О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
София, 11.10.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети октомври две хиляди и тринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр.дело N 5995 /2013 г.:
Производството е по чл.274,ал.3,пр.1 вр. чл.238,ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Г. Д. П. срещу определение № 7485 от 12.04.2013 г. по ч. гр.д. № 2259 /2013 г. на Софийски градски съд, а.о. ІІІ „г” състав, действащ като въззивен, с което е оставена без уважение частната жалба на Г. Д. П. срещу определение (е потвърдено определение) от 07.12.2012 г. по гр.д. № 14177 /2012 г. на Софийски районен съд, г.о., 68 с-в., с което производството по делото е прекратено на основание чл.238,ал.2 ГПК.
Частният жалбоподател твърди, че определението е незаконосъобразно и иска отмяната му, като сочи основание за допускане на касационно обжалване.
Насрещната страна [фирма] в писмен отговор оспорва основателността на частната жалба.
Настоящият състав намира следното :
Първоинстанционният съд е прекратил производството на основание чл.238,ал.2 ГПК по искане на ответника по делото [фирма], като е приел, че ищецът не е представил становище по отговора на исковата молба, не се е явил и не е бил представляван от процесуален представител в съдебното заседание и не е направил искане за разглеждане на делото в негово отсъствие. За да даде ход на делото в това съдебно заседание, съдът е приел, че ищецът е редовно призован с редовно връчени преписи от отговора към исковата молба, приложенията към него и определението по чл.140 ГПК.
За да постанови обжалваното определение въззивният съд е приел, че призовката (с преписите от отговора на исковата молба и приложенията) е връчена на адреса на процесуалния представител на ищеца адв. В. В. на Ц. Р., посочена като сътрудник, която се е подписала със задължение да я предаде; че процесуалният представител не изтъква, че няма такъв сътрудник, че твърдението му, че не е уведомен, е голословно, че върнатото по делото съобщение до жалбоподателя е официален свидетелстващ документ, удостоверяващ с обвързваща съда доказателствена сила удостоверените с него обстоятелства, поради което и са били налице предпоставките първоинстанционният съд да приеме, че ищецът е бил редовно призован за първото съдебно заседание и че са били налице предпоставките за прекратяване на производството по чл.238,ал.2 ГПК.
Жалбоподателят извежда процесуалноправните въпроси, уточнени от съда по реда на т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС : дали разпоредбата на чл.51,ал.1 ГПК определя като сътрудници, лицата, които работят за адвоката по неформален договор, както и въпроса : дали правилото на чл.238,ал.2 ГПК следва да се прилага по трудови спорове, предвид тяхната обществена значимост. Жалбоподателят не обосновава предпоставките на чл.280,ал.1,т.1,т.2 и т.3 ГПК – не сочи практика, в която въпросите по приложението на чл.51 и чл.238,ал.2 ГПК да са разрешени в противоречие с разрешението на въззивния съд, нито обосновава значението на въпросите за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Първият въпрос е обуславящ, но не са разрешен в противоречие, а в съответствие с установената съдебна практика, отразена в определение № 764 от 22.10.2010 г. по ч. т. д. № 643 /2010 г, т. т., І т. о. на ВКС, постановено по реда на чл.274,ал.3 ГПК, според която правни доводи, като тези на жалбоподателя, целят стесняване на тълкуването на разпоредбата до възможност съобщения да се връчват само на адвокатски сътрудници, работещи по трудов договор в адвокатската кантора, което не се основава на тълкуването на съдържанието на правилото, а процесуалното правило на 51,ал.1 ГПК е ясно и не създава затруднения при прилагането му, поради което не е налице хипотезата на чл.280,ал.1, ГПК.
Настоящия съдебен състав споделя практиката според отразеното в нея съображения, разпоредбата на 51,ал.1 ГПК е ясна и второто изречение в нея визира „всяко лице, което работи или сътрудничи на адвоката”, поради което не може да се приеме, че са визирани ограничително само тези сътрудници на адвоката, които работят при него по трудов договор и са вписани в специален регистър към адвокатската колегия, а следва да се приеме, че са визирани и всички останали физически лица, които се намират в адвокатската кантора и които се представят на призовкаря и потвърдят пред него, че работят или сътрудничат на адвоката..
Другият въпрос не е обусловил изводите на въззивния съд и не е следвало да ги обуслови, защото такъв довод не се съдържа в частната жалба до въззивния съд и защото процесуалният закон не съдържа изключение на правилото на чл.238,ал.2 ГПК за трудовите спорове, поради което и въззивният съд не е следвало да разглежда въпроса.
Не е налице и противоречие между разрешението на въззивния съд и посоченото от жалбоподателя определение от 12.12.2012 г. по ч.в.д. № 3542 /2012 г. на Варненския ОС, с което е прието, че правилото на чл.238,ал.2 ГПК е приложено неправилно, т.к. в исковата молба е направено изявление делото да бъде разгледано и в случай, че ищецът или негов законен представител не се яви, т.к. в исковата молба на жалбоподателя Г. Д. П. такова искане не е направено – т.е. не е налице сходство на двата случая.
От изложеното следва извод, че не са налице предпоставките на чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
В изложението за допускане на касационно обжалване се съдържат и доводи за незаконосъобразност на обжалваното определение, които не следва да бъдат разглеждани, доколкото не представляват правни въпроси по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК и не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване.
С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, насрещната страна не е представила доказателства за направени разноски, нито списък за разноски, поради което на нея също не следва да се присъждат разноски.
Воден от изложеното настоящият състав
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 7485 от 12.04.2013 г. по ч. гр.д. № 2259 /2013 г. на Софийски градски съд, а.о., ІІІ „г” с-в..
Определението е окончателно, не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.