О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
[населено място] ,11,06,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на седми април,през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 3720 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Л. Р. против решение № 117/04.04.2013 год. по гр.д.№ 167/2013 год. на Хасковски окръжен съд,с което е потвърдено решение № 746/26.11.2012 год. по гр.д.№ 1470/2012 год. на Районен съд -Хасково .С последното е уважени предявените по реда на чл.422 ал.1 ГПК ,с правно основание чл.124 ал.1 ГПК, искове на [фирма] против ответниците А. И. К. и С. Л. Р.,за установяване вземане на банката към ответниците,като солидарни длъжници по сключен договор за банков кредит,в размер на 8 378,54 евро – главница, 1253,14 евро просрочена редовна лихва, за периода 06.12.2010 год. – 22.02.2012 год., 341,57 евро – дължима наказателна лихва за същия период , както и законната лихва върху присъдената главница , считано от подаване заявлението по реда на чл.419 т.2 ГПК до окончателното й заплащане.Касаторът оспорва правилността на въззивното решение относно извода на въззивния съд,че същият няма качеството на поръчител по отношение задължението на кредитополучателя А. И. К., поради което са неприложими правните последици от непредявен срещу същия иск на кредитора в шестмесечен срок от възникване на задължението,на основание чл.147 ЗЗД.Счита,че съдът е постановил решение в противоречие с чл.138 и сл. ЗЗД.
Ответната страна – [фирма] – не е депозирала отговор на касационната жалба.Такъв е постъпил от А. К.,която обаче не е страна в настоящото касационно производство, тъй като няма качеството на необходим другар с касатора и не е обжалвала самостоятелно въззивното решение.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт .
За да потвърди първоинстанционното решение,отричайки качеството „ поръчител „ на С. Р.,по сключения договор за банков кредит с кредитодател [фирма] и кредитополучател А. И. К. , въззивният съд се е позовал на самия договор за банков кредит , като източник на солидарната отговорност и предвид изричното задължаване на С. Р. като солидарен длъжник по кредита, е счел че се касае за самостоятелно договорно основание за възникване на солидарната отговорност, за което са приложими чл.121- чл.127 ЗЗД, не и разпоредбата на чл.147 ЗЗД.Въззивният съд не е посочил момента на настъпила , с оглед доказателствата предсрочна изискуемост на кредита , доколкото ищецът твърди такава настъпила на 17.02.2012 год., спрямо която срокът по чл. 147 ГПК би бил спазен, с оглед датата на заявлението за издаване заповед за незабавноизпълнение – 23.002.2012 год. , но първоинстанционният съд е приел за меродавна датата 06.03.2011 год., спрямо която срокът по чл.147 ЗЗД се явява изтекъл . Така по същество въззивното решение не съдържа мотиви относно практическия смисъл от извода дали ответникът е договарял в качеството на поръчител, но изключва не само същото , но и наличие на встъпване в дълг, доколкото приема, че се касае за самостоятелен договор за солидарно задължаване , правата и задълженията на страните по който следват от съдържащото се в клаузите му.
В изложението по чл. 280 ал.1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен правен въпрос относим към решаващите мотиви на въззивното решение.Поставя на практика въпрос за преценка правилността на въззивното решение, в установяване действителната воля на страната „солидарен длъжник „ – С. Р., при поемане на солидарна отговорност за издължаване на получения от А. К. кредит, която преценка се осъществява в друга фаза на касационното производство,след допускането му,на основанията по чл.281 т.3 ГПК.Без формулиране на правен въпрос по смисъла на т.1 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС е невъзможно произнасяне и по релевантността на допълнителните селективни критерии по чл. 280 ал.1 т. 1 и т.3 ГПК, посочени в случая. Приложените определения на окръжни съдилища от една страна не са задължителна съдебна практика по смисъла на т.2 от преждепосоченото ТР № 1 / 2010 год. на ОСГТК на ВКС , но и като казуална такава – не е установено влизането им в сила, нито е налице обективен идентитет във фактите , обуславящи решаващ извод на съдилищата , в смисъл противен на изложения във въззивното решение и то по конкретен,определен за покриващ общия селективен критерий по чл. 280 ал.1 ГПК,правен въпрос. Определение от 12.01.2011 год. по гр.д.№ 897 / 2011 год. на Пазарджишки окръжен съд е с предмет правилността на първоинстанционно определение за допускане на незабавно изпълнение по чл.419 ал.1 ГПК , като мотивите коментират установимо от доказателствата качество на длъжниците като поръчители. Дали подобна воля за задължаване като поръчител следва пряко или чрез тълкуване на сключения договор за кредит, определението не коментира.Същите съображения са относими към коментираното поръчителство в определение от 01.03.2010 год. по ч.гр.д.№ 41 / 2010 год. на Разградски окръжен съд.Определение № 301 / 18.04.2012 год. по гр.д.№ 22052 / 2011 год. на Смолянски окръжен съд съдържа извод , идентичен на този в тук атакуваното въззивно решение – че солидарното задължаване на едно лице,наред с длъжника – кредитополучател предпоставя различно от поръчителството – „ друго„ – правоотношение, към което не се прилагат разпоредбите на чл.138 и сл.ЗЗД / макар да не е индивидуализирано основанието на това друго правоотношение , нито да е мотивирано ангажиране отговорността на „ солидарния длъжник „ чрез „ встъпване в дълг „ / .Цитирано е реш.№ 1244 от 06.10.1999 год. по гр.д.№ 490/1999 год. на ВКС,в което е застъпена тезата, че поето солидарно задължаване от едно трето лице , в обем идентичен с обема на задължаване на длъжника по договора, без да е страна по насрещната престация,не обуславя еднозначно наличие на поръчителство, а тълкувайки волята на страната – че се касае за договор, правата и задълженията по който следват от записаното в него. Следователно , касаторът цитира казуална съдебна практика в унисон с въззивното решение.
Формалното позоваване на чл.280 ал.1 т.3 ГПК не обосновава допълнителен селективен критерий в тази хипотеза . Цитираната към изложението съдебна практика – решения на ВКС – не е приложена,но по смисъла на т.2 на ТР № 1 / 2010 год. по т.д.№ 1 / 2009 год. на ОСГТК на ВКС също не съставлява задължителна съдебна практика, с изключение на реш. № 58 от 15.04.2009 год. по т.д.№ 584 / 2008 год. на ІІ т.о. на ВКС, в което обаче отново не е било спорно основанието на задължаването от третото лице – като поръчител,а касационното обжалване е допуснато по въпрос, неотносим към решаващите мотиви на въззивното решение – досежно това как настъпва уговорена с договор за кредит предсрочна изискуемост на задължението и от кога тече 6-месечния срок по чл.147 ал.1 ЗЗД ,в който кредиторът следва да предяви иск срещу поръчителя.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 117 / 04.04.2013 год. по гр.д.№ 167 / 2013 год. на Хасковски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: