3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
гр. София, 18.10.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети октомври две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бойка Стоилова
ЧЛЕНОВЕ: 1. Мими Фурнаджиева
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 4187 по описа за 2016 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], против определение №17533/15.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 1845/2016 г. от ІІ-в състав на Софийски градски съд.
Ответникът по частната касационна жалба я оспорва, с писмен отговор.
Частната касационна жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се разгледа по същество, следва да се налице основанията по чл.280, ал.1 ГПК, относно допустимостта на касационното обжалване.
С обжалваното определение, въззивният съд е приел, че първоинстанционното определение, с което се отказва възстановяване на срок е правилно и го е потвърдил.
Производството по възстановяване на срок е образувано по молба на [фирма], с искане да се възстанови срока за подаване на отговор по исковата молба. Съдът е приел, че в молбата не се сочат особени непредвидени обстоятелства, които страна не е могла да преодолее. Приел е, че доводите, свързани със спазването на процесуалните правила по призоваването са неотносими към производството по възстановяване на срок и в тази връзка е счел доводите за нарушената процедура /според жалбоподателя/ по връчването на преписа от исковата молба и приложенията, за неотносими към производството.
В изложението на касационните основания относно допустимостта на касационното обжалване се твърди, че съдът се е произнесъл по правни въпроси, при наличието на предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.
Към производството по възстановяване на срок са относими правни въпроси, касаещи наличието или не на особени непредвидени обстоятелства, които страна не е могла да преодолее, доколкото това са законовите предпоставки за основателност на молбата за възстановяване на срок. В случая, безспорно съдът е приел, че с извършеното по реда на ГПК връчване /чрез залепване/ на книжата на страната, за нея е започнал да тече срока за подаване на писмен отговор на исковата молба. В тази връзка, поставения правен въпрос, следва ли съдът да посочи дали за страната е започнал да тече срок, е разрешен от съдът в насоката, в която се поставя и правният въпрос – положително. Останалите правни въпроси касаят редовността на връчването на съобщението и установяването на това обстоятелство, което е неотносимо към производството по възстановяване на срок, при положение, че съдът е приел връчването за редовно. В тази насока, поставените в изложението правни въпроси, касаещи редовността на връчването, са неотносим към настоящото производство. Същите водят до извод, че касаторът се стреми в производството по възстановяване на срок да установи наличието на съществено процесуално нарушение, допуснато при процедирането от страна на районния съд, но не води до извод, че се сочат особени непредвидени обстоятелства, които страна не е могла да преодолее, с оглед направеното искане. Наличието или не на процесуално нарушение, следва да се прецени по реда на инстанционния контрол, но в друго производство /по реда на въззивното и касационно обжалване/, касаещо правилността на съдебния акт, с който съдът, който разглежда спора ще се произнесе.
Предвид изложеното, състава на ВКС
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №17533/15.07.2016 г., постановено по гр.д.№ 1845/2016 г. от ІІ-в състав на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.