О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
София,16.06.2016 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на седми юни две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 3033/2015 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на Т. Н. Г. – от [населено място] срещу Решение №154 от 18.03.2015 г. по гр.д.№ 3/2015 г. на Окръжен съд -Пазарджик, с което е потвърдено Решение № 339 от 13.10.2014 г. по гр.д.№459/ 2014 г. на РС-Велинград, с което Т. Н. Г. – от [населено място] е осъден да плати на [фирма] – [населено място] по иска по чл. 538 ал. 1 ТЗ сумата 14 493.58 лв. – равностойност на 7410.45 евро по Договор за финансов лизинг от 29.09.2008 г. и Запис на заповед от 29.09.2008 г. издаден за 10 369 евро, със законната лихва от датата на предявяване на иска 07.11. 2011 г. до окончателното изплащане. В Изложение на основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ГПК, жалбоподателят сочи, че съдът се е произнесъл по правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС (чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК), по които има формирано различие с практиката на отделните съдилища (чл. 280 ал. 1 т. 2 ГПК) и установеното е от значение за развитието на правото и правилното прилагане на закона (чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК). Прави оплакване за допуснати от въззивния съд нарушения относно обсъждане на доказателствения материал, на всички възражения, твърдения и доводи; за бланкетно мотивиране на решението; за неправилно позоваване от районния съд на Р.№121/2009 г. по т.д.№ 55/2009 г. на ВКС, ІІ т.о. Заключава, че точното тълкуване и позоваване на решенията на ВКС е от съществено значение за развитието на правото, защото последното не може да се развива при неправилно тълкуване на решенията на ВКС и иска да се допусне касационно обжалване на въззивното решение.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] оспорва искането за допускане на касационно обжалване, като поддържа, че жалбоподателят не е формулирал решени по делото правни въпроси, не е посочил на коя съдебна практика решението противоречи, нито в какво се изразява поддържаното основание по чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК, а изложените доводи са за неправилност на решението.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е допустима, на основание чл. 280 ал. 2 ГПК (преди изм., обнар. Д.в. бр.50/2015 г.), подадена е в срок и е редовна.
Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касационните жалби. Правният въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените допуснати от съда нарушения. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания.
Такива основания жалбоподателят и не поддържа – посочването, че неправилно съдът се е позовал на цитираното решение, постановено от ВКС, не може да се приеме за поддържано основание по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК; основание по чл. 280 ал. 2 ГПК жалбоподателят не доказва, а искането за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК не е основано на съображения за приложение на посочено основание.
Доколкото има оплакване за допуснати от двете съдебни инстанции процесуални нарушения, същите съставляват оплакване за неправилност на съдебния акт – касационни основания по чл. 281 т. 3 ГПК и не съставлява основание за допускане на касационно обжалване.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение №154 от 18.03.2015 г. по гр.д.№ 3/2015 г. на Окръжен съд-Пазарджик.
ОСЪЖДА Т. Н. Г. – от [населено място] да плати на [фирма] – [населено място] 1464 лв. – разноски за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: