О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 470
гр.София, 04.06. 2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 5103 по описа на Пето г.о. за 2008 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационни жалби на В. М. Р., С. К. Г. и „Национална с. база” ЕАД срещу решение № 3 от 11.02.2008 г. по гр.д. № 277 от 2007 г. на Смолянския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 47 от 14.02.2007 г. по гр.д. № 380 от 2005 г. на Смолянския районен съд.
В. М. Р. и С. К. Г. обжалват решението в частта му, с която е оставено в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявения от тях срещу Д. а. за м. и спорта иск с правно основание чл.108 от ЗС за установяване на собствеността и предаване на владението върху две едноетажни полумасивни сгради всяка със застроена площ от по 50 кв.м., построени в имот пл. № 6* с площ от 8 дка, представляващ дървопроизводителна горска площ в землището на гр. С., м.”К” и за отхвърляне на иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ДАМС да заплати на касаторите обезщетение в размер на 7 990 лв. за лишаването им от ползване на целия имот пл. № 6* през периода от 11.12.2000 г. до 26.05.2005 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 26.05.2005 г. до окончателното изплащане. Твърдят, че решението в обжалваната от тях част е неправилно, тъй като е небосновано, противоречи на закона и при постановяването му са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основание за касационно обжалване сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК- считат, че по съществените за делото въпроси за приложението на чл.64 от ЗС, чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗС съдът се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС и че тези въпроси са от значение за правилното прилагане на закона. Като практика на ВКС се сочат следните решения на ВКС: решение № 268 от 25.05.1988 г. по гр.д. № 131 от 1988 г. на ВС, Четвърто г.о., решение № 37 от 20.04.1982 г. по гр.д. № 11 от 1982 г. на ОСГК на ВС, решение № 912 от 1996 г. на 5-членен състав на ВС, решение № 1* от 09.05.1996 г. по гр.д. № 1* от 1995 г. на ВКС, Четвърто г.о. Като противоречиви решения на съдилищата са представени решение от 24.06.1996 г. на Смолянския окръжен съд по гр.д. № 478 от 1995 г., решение от 10.12.1999 г. на Смолянския окръжен съд по гр.д. № 54 от 1999 г. и решенеие от 02.06.2000 г. на Смолянския окръжен съд по гр.д. № 18 от 2000 г.
Третото лице-помагач на страната на ответника „ с. база” ЕАД обжалва решението на Смолянския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решението на Смолянския районен съд за осъждане на ДАМС на основание чл.109 от ЗС да премахне горепосочените две едноенажни полумасивни сгради, намиращи се в имот пл. № 6* Твърди, че решението в тази част е неправилно- изготвено при нарушение на материалноправни, процесуалноправни норми и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
В изложението към касационната си жалба този касатор твърди, че с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по съществени материалноправни и процесуалноправни въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС, което е основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК. Като практика на ВКС са посочени Тълкувателно решение № 6 от 2006 г. на ОСГК на ВКС, решение № 693 от 27.05.2002 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 22 от 02.02.2003 г. по гр.д. № 2* от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 190 от 1993 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решения на ВАС.
Страните взаимно оспорват жалбите си.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да постанови решението си за оставяне в сила решението на първоинстанционния съд за отхвърляне на предявяния иск с правно основание чл.108 от ЗС за процесните две едноетажни полумасивни сгради в имот пл. № 6* въззивният съд е приел, че макар ищците да са си реституирали по реда на ЗВСВГЗГФ терена, върху който са построени процесните две сгради, тъй като тези сгради са били построени от Държавата върху терен, който към момента на построяването им е бил държавна собственост, на основание чл.92 от ЗС Държавата е придобила и собствеността върху тези постройки. До този извод съдът е стигнал след като е осъществил инцидентен съдебен контрол върху законосъобразността на решението на ПК- С. за реституиране на имот пл. № 6* и след като е тълкувал разпоредбите на чл.6 и 7 от ЗВСВГЗГФ и чл.22, ал.2 от ППЗВСВГЗГФ. На следващо място, съдът е приел за основателен иска по чл.109 от ЗС за осъждане на ДАМС да премахне тези сгради от имота на ищците, тъй като те представлявали незаконни строежи, които пречели на собствениците на терена на упражняват правото си на собственост и не били търпими строежи по смисъла на пар.16 от ДД на ЗУТ. Приел е също така, че искът с правно основание чл.59 от ЗЗД за осъждане на ДАМС да заплати на собствениците на земята обезщетение за лишаването им от ползване е неоснователен, тъй като ДАМС, на когото суперфициарният собственик на тези сгради- Държавата е предоставила тези сгради за стопанисване и управление, имала право да ползва земята, върху която са изградени сградите, доколкото това е било необходимо за ползването на тези сгради.
Следователно с обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по няколко съществени материалноправни въпроси: за предпоставките за реституция на гори по реда на ЗВСВГЗГФ, затова считат ли се за законни строежите, изградени без строителни книжа от Държавата преди реституцията на горската територия, върху която са изградени тези сгради, затова в кои случаи строеж се счита за търпим по смисъла на пар.16 от ДР на ЗУТ и затова дължи ли се обезщетение за лишаване от ползване на реституирани по реда на ЗВСВГЗГФ гори. Тъй като по първите два въпроса няма практика на ВКС и разпоредбите на чл.6, т.3 и т.4 и чл.7 от ЗВСВГЗГФ и на чл.22 от ППЗВСВГЗГФ, на които се е позовал в решението си въззивният съд, се нуждаят от тълкуване, налице е основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Смолянския окръжен съд.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 3 от 11.02.2008 г. по гр.д. № 277 от 2007 г. на Смолянския окръжен съд.
ДАВА едноседмичен срок на касаторите В. М. Р. и С. К. Г. да заплатят по сметка на ВКС държавна такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 159,80 лв.
ДАВА едноседмичен срок на касатора „Национална с. база” ЕАД да заплати по сметка на ВКС държавна такса за допускане на касационно обжалване в размер на 30 лв. и държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 159,80 лв.
УКАЗВА на касаторите, че в случай на невнасяне на държавните такси в срок, касационните жалби ще бъдат върнати.
НАСРОЧВА делото за ………………………….., за когато страните да се призоват по реда на чл.289 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.