1
1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
гр.София, 29.05.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
двадесет и втори май две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 1639/ 2019 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Н. Т. Й. с искане за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 14 от 11.01.2019 г. по гр.д.№ 807/ 2018 г., с което е отменено изцяло решение на Плевенски районен съд по гр.д.№ 4733/ 2018 г., след което са отхвърлени исковете, предявени от жалбоподателя против Възпитателно училище – интернат „Христо Ботев”, [населено място], квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, т.2 и т.3 КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № РД-15-203 от 30.04.2018 г., за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „портиер” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 3 016,93 лв за период от 01.05.2018 г. до 28.09.2018 г.
В приложено към касационната жалба изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК жалбоподателят поддържа наличие на основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол по чл.280 ал.1 т.1 ГПК. Счита, че въззивният съд е разрешил в противоречие с практиката на Върховния касационен съд материалноправния въпрос, „Когато работодателят е задал на комисията за подбор определени критерии по които да анализира и оцени поставените под подбор работници, законосъобразно ли е заключението на комисията, ако по своя преценка анализира и оцени само част от заложените критерии?” и процесуалноправния въпрос, „Когато липсва анализ и оценка на част от зададените на комисията за подбор критерии, възможен ли е съдебен контрол за законосъобразност по тях и допустимо ли е съдът да предполага, че подборът е извършен и по тях, въпреки неотразяването на това обстоятелство?”.
Ответната страна Възпитателно училище – интернат „Христо Ботев” оспорва жалбата с доводи за правилност на обжалваното решение, без да взема становище по наличието на претендираните основания по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Съдът намира жалбата за допустима, но не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
Въззивният съд приел за установено, че ищецът е работил по възникнало от трудов договор безсрочно трудово правоотношение в ответното училище заемал е длъжността „портиер”. За тази длъжност в щата на работодателя били предвидени две бройки, заети от ищеца и от друг работник. Обемът на работата в ответното училище намалял, тъй като през 2016 г. в него са се обучавали 38 ученички, през 2017 г. – 26, а през 2018 г. (когато е извършено уволнението на ищеца) – 19. Това наложило съкращения както в педагогическия, така и при непедагогическия персонал, зает при същия работодател. На 30.03.2018 г. директорът на училището издал заповед, с която назначил комисия за изработване на критерии за подбор между непедагогическия персонал, който заема еднакви или сходни длъжности. С протокол №1/ 10.04.2018 г. комисията предложила да бъде съкратена една щатна бройка за длъжността портиер и по какви критерии да бъде подбран служителят, който ще остане на работа. С последващ протокол от 25.04.2018 г. комисията излязла с ново предложение – за прекратяване на трудовото правоотношение с един от портиерите, без да се закриват щатни бройки. В същия протокол е обективирана преценка на комисията, че въз основа на данни от трудовите досиета на двамата служители и представените допълнително от тях документи, на работа следва да остане другият заемащ същата длъжност работник, а да бъде прекратено трудовото правоотношение с ищеца. Съдът приел, че от съдържанието на този протокол не следва извод, че комисията не е взела предвид квалификацията и нивото на изпълнение на работата на съпоставените работници. В протокола били отразени само тези критерии, по които комисията е установила наличие на различия, но тя изрично удостоверила, че взема предвид цялата събрана информация по критериите за подбор. Тъй като по длъжностна характеристика за заемане на длъжността се изисква единствено средно образование, без никакъв професионален опит, а на никой от съпоставените не са налагани дисциплинарни наказания, те са били преценени от комисията като равнопоставени по икономическите критерии на подбора. Ищецът не е предпочетен, защото другият работник има предимство по критерия „здравословно състояние” (като страдащ от хронично ендокринологично заболяване), поради което подборът е законен.
С оглед тези мотиви на инстанцията по същество, поставеният от жалбоподателя материалноправен въпрос не обуславя обжалваното решение. Въззивният съд изрично е приел в мотивите си, че назначената от работодателя комисия, която да го подпомага при извършване на подбора, е взела предвид всички критерии, зададени от работодателя за извършване на подбора. Той е извършил анализ на доказателствата и е достигнал до извод, че заемащите една и съща длъжност работници са били съпоставени включително по критериите квалификация и ниво на изпълнение на работата, макар това да не е било изрично обективирано в протокола за подбор. Затова въпросът законосъобразно ли би било заключението на комисията, ако не е взела предвид тези критерии, е неотносим към правните разрешения на въззивния съд.
Процесуалноправният въпрос е обуславящ, но не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, на която жалбоподателят се позовава. Отговор на този въпрос не е даден нито в решение по гр.д.№ 1827/ 2009 г., ІІІ г.о., нито в това по гр.д.№ 426/ 2014 г., ІІІ г.о. Първото от тях отговаря на въпрос каква е доказателствената сила на констатациите на работодателя за качеството на работата на включените в подбора лица, а второто – подлежи ли на съдебен контрол преценката на работодателя кой от съпоставените работници има по–висока квалификация и работи по-добре. При извършения по делото доказателствен анализ съдът е съобразил установената практика, според която той осъществява решаваща правораздавателна дейност и за да се произнесе по спорния предмет е длъжен да извърши собствена преценка на фактическия и доказателствен материал, която трябва да намери израз в мотивите на решението му (решение № 403/ 23.01.2015 г. по гр.д.N 3902/ 2014 г., ІV г.о.). Съдът дължи произнасяне по правния спор в рамките, очертани от ищеца с изложението и петитума на исковата молба и от доводите и възраженията на ответната страна. Те определят спорните факти и обстоятелства, подлежащи на доказване в процеса и въз основа на тях се извършва разпределянето на доказателствената тежест между страните (решение № 150/ 03.01.2018 г. по гр.д. № 5017/ 2016 г., І г.о.). Документирането на подбора не е задължително. Работодателят може да състави писмени актове за улесняване на доказването, че подборът е извършен, но не е длъжен да стори това. Щом е установимо какви качества на работника са обсъдени и защо той е оценен по-неблагоприятно в сравнение с останалите подбирани работници или служители, това е достатъчно за установяване на формалната законосъобразност на подбора (решение № 322/ 28.06.2011 г. по гр.д.№ 725/ 2010 г., ІV г.о.). Работодателят не е длъжен да назначи нарочна комисия за извършването на подбора, нито е длъжен да се съобрази с нейното становище, ако е назначил такава (решение № 33/ 07.02.2012 г. по гр.д.№ 1172/ 2011 г., ІV г.о.).
По изложените съображения съдът намира, че не е налице твърдяното от касатора основание по чл.280 ал.1 т.1 ГПК и
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Плевенски окръжен съд № 14 от 11.01.2019 г. по гр.д.№ 807/ 2018 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: