5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
С., 06.07.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и първи юни две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. И.
Е. В.
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 1079/ 2010 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 407 от 19.VІІ.2010 г. по гр.д. № 172/ 2010 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 738 от 8.Х.2009 г. по гр.д. № 320/ 2007 г. на СГС в обжалваната от ответника част, с която [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на [фирма] – 12 557.98 лв. – възнаграждение по Договор от 21.ХІІ.2005 г., със законната лихва от 26.ІІ.2007 г. и 2457.44 лв. – неустойка за забава за [населено място] и е отхвърлен насрещният иск за неустойка 3275 лв., с оплакване за неправилност и необоснованост на решението. В Изложение на касационните основания жалбоподателят сочи, че са налице основания по чл. 280 ал. 1 т. 1 и т. 3 ГПК, като съдът се е произнесъл по съществени материалноправни въпроси: при прилагане на чл. 301 ТЗ трябва ли съдът да установи момента на узнаване от ответника на извършените без представителна власт действия, кой е този момент и има ли краен срок на узнаване, и противопоставянето от ответника по време на делото оборва ли презумпцията на чл. 301 ТЗ, както и приложима ли е разпоредбата на чл. 301 ТЗ по отношения на действия, извършени от трети по отношение на сделката лица или без представителна власт по отношение на трети неучастващи в спора лица. Жалбоподателят счита, че въззивният съд се е произнесъл по тези въпроси в противоречие с практиката на ВКС по чл. 301 ТЗ, като не е коментирал, анализирал и установил момента на узнаване от ответника на действията без представителна власт, не е изяснил противопоставянето по време на делото, като узнаването е при завеждане на делото и неправилно е приложил чл. 301 ТЗ по отношение на действия, извършени от трети лица извън ответника, които доводи основава на обсъждане на доказателствата и излага подробни оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на решението. За да обоснове искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, жалбоподателят сочи, че казусът е специфичен и недопускането на касационно обжалване ще доведе до продължаване на субективизма при решаване на такива дела, липса на уеднаквена практика и нестабилност в правната сфера. Представя копия от Р.№72/ 26.VІІ.2007 г. по гр.д.№ 840/2006 г., Р.№1859/16.ХІ.2001 г. по гр.д.№ 359/2001 г., Р.№555/4.Х.2005 г. по т.д.№ 41/2005 г., Р.№253/1.ІV.2004 г. по т.д.№ 884/2003 г., Р.№202/ 31.V.2007 г. по т.д. №649/2006 г. и Р.№37/1.ІV.2009 г. по т.д.№ 106/2008 г., всички на ВКС.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване, както и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно решение в частта, с която са уважени първоначални осъдителни искове и е отхвърлен насрещен иск, както и че обжалваемият интерес не е до 1000 лв. (чл. 280 ал. 2 ГПК, редакция Д.в. бр. 59/2007 г., тъй като касационната жалба е от 15.Х.2010 г. и се прилага §25 от ПЗР на ЗИДГПК – Д.в. бр.100/ 21. ХІІ.2010 г.), намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
За да приеме, че е основателен за 12 557.98 лв. искът по чл. 266 ал. 1 ЗЗД, въззивният съд е изложил, че ищецът в изпълнение на сключения Договор за изработка от 21.ХІІ.2005 г., е изпълнил посочените работи, приети от възложителя с Гаранционна карта от 14.ІV.2006 г., инкорпорираща приемо – предавателен протокол, подписана от Л. К., за който няма доказателства да е бил овластен от ответника, но доколкото последният не се е противопоставил незабавно след узнаване на действията по съставяне на Гаранционната карта и на Стойностна сметка от 19.VІ.2006 г., налице е чл. 301 ТЗ – ответникът е потвърдил действията, извършени от негово име без представителна власт. За неоснователни са приети възраженията на ответника по чл. 265 ЗЗД, като съдът е изложил съображения, че е приел работата без възражения за отклонение в поръчаното за видимите недостатъци (монтирани количества и уговорените с договора), а в качествено отношение – че за вече отстранените недостатъци, възложителят не може да иска намаляване на цената и че дължи възнаграждение за изпълнената работа с недостатъци, тези , за които експертизата установява, че се дължат не на изпълнението на ищеца, а на други причини. За да уважи за 2457.44 лв. иска на изпълнителя за неустойка, уговорена в р.VІІ от договора, съдът е посочил допуснатата от възложителя забава в плащане на възнаграждението, периода на забавата и уговорения максимален размер на неустойката и за да отхвърли насрещния иск на възложителя за неустойка, съдът е приел, че работата е изпълнена в уговорения срок, като наличието на недостатъци не поражда право на неустойка за забавено изпълнение.
Изложените от жалбоподателя въпроси, които с оглед разрешените от въззивния съд въпроси, могат да се сведат до релевантния за делото въпрос – за прилагането на чл. 301 ТЗ – кога се смята, че търговецът потвърждава действията, извършени от лице, което действа от името на търговеца, без представителна власт – когато търговецът не се противопостави на тези действия веднага след узнаването. Поддържаният въпрос: съдът установил ли е момента на узнаване от търговеца на извършените без представителна власт действия, се решава след преценка на доводите на страните, конкретните по делото факти и доказателства, това е въпрос на правоприлагане, като приетата от съда фактическа обстановка, не може да се преценява в производството по чл. 288 ГПК – оплакването е за неправилност, което не е основание за допускане на касационно обжалване. Дали жалбоподателят е узнал за действията, извършени от негово име без представителна власт с връчване на препис от исковата молба или преди делото, като е ползвал правата по издадената Гаранционна карта, е въпрос фактически, конкретен за делото. Не е релевантен за делото поддържаният въпрос: приложима ли е разпоредбата на чл. 301 ТЗ към действия, извършени от трети по отношение на сделката лица или по отношение на трети неучастващи в спора лица, тъй като изводите си въззивният съд е направил въз основа на Гаранционната карта и Количествено – стойностната сметка, подписани от Л. К. за ответника [фирма] – [населено място], чийто печат е сложен върху подписа на лицето, а доводите на жалбоподателя за подписани от представител на [фирма] протоколи, въззивният съд е приел, че не обвързват ответника и не е правил изводи за тях, поради което, както и да се реши този въпрос, това няма да се отрази на изхода на делото.
Въпросът за прилагането на чл. 301 ТЗ не е решен от въззивния съд в противоречие със съдебната, която е в смисъл, че извършените действия без представителна власт произвеждат действие за търговеца, ако последният не им се противопостави веднага след узнаването, като узнаването на действията не е ограничено с време, но от момента на узнаването търговецът веднага трябва да се противопостави, в противен случай влиза в сила презумпцията на чл. 301 ТЗ и се смята, че търговецът потвърждава действията. Моментът на узнаване се доказва от страната, която се позовава на презумпцията на чл. 301 ТЗ, а страната, която твърди, че лицето е действало от нейно име без представителна власт, следва да обори презумпцията на чл. 301 ТЗ, като докаже, че се е противопоставила на действията веднага след узнаването, в противен случай влиза в сила презумпцията на чл. 301 ТЗ и се смята, че търговецът потвърждава действията, извършени без представителна власт. Дали противопоставянето е незабавно, съдът преценява въз основа на фактите по делото. В този смисъл са и посочените от жалбоподателя Р.№1859/16.ХІ.2001 г. по гр.д.№ 359/2001 г., Р.№555/4.Х.2005 г. по т.д.№ 41/2005 г., Р.№253/1.ІV.2004 г. по т.д.№ 884/2003 г. и Р.№202/ 31.V.2007 г. по т.д. №649/2006 г., Р.№37/ 1.ІV.2009 г. по т.д.№ 106/2008 г., както и Р. № 37/1.ІV.2009 г. по т.д.№ 106/2008 г., всички на ВКС и др., в съответствие с които се е произнесъл въззивният съд, поради което искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК е неоснователно. Посоченото от жалбоподателя Р.№72/26.VІІ.2007 г. по гр.д.№ 840/2006 г. е неотносимо, тъй като касае приложението на чл. 49 ЗЗД.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, тъй като по приложението на чл. 301 ТЗ, е налице установена съдебна практика. Това, че за жалбоподателя “казусът е специфичен”, не е основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, за което разрешеният правен въпрос трябва да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. Точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна съдебна практика, а развитие на правото е налице, когато произнасянето по важен правен въпрос, е наложено от непълнота на закона, или е свързано с тълкуването му, какъвто не е настоящият случай. Д. на жалбоподателя , че липсва уеднаквена практика, фактически означава, че е налице противоречива съдебна практика, което би било основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК, но такава практика жалбоподателят не доказва, а не е основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК.
По изложените съображения искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 407 от 19.VІІ.2010 г. по гр.д. № 172/ 2010 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: