3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
София, 29.03.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на осми февруари, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
дело № 1277/2010 година.
Производство по чл. 288 ГПК.
Е. А. Б. и Ю. А. П., двамата от[населено място], са подали касационна жалба против решението на Пловдивския окръжен съд по гр. д. № 766/2010 г., към която е приложено изложение на основания по чл. 280 ГПК за касационно обжалване.
Ответниците М. К. У. и В. К. П., двамата от[населено място], не са взели становище.
След проверка, касационният съд установи следното:
Пловдивският окръжен съд, с обжалваното въззивно решение, постановено на 17. 5. 2010 г., е потвърдил решението на Пловдивския районен съд по гр. д. № 1107/2009 г.. С това решение е отхвърлен искът на двамата жалбоподатели против ответниците да бъде установено, че нот. акт № 193/23. 10. 2007 г., с който ответниците са признати за собственици на 1/3 ид. ч. от поземлен имот № 142, кв. 12 по плана на[населено място], „Р. махала”, е с невярно съдържание и да бъде отменен. Въззивният съд е потвърдил изводите на първата инстанция, че оспорваният нотариален акт вярно удостоверява правата на собственост на двамата ответници, така както те са съдебно признати със сила на пресъдено нещо с решение по гр. д. № 2078/2000 г. на Пловдивския окръжен съд, оставено в сила с окончателно решение на ВКС от 18. 12. 2006 г. по гр. д. № 1422/2005 г.. Съдът е взел предвид безспорния по делото факт, че ищците Е. Б. и Ю. П. са правоприемници на А. П. и Й. П., от които са закупили ? ид. ч. от процесното дворно място и са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението по гр. д. № 2078/2000 г., с което са осъдени А. и Й. П. да предадат на В. П. и М. У. владението на 1/3 ид. ч. от имота в качеството им на собственици на тази част.
Искането на жалбоподателите за допускане на касационно обжалване е заявено на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Посочено е, че съдът не се е съобразил с установената съдебна практика на ВКС и на други съдилища по въпроса, че никой не може да прехвърля повече права отколкото притежава и при наличие на такова прехвърляне, то не може да се противопостави на действителния собственик. Доводът е обоснован с приложени решения на състави на ВС относно продажбата на чужда вещ и оспорваната от ищците заповед № ОА – 1107/14. 6. 2001 г. на [община], с която е отменено отчуждаването на имота спрямо В. П. и М. У.. Жалбоподателите твърдят, че имотът вече е бил изцяло реституиран и общината не е имала правно основание за отмяна на отчуждаването. Така поставеният въпрос не дава основание за допускане на касация по чл. 280, ал.1, т. 1 и т. 2 ГПК, тъй-като не е налице съдебна практика, съдържаща противоречиво разрешение. Решенията на състави на ВС не формират задължителна практика на ВКС, която се изразява с тълкувателни решения и не е налице противоречиво разрешаване на въпроса от различни съдилища – основание за касация по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй-като представените съдебни решения се отнасят до други фактически състави. Нормата на чл. 280, ал. 1 ГПК е дискреционна, за нея е неприложимо тълкуване по аналогия, на каквото се позовават жалбоподателите. Освен това, произнасянето на гражданския съд по предмета на спора не е и не може да бъде обусловено от въпросната заповед, тъй-като с нея се удостоверява само едно правомощие на административния орган за отмяна на отчуждаване, но това не е равнозначно на признаване или удостоверяване на вещни права в полза на ответниците, които се оспорват от страна на ищците – жалбоподатели. По същите съображения е необосновано искането за допускане на касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпроса за компетентността на гражданския съд да преценява правилността на административен акт, като въпрос свързан с точното прилагане на закона и развитието на правото. Както вече е казано, заповедта от 14. 6. 2001 г. няма вещноправно действие, от нея не са възникнали вещните права на ответниците, а чрез наследяване на собственика на имота, от когото е бил отчужден и след съдебно признаване на тези права с решението по гр. д. № 2078/2000 г. на ПОС. Позоваването на тази заповед не касае предмета на спора, не е обусловило крайното решение за отхвърляне на иска и оценката на заповедта не представлява въпрос от значение за изхода на делото.
Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 17. 5. 2010 г. по гр. д. № 766/2010 г. на Пловдивския окръжен съд по жалбата на Е. Б. и Ю. П..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: