О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
София, 16 април 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на дванадесети април две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №1219 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Б. Д. П. от [населено място], чрез процесуалния си представител адв.С., срещу решение от 18.07.2012г., постановено по гр.д. №1222/2012г. на Бургаски окръжен съд, с което след частична отмяна на решение от 12.04.2012г. по гр.д.№9450/2011г. на Бургаски районен съд е уважен предявения иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК до размера 1740лв.
Жалбоподателят счита, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответникът по касационната жалба Д. Д. Ж., чрез процесуалния си представител адв.Т.-Г. оспорва наличието на основание за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ВКС, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение в обжалваната част след частична отмяна на първоинстанционното решение е уважен предявения от Д. Д. Ж. срещу Б. Д. П. иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК в частта за признаване за установено съществуване на вземане в размер на 1740лв., представляващо обезщетение за лишаване на ищцата от ползването на 1/2ид.част от съсобствен на страните недвижим имот-апартамент в [населено място] за периода 13.08.2009г.-13.08.2011г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение.
Въззивният съд е приел за установено, че съсобственикът П. ползва лично съсобствения имот, с което е лишил съсобственика Ж. от ползването на ползва имота, въпреки отправената покана да й предаде ключ от имота и й осигури достъп до него, поради което е приел за установено вземането й за обезщетение по чл.31, ал.2 ЗС.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, жалбоподателят поддържа, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване. Счита, че въпросът: „Доколко съсобственика, претендиращ обезщетение има качеството на кредитор по отношение на другите съсобственици и доколко в това качество следва да има поведение, с което да не създава пречки по изпълнение на задълженията на длъжника, е съществен правен въпрос, свързан с правилното определяне и тълкуване качеството на съсобствениците в производство, сходно с настоящото”. Счита, че поставеният въпрос е от значение за точното приложение на закона. Съгласно приетото в т.4 на ТР №1 от 19.02.2010г. по тълк.д. №1/2009г. на ОСГТК, ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед на изменения в законодателството и обществените условия. В случая касаторът е посочил това основание, но не се е позовал нито на постоянна, но неправилна практика, нито на необходимост от осъвременяване на тълкуването на закона. Отделно от това, следва да се посочи, че по приложението на чл.31, ал.2 ЗС има задължителна практика – ТР №7 от 02.11.2012г. по тълк.д.№7/2012г. на ВКС, ОСГК, която не се нуждае от промяна.
С оглед на изложеното касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението от 18.07.2012г., постановено по гр.д. №1222/2012г. на Бургаски окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: