решение по иск ,предявен от [фирма] против ЕТ „ Л. Г. „ и последният е осъден да я върне, поради липса на основание за задържането й . Ответникът се позовава на това решение , като приложимо с последиците на чл. 299 ГПК за настоящото производство,предвид обвързваща сила на мотивите между страните по спора – ответникът и третото лице помагач , като страни по наемния договор от 13.04.2007 год. : след като съдът е приел за основателен иска за връщане на гаранцията , то спрямо ответника – наемател наемодателят не е доказал наличие на изискуеми вземания по договора за наем , като основание за задържане на гаранцията . В решението си по този спор, обаче, съдът изрично е приел, че направено от ответника – наемодател възражение за изискуеми вноски от наемна цена по първия наемен договор , подлежи на разглеждане само в случай на предявено възражение за прихващане, а такова не е заявено .
За да потвърди първоинстанционното решение въззивният съд е изложил самостоятелни изводи по част от релевираните във въззивната жалба възражения ,а в останалата част препратил към мотивите на пръвоинстанционното решение , на основание чл.272 ГПК. Отрекъл е последиците на чл.299 ГПК досежно допустимостта на постановеното решение , с аргумент от субективните и обективните предели на силата на пресъдено нещо , съгласно чл. 298 ал.1 и ал.4 ГПК . Споделил е извода на първоинстанционния съд, че с предаването на предмета на втория наемен договор, с протокол от 29. 04.2008 год. , по същество е потвърдено заплащането на първата наемна вноска, като условие за влизането му в сила, респ. и настъпила изискуемост на задължението на наемодателя да предостави вещта за ползване . С оглед препращането към мотивите на първоинстанционния съд , очевидно въззивният съд е споделил извода за неустановени погашения на претендираните наемни вноски , с доказателствена тежест за ответника , както и че възражението за нищожност на договора за цесия , на заявените от ответника алтернативни основания , е непротивопоставимо в настоящия спор – между цесионера и длъжника , доколкото макар и релевантни към произнасянето по сочения във въззивната жалба довод за неправилност ,свързан с това възражение , въззивният съд не е изложил собствени мотиви .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторът възпроизвежда довода си за недопустимост на въззивното решение , предвид обстоятелството, че като предмет на цесията е разгледано изискуемо вземане от наемна цена, при възможна претенция / с оглед твърдените обстоятелства за невлизане в сила на сключения втори наемен договор / единствено за обезщетяване на пропуснати ползи , т.е. на извъндоговорно основание . При формално позоваване на хипотеза на чл.280 ал.1 т.3 ГПК , от изложението по п.2 на приложението по чл.284 ал.3 ГПК може да бъде конкретизиран въпроса за допустимостта , в производство по иск , предявен от цесионера , на възражение на длъжника относно действителността на договора за цесия .
По довода за недопустимост на въззивното решение : касаторът очевидно смесва правната квалификация на иска с действителното основание на което твърди , че цедентът е придобил вземания , респ. същите са могли да бъдат валидно прехвърлени на цесионера . Последното обуславя възражение срещу основателността на иска , но е неотносимо към правната квалификация на иска на цесионера към длъжника . Въззивният съд не е излязъл извън предмета на спора и не е нарушил принципа на диспозитивното начало в процеса . Приел е , че с договора за цесия са прехвърлени вземания за наемна цена по изрично посочените в същия два наемни договора , предвид достатъчно индивидуализирания произход на вземанията и при неуговорени с договора за цесия изключения . Не съществува вероятност за недопустимост на въззивното решение по изложените от касатора съображения .
Изводимият чрез конкретизация на изложението по п.2 въпрос , съгласно правомощието на касационната инстанция , предоставено с ТР № 1 / 2010 год. по тълк. дело № 1 / 2009 год. на ВКС , макар покриващ общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК , не е обоснован с допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.3 ГПК вр. с т.4 от ТР № 1 / 2010 год. по тълк.дело № 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС – по въпроса за обхвата на възраженията , противопоставими от длъжника на цесионера и конкретно – за допустимостта на възражение срещу действителността на договора за цесия, предявимо от длъжника спрямо цесионера , не е доказано наличието на противоречива съдебна практика или непротиворечива такава , ведно с обстоятелства предпоставящи преодоляването или осъвременяването й , с оглед развитието на обществените отношения или промяна в законодателството , за да би се обезпечило точното прилагане на закона и развитието на правото . Формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК е недостатъчно да обоснове допускане на касационното обжалване . При това обстоятелствата , наведени от ответника по твърдение за нищожност на цесията са свързани единствено с неиндивидуализация на вземането по размер , при определимост на същото в договора за цесия с ясно посочване произхода му / договорите за наем , съставляваща основанието му / . За определяемостта на престацията , като достатъчна за индивидуализацията на предмета на договора , не е налице противоречива съдебна практика .
Направеното искане за спиране на основание чл.229 ал.1 т.4 ГПК е недопустимо . Касационният съд може да допусне спиране в хипотезата на чл. 229 ал.1 т.4 ГПК само в производство по реда на чл. 295 ГПК , в което разпоредбата / ал.2 / изрично препраща към правилата на въззивното производство , респ. към чл.229 ГПК . Няма основание да се счете изгубило сила ТР № 2 / 02.07.2004 год. ОСГК и ТК на ВКС – т. 9 и при действието на ГПК в сила от 01.03.2008 година . Недопускането на касационното обжалване на основанията по чл.280 ал.1 ГПК, обаче, изключва самостоятелно произнасяне по исканото спиране , тъй като прекратява висящността на производството пред настоящата инстанция към която то е относимо и преценимо .
Водим от горното , Върховен касационен съд , първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1511 / 20.07.2012 год. по гр.д.№ 495 / 2012 год. на Софийски апелативен съд , Гражданско отделение – 2 състав .
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :