3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 470/04.11.2019 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Четвърто отделение, в закритото заседание на първи ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Веска Райчева
Членове: Геника Михайлова
Ерик Василев
разгледа докладваното от съдия Михайлова ч.гр.д. № 3897 по описа за 2019 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3, пр. 1 ГПК.
Обжалвано е определение № 1843/ 07.06.2019 г. по ч.гр.д. № 2754/ 2019 г., с което Софийски апелативен съд е отменил определението от 23.05.2019 г. по гр.д. № 6297/ 2019 г. на Софийски градски съд и е допуснал обезпечение на отрицателния установителен иск, предявен от А. А. С. – Ш. срещу „Злати-6“ ООД.
Определението се обжалва от ответника „Злати-6“ ООД с искане да бъде допуснато до касационен контрол поради очевидна неправилност в частта, с която въззивният съд е допуснал обезпечение на исковете за недължимост на лихвите, разноските и авансовите такси в изпълнителното производство. Касаторът счита, че основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК осъществява определението, с което въззивният съд отменя отказ на първата инстанция и допуска обезпечение на недопустим иск – този, от който ищецът няма правен интерес. Касаторът счита, че по тези искове, обективно съединени с този за главница, такъв интерес не съществува. Касаторът повдига и въпросите: 1. Тече ли погасителна давност за вземането на взискателя, докато е висящо изпълнително дело за събирането му за периода до ТР № 2/ 26.06.2015 г. по тълк.д. № 2/ 2013 г., обявило за изгубило значение ППлВС № 3/ 1980 г.? и 2. Какво е действието на тълкувателно решение на Върховния касационен съд, което обявява за изгубил значение предходен акт на нормативно тълкуване на Върховния съд или на Върховния касационен съд? Намира въпросите включени в предмета на обжалване, а допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК извежда с довод, че въззивният съд ги е решил в противоречие с решение № 170/ 17.09.2018 г. по гр.д. № 2382/ 2017 г. на ВКС, IV-то ГО, дало отрицателен отговор на първия въпрос. По същество се оплаква, че определението е неправилно.
Ответникът по касация възразява, че сочените основания за допускане на касационния контрол липсват, а определението е правилно.
Настоящият състав на Върховния касационен съд приема частната жалба с допустим предмет (арг. от чл. 274, ал. 3, т. 2, пр. 1, вр. чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК), при надлежна процесуална легитимация (касатор е ответникът), при спазен срок за обжалване (чл. 275, ал. 1 ГПК), но сочените основания за допускане на касационния контрол липсват. Съображенията са следните:
Въззивният съд е допуснал обезпечение на иска на А. С. – Ш. за недължимост на сумата 61 851.21 лв. по изпълнително дело № 20188480400898 по описа на ЧСИ рег. № 848 към КЧСИ, образувано по изпълнителен лист от 04.10.2010 г. по гр.д. № 37421/ 2010 г. на СРС по заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК в полза на ответника по иска „Злати – 6“ ООД срещу К. В. Ш. за лихвоносно вземане и разноски в заповедното производство. Ищецът е твърдял, че е наследник по закон на длъжника и се е позовал на погасителна давност, изтекла след издаването на изпълнителния лист. Заявил е, че сумата 61 851.21 лв. е сборът от лихвоносното вземане по заповедта за изпълнение, разноските в заповедното производство и авансовите такси по изпълнителното дело. Въззивният съд е допуснал обезпечението чрез спиране на изпълнителното дело при условие, че ищецът извърши парична гаранция – залог на пари за сумата 3 083 лв.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира, че когато изпълнителният лист е издаден по заповед за изпълнение, а длъжникът оспорва вземането по исков ред поради погасителна давност, изтекла след срока за подаване на възражение срещу заповедта, искът е отрицателният усановителен по чл. 424 ГПК, въпреки че за него чл. 424, ал. 2 ГПК не се прилага. Предмет на иска/ на делото е несъществуването на вземането по заповедта за изпълнение. Когато вземането е лихвоносно и с разноски, а по изпълнителното дело са платени авансовите такси, това, че ищецът посочва отделен размер на частите, които сформират вземането по заповедта, чието съществуване отрича, не привнася по-различен предмет на иска/ на делото, нито извършеното от ищеца е форма на кумулативно обективно съединяване на множество искове. Не е и вярно, че в такава хипотеза допуснатото обезпечение на предявения отрицателен установителен иск, предвиден в чл. 424 ГПК, е „очевидно неправилно“ по смисъла на чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК за която и да е от частите, сформиращи лихвоносното вземане по заповедта за изпълнение, натоварено с разноски. При решаването на спора съдът ще обоснове или отрече предпоставките на погасителната давност за вземането за главница по издадената заповед за изпълнение.
Повдигнатите от касатора въпроси са от значение за предпоставките на погасителната давност, които ищецът е заявил в исковата молба. Тези предпоставки обаче не са и не трябва да бъдат предмет на обсъждане с определението за допускане на обезпечението по иска по чл. 424 ГПК. Въззивният съд е разпознал правния интерес от дирената защита според обстоятелствата в исковата молба – ищецът, като наследник на длъжника, се е позовал на погасителна давност, изтекла след срока за възражение (т. 16 от ТР № 4/ 18.06.2014 г. по тълк.д. № 4/ 2013 г. ОСТК на ВКС). Констатирал е, че обезпечителната мярка „спиране на изпълнението“ е тази, която защитава осъществяването на правата по решението по чл. 424 ГПК (уважаването на този иск е основание за прекратяване на изпълнението). Приложил е и чл. 390, ал. 4, изр. 2 ГПК, като е допуснал обезпечението условно – след извършване на парична гаранция от ищеца. Повдигнатите въпроси са без отношение към тази дейност, извършена от въззивния съд. По тях е изключено общото, а и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, на които касаторът се позовава.
При тези мотиви, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на определение № 1843/ 07.06.2019 г. по ч.гр.д. № 2754/ 2019 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.