О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
№ 471
[населено място] , 14.06.2012 година
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Първо гражданско отделение, в закрито заседание тринадесети юни, две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Костадинка Арсова
ЧЛЕНОВЕ : Василка Илиева
Даниела Стоянова
като изслуша докладваното от съдията Арсова гр. дело №1076 /2011 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
А. Т. Т. е подала касационна жалба срещу решение № 184 от 30.06.2011 г. на Великотърновския апелативен съд по гр.д. № 642 от 2010 г., с което е отменено частично решение № 156 от 16.07.2008 г. по гр.д. № 138 от 2006 г. на Плевенския окръжен съд. В касационната жалба се инвокират оплаквания за неправилност на решението , представляващи нарушения по чл.281, т.3 ГПК- допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушения на материалния закон. Подържа се и недопустимост на решението – чл.281, т.2 ГПК защото едновременно е изменено основанието и петитума на иска, което е недопустимо с оглед разпоредбата на чл.116 ГПК/отм./ и на второ място измененията на иска досежно размера му са направени след изтичането на срока по чл.30 СК/отм./.
С изложението по чл.280, ал.1 ГПК А. Т. Т. намира че следва да се допусне касационно обжалване на решението по следните въпроси: допустим ли е иск , размера на който е изменен след изтичането на преклузивния срок за предявяването му ; какъв е метода, подхода и критериите, които следва да се ползват при определянето на приноса на ищеца в придобиването на имотите, посочени в чл.30 от Семейния кодекс / отм./. Представила е съдебни решения.
Ответника Т. А. Т. е представил отговор, в който посочва, че касационната жалба е недопустима защото поставените въпроси са разгледани от съдилищата .
Касационната жалба, която е подадена с вх. № 3436 от 15.08.2011 г. е допустима предвид обжалваемият интерес който е над 5 000 лв. съгласно чл.280, ал.2 ГПК.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение намира, че касираното въззивно решение не следва да се допусне до касационно обжалване при условията на чл.280, ал.1, ГПК .
Възивното решение е постановено след отменително решение № 551 от 15.12.2010 г. по гр.д. № 1179 от 2009 г. на Върховния касационен съд, Второ отделение , с което е обезсилено предходното решение като недопустимо защото е било по постановено по нередовна искова молба и е определен дял от имуществото на едноличния търговец, а не част от стойността на движимите вещи, придобити за търговската дейност. Дадени са указания по приложението на закона.
Въззивният съд при постановяването на решението се е съобразил с указанията , дадени в отменителното решение и е уважил частично предявеният облигационен иск по чл.29 СК /отм./ като е признал , че ответника има право да получи част от стойността на вещите за упражняване на професия и от вземанията на касаторката, която е развивала търговска дейност като Едноличен търговец в [фирма]. Тези вещи са придобити през време на брака от едноличния търговец и са на значителна стойност . Било е установено че Т. Т. е допринесъл за придобиването им с труда си, като в касираният акт е определена сума в размер на 247 700 лв. При постановяване на решението ВТАС е разгледал подробно всеки от елементите на фактическият състав на чл.29 СК/отм./ и се е произнесъл по него. Ползвал е знанията на вещото лице за да определи пазарната оценка на недвижимия имот и движимите вещи. Съобразил се е с представените писмени и гласни доказателства касаещи приноса в придобиването на вещите от съпруга към момента на фактическата раздяла, която се е състояла в средата на лятото на 2003 г. Великотърновския апелативен съд е взел предвид указанието за привеждане на исковата молба в съответствие с изискванията на закона , като е съобразил ,че съгласно чл.100, ал.4 ГПК/отм./ поправената искова молба се счита за такава към датата на предявяването й и че изменението на размера на претенцията не представлява предявяване на нов иск , който да се обхваща от преклузията на закона- чл.116 ГПК /отм./. Съобразено е и задължителното тълкуване, дадено с в Тълкувателно решение № 2 от 27.12.2001 г.на ОСГК на ВКС. В решението е отговорено и на поставените в изложението въпроси включително и по механизма на определяне на приноса на единият съпруг в придобиването на имуществото от другия. Поставеният в изложението въпрос по основателността на този иск е въпрос по съществото на спора и не е относим към основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Абсолютно задължителна предпоставка за допустимостта на касационното обжалване е атакуваният съдебен акт да съдържа произнасяне по релевантен материалноправен или процесуален въпрос, по отношение на който следва да е налице едно от изброените в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т.3 изисквания, а именно – въпросът да е решен в противоречие с практиката на Върховен касационен съд; да е решаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. В случая не са налице хипотезите на чл.280, ал.1 ГПК тъй като изразеното в решението становище кореспондира на постоянната практика на ВКС , формирана в тълкувателните решения и при постановяване на решенията по чл.290 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА ДО КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 184 от 30.06.2011 г. на Великотърновския апелативен съд по гр.д. № 642 от 2010 г. по касационната жалба на А. Т. Т. при условията на всички хипотези на чл.280, ал.1 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: