О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
гр.София, 10.05.2010 г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание, в състав:
Председател: Жива Декова
Членове: Олга Керелска
Ерик Василев
като разгледа докладваното от съдия Ерик Василев гражданско дело № 478 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на О. Я. срещу решение № 408 от 10.08.2009 г. по гр.д. № 639/2009г. на Окръжен съд – Благоевград, с което се потвърждава решение № 1* от 17.04.2009 г. по гр.д. № 780/2008 г. на Районен съд – Разлог и е уважен предявения от И. Р. Ц. срещу О. Я. иск за неизползван платен годишен отпуск за 95 работни дни, през 2003 г., 2004 г., 2005 г. и 2006 г., със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, на основание чл.224, ал.1 от Кодекса на труда (КТ).
Ответникът по жалбата И. Р. Ц. не е подал писмен отговор.
Въззивният е приел, че по делото не оспорва изпълняването на длъжността кмет на О. Я. от ищеца от месец ноември 2003 г. до края на 2006 г., както и правото му да ползва платен годишен отпуск за 95 дни. По разплащателните ведомости за същия период не е установено изплащане на възнаграждение за ползван годишен отпуск, а при прекратяване на трудовото правоотношение се дължи обезщетение за целия реално неизползван отпуск, поради което съобразявайки заключението на вещо лице, съдът е уважил претенцията. Крайните изводи на решението се обосновават с правото на ищеца по действащите нормативни актове да използва платения годишен отпуск, при условията на чл.176, ал.2 и ал.3 КТ и забраната да се компенсира това обезщетение с друго, освен при прекратяване на трудовото правоотношение.
Касационната жалба подадена от О. Я. срещу решението по гр.д. № 639/2009г. на Окръжен съд – Благоевград съдържа оплаквания за неправилност, необоснованост и съществени процесуални нарушения. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са посочени основания по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Твърди се, че в обжалваното решение не са изложени самостоятелни мотиви и не са обсъдени всички въпроси в противоречие с указанията дадени с ТР № 1/2001 г. на ОСГК на ВКС, т.19. Изложени са съображения, че неправилно е преценена доказателствената стойност на счетоводните книги и ведомостите, който не презумират настъпването на обстоятелствата в тях, а осъществяването им подлежи на отделно, самостоятелно доказване, което е основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Поставеният въпрос във връзка с ползването на платените отпуски от кметовете и съставлява ли отлагането на платения годишен отпуск по реда на чл.176 от КТ пречка да се изплати обезщетение за неизползвания отпуск по смисъла на чл.224, ал.1 КТ налага тълкуване на правните норми и е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Благоевградския окръжен съд, тъй като поставените материалноправни и процесуалноправни въпроси обуславят съдържанието на обжалваното съдебно решение и са решени противоречиво от съдилищата. Когато работникът или служителят е имал право да ползва определен брой дни платен годишен отпуск, но до прекратяване на трудовия договор не го е направил има право на парично обезщетение, съгласно чл.224, ал.1 КТ. Правото на парична компенсация възниква за работещите по трудово правоотношение, независимо за кой период от действието на договора е останал неизползвания годишен отпуск, което се отнася и за кметовете на общини (чл.38, ал.7 от ЗМСМА, във вр. с чл.155 КТ).
Не е налице соченото от касатора основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, тъй като не е представена задължителна за съдилищата практика, която да обоснове извод, че конкретни материалноправни или процесуалноправни въпроси са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд.
Поставеният релевантен за конкретното дело правен въпрос за доказателствената стойност на счетоводната ведомост за заплатите като частен свидетелстващ документ не е разрешен еднозначно. Като частни свидетелстващи документи, доказателствената сила на записванията в счетоводните ведомости се преценява с оглед всички обстоятелства по делото. В приложеното съдебно решение № 42/25.02.2004 г. по гр.д. № 485/2003 г. на ТК на ВКС, е посочено, че доказателствената сила на счетоводните книги е производна, а редовността на удостоверените в в нея обстоятелства не се презумира (по арг.на чл.146 и чл.55 от ТЗ). От друга страна, повдигнатият въпрос за доказателствената стойност на записванията в счетоводните книги е разрешен по различен начин в обжалваното въззивно решение. Съдът е приел за доказано оспорването на официалните документи по делото – заповед № 71 А/12.05.2005 г. и заповед № 95/21.07.2004 г., като се е мотивирал единствено с доказателствената сила на платежната ведомост за заплатите, където всъщност следва да намери отражение резултата от тяхното изпълнение. Налице е противоречие в практиката на съдилищата по принципния въпрос за доказателствената сила на счетоводните книги, което води до различни правни изводи и е основание за допускане до касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
С оглед обстоятелството, че по делото има установена съдебна практика, настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 408 от 10.08.2009 г. по гр.д. № 639/2009г. на Окръжен съд – Благоевград.
ДЕЛОТО да се докладва на председателя на Трето гражданско отделение на Върховния касационен съд за насрочване.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.