О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
гр.София, 18.04.2012г.
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на десети април, две хиляди и дванадесета година в състав:
Председател:НАДЕЖДА ЗЕКОВА
Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА
светла бояджиева
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 1473 описа за 2011 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 08.07.2011г. по гр.д.№1499/2011г. на ОС Пловдив, с което е уважен иск с правно основание чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД.
Жалбоподателката И. М. И. поддържа, че с решението съдът се е произнесъл по материално правни въпроси в противоречие с практиката на ВКС и които са разрешавани противоречиво от съдилищата.
Ответницата И. М. С. в писмено становище чрез процесуалния си представител поддържа, че не следва да се допуска касационното обжалване.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1 и 2 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд, като е потвърдил първоинстанционното решение, е уважил искс правно основание чл. 227 ал.1, б.”в” ЗЗД за отмяна изцяло на дарение, направено от И. М. на внучката й И. М. на 2/3 части от недвижим имот, с нотариален акт № 61/2000 г. на нотариус с район на действие РС Пловдив. Съдът е приел, че ответницата по жалба към момента на постановяване на решението се нуждаела от издръжка и получаваният от нея доход в размер на 302,49 лева от пенсия не бил достатъчен за покриване на разходите й за издръжка, за лекарства и за заплащане на възнаграждение на лице, което да я обслужва, Установено е било, че дарителката е поискала с нотариална покана от въззивницата заплащането на издръжка в размер н 200 лева месечно преди завеждане на делото и в исковата молба и не било спорно, че надарената не е престирала издръжка. Установено е, че с уведомително писмо, получено на 16.3.2009 г., надарената е уведомила дарителката, че не отказва да предоставя издръжка, но за определяне на нейния размер я кани на среща в кантората на своя адвокат на 24.3.2009 г. Прието е, че производство е образувано на 28.4.2009 г.- един месец след поканата от въззиваемата за предоставяне на издръжка и вече повече от 2 години въззивницата не е престирала издръжка. Съдът е взел предвид заключението на вещото лице и е приел, че следва в разходите за издръжка на въззиваемата да се включат и разходи за лице, което да я обслужва, тъй като видно от представеното ЕР на ТЕЛК от 2005 г. дарителката е с 92 % изгубена работоспособност, но е без потребност от чужда помощ. Съдът е приел, че средномесечната издръжка на едно лице на възрастта на въззиваемата за 2009 г. е 250 лева, като са прибавени сумите за лекарства и така общо необходимата сума за разходи на дарителката възлиза на 265,64 лева. Съдът е приел, че към септември 2010г. дарителката не може да се обслужва сама и е необходимо лице, което да я обслужва – тя е вдовица на 81 години и е понесла мозъчен исхемичен инсулт през 2007г. със засягане на леви крайници, възстановила се и ходи с бастун на кратки разстояния, но има силно ограничени възможности за ставане от леглото, обличане, домакинстване самостоятелно, с чести пристъпи на световиене, залитане и падане, страда от дълги години от болки по целия гръбначен стълб. При тези данни въззивният съд е счел, че следва в разходите н за издръжка на въззиваемата да се включат и разходи за лице, което да я обслужва., поради което получаваната пенсия в размер на 302 лева няма да е достатъчен за покриване на разходите и за чужда помощ.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационна жалба процесуалният представител на жалбоподателката е посочил, че съдът се е произнесъл по въпроси от значение за спора, които са разрешение от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и са разрешавани противоречиво от съдилищата са за това какво следва да се разбира под “нужда от издръжка”, трябва ли същата да е трайна и следва ли невъзможността да се дава издръжка да са тълкува като отказ да се заплаща същата. Позовава се на ТР№1/2009г. на ОСГК и ТК, Постановление №5/1970г. П.-за издръжката по СК, което е неотносимо към настоящия спор, решение от 17.12.2008г. по гр.д.№ 3236/2007г. на ВКС, в което е прието, че за уважаване на иск по чл.227, ал.1, б.”в” ЗЗД са необходими три предпоставки – нужда на дарителя, покана до надарения и отказ на последния да дава издръжка, решение от 04.11.2008г. по гр.д.№ 4052/2007г. на ВКС, в което е прието, че трайната нужда се преценява във всеки конкретен случай, решение от 24.06.2009г. по гр.д.№1949/2008г. на ВКС в същия смисъл, решение от 09.05.2003г. по гр.д.№937/2002г. на ВКС, в което прието, че когато дарителят има доход над размер на средна работна заплата няма нужда от издръжка, решение от 20.03.2009г. по гр.д.№ 6464/2007г. на ВКС, в което е прието, че нуждата е конкретна във всеки случай.
Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че не следва да се допуска касационно обжалване по поставените от жалбоподателката въпроси на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК. На същите е даден отговор в задължителната практика на ВКС, с която е дадено тълкуване на спорните въпроси и е уеднаквена практиката. Същата е намерила израз в решение от 20.01.2012г. по гр.д.№263/2011г. ІV г.о. на ВКС и решение от 14.04.2011г. по гр.д.№ 209/2010г. на ВКС, в които се приема, че издръжка на дарителя следва ли да бъде преценявана конкретно от съда за всеки отделен случай на основание събраните по делото доказателства, като нуждата от издръжка по смисъла на чл. 227, ал. , б. „в” ЗЗД се установява при съпоставка между средствата, с които дарителят разполага или може да ползва за съответните месеци /определени в цифрова величина/ и конкретна сума, която му е необходима за покриване на специфичните му нужди. Приема се, че за целта е необходимо да се установи какъв е размера на средно-месечната издръжка на едно лице за процесния период според статистиката, като съдът съобрази от какви пера е формирана тя и да я отнесе към специфичните нужди на дарителя и прецени кои от сумите могат да отпаднат или да бъдат коригирани – повишени или намалени; трябва ли да се прибавят и нови пера, напр. за лечение, за придружител с оглед конкретното здравословно състояние на дарителя и т.н.
Предвид изложените съображения, съдът
О п р е д е л и :
не ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 08.07.2011г. по гр.д.№1499/2011г. на ОС Пловдив, на основание чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК, по жалба на И. М. И..
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: