2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 471
С., 18.04. 2011 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 14 април две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 1650/2010 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Т. С. Т. против въззивно решение на № 292 от 18.06.2010 год. по гр. дело № 1123/2009 год. на С. окръжен съд, с което след отмяна решението на първоинстанционния съд е отхвърлил исковете на жалбоподателя против [фирма][населено място] по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ за признаване за незаконно и отмяна на дисциплинарното му уволнение извършено със заповед № ЧМ-334/22.06.2007 год., за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „главен инженер поддръжка” и заплащане на обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 17025 лв. за времето от 22.06.2007 год. по 22.12.2007 год. със законните последици.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя въпроси относими пряко към фактическата обстановка по делото – доказан ли е категорично и с годно, според българските закони техническо средство, с което е установена концетрацията на алкохол; доказан ли е субективният фактор на вина в дисциплинарното нарушение; доказана ли е невъзможността на работника да изпълнява възложените му от работодателя задачи; спазени ли са правилата на доказателствената тежест. В останалата част изложението съдържа обсъждане на доказателствения материал и допуснати от съда, според жалбоподателя, нарушения при обсъждане на доказателствата, като основание за необоснованост на изводите за неоснователност на исковете. Към изложението са представени съдебно решение по гр. дело № 8/2005 г. на В. окръжен съд без данни да е влязло в сила; решение по гр. дело № 497/2005 год. на В. окръжен съд без данни да е влязло в сила и решение по гр. дело № 212/83 г. на ВС, чрез които се поддържа приложно поле за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Ответникът [фирма][населено място] в писмен отговор на касационната жалба оспорва наличието на мотивирано изложение за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, поради липса на изведени правни въпроси, които да влизат в противоречие с представената съдебна практика. Изложени са съображения в подкрепа правилността на обжалваното решение. Представено е решение № 232 от 31.03.2010 год. по гр. дело № 227/2009 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, с което по идентичен казус – дисциплинарно уволнен работник явил се на работа в нетрезво състояние при същия работодател [фирма], исковете на който за отмяна на уволнението са били отхвърлени, Върховният касационен съд е дал отговор на въпроса за тълкуване на понятието „явява на работа в състояние, което не позволява на работника да изпълнява възложените му задачи” по смисъла на чл. 126, т 2 КТ, и е оставил в сила решението за отхвърляне на исковете. Представено е и съдебно решение № 372 от 01.07.2010 г. по гр. дело № 1040/2009 г. на ВКС, постановено по реда на чл. 290 ГПК, по въпроса за приложението на чл. 189, ал. 1 КТ, при наложено дисциплинарно наказание „уволнение” за явяване на работа, в повлиано след употреба на алкохол състояние – с остатъчен алкохол при установена концентрация с техническо средство, с което исковете на работника за отмяна на уволнението са отхвърлени.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което са разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
Изложението по чл. 284, ал. 3, т. 3 ГПК съдържа въпроси, формулирани по начин, насочен към проверка правилността на обжалваното решение, което не е предмет на производството по допускане на касационно обжалване. В настоящето производство не могат да се проверят изводите на съда за обоснованост, респ. прилагане на материалния закон към установените по делото факти.
Представената съдебна практика на ВКС, постановена по реда на чл. 291 ГПК, със задължителен характер, дава тълкуване на разпоредбата на чл. 126, т. 2 КТ, задължаваща работника или служителя да се явява на работа в състояние, което му позволява да изпълнява възложените задачи. С решението по гр. дело № 227/2009 год. на Върховния касационен съд е прието, че посочената разпоредба предполага умишлено неизпълнение на основно трудово задължение – за явява на работа в трезво състояние, гарантиращо правилното протичане на физиологичните и психични процеси у работника и съответно осъществяване на задълженията обхванати от трудовата характеристика на длъжността му в пълен обем и качество при спазване на изискванията за това. Прието е още, че явяването на работа след употреба на алкохол представлява рисково, лекомислено и самонадеяно поведение на работника, което го поставя в опасност от произшествие на работното място и трудова злополука. Приетото се намира в пряка връзка с нарушението, за което е наложено дисциплинарното наказание на жалбоподателя. С решението по гр. дело № 1040/2009 г. на ВКС се утвърдено виждането, че за подобни нарушения (явяване на работа с остатъчна концентрация на алкохол) се налага най – тежкото дисциплинарно наказание, особено когато това е свързано с работа под земята, какъвто е настоящия случай.
Обжалваното съдебно решение е съобразено с обсъдената съдебна практика, а това изключва приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като основание за допускане на касационно обжалване, хипотеза която поглъща основанието по т. 2 на цитираната разпоредба.
По делото не са доказани съдебни разноски направени от ответника, поради което съдът не се произнася по отговорността за разноските.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 292 от 18.06.2010 год. по гр. дело № 1123/2009 год. на С. окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ ЧЛЕНОВЕ