О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
София, 02.10.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 29 септември две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 3112 /2015 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Й. Д. и И. И. Д. против решение № 1234/2015г. по гр.д.№ 973/2014г. на ОС-Благоевград, в частта му, с която е потвърдено решение 5021/14.07.2014г. по гр.д.№ 1918/2013г. на РС-Благоевград в частта, с която е отхвърлен предявеният от тях установителен иск за собственост на основание придобивна давност против П. Л. К. и М. Л. Г. за разликата над 1/3 ид.ч. от дворното место с идентификатор 04279.622.65 до притендираната от него ? ид.ч., т.е. за 1/6 ид.ч. от дворното место, от тавана и от мазето на жилищната сграда, построена в него с идентификатор 04279.622.65.1, находящи се в Б.. Решението е влязло в сила в частта, с която е уважен предявеният от касаторите иск за 1/3 ид.ч. от дворното место, 2/3 ид.ч. от жилището на втория жилищен етаж и за по 1/3 ид.ч. от тавана и избата.
В касационната жалба се прави оплакване за непрпавилност на решението поради противоречие с материалния закон – правилата за придобивната давност и необоснованост.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата е формулиран въпрос за приложението на презумпцията на чл. 69 ЗС по отношение на съсобствен имот и се твърди противоречие с ТР № 1/2012 г. на ОСГТК на ВКС.
Ответниците по касация не вземат становище.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
По предявения иск е установено следното:
С н.а. № 72, т. 1/1953г. А. Х. и Й. Х. В. купуват общо ? ид.ч. /половин идеална част/ от парцел ІV-417 от кв. 101 по плана на Б. с площ 535 кв.м. и къща със застроена площ 24 кв.м., т.е. всеки от двамата купувачи придобива по ? ид.ч. от дворното место. Със строително разрешение и по одобрен архитектурен проект от 1957г. пристрояват и надстрояват купената къща така че са оформени два жилищни етажа със самостоятелно жилище на всеки от тях със сутеренен и тавански етаж. През 1989г. е извършено ново пристрояване със стая и тераса. Жилището на втория етаж е с площ 111 кв.м. без площта на стълбището. Обособена е отделна стая с тераса със самостоятелен вход от стълбището, но без самостоятелен санитарен възел с площ 26,67 кв.м., която не съставлява самостоятелно жилище според СТЕ. Общата площ на къщата е 111 кв.м.
През 1979г. Й. и съпругата му Н. В. допуснали в една стая от втория етаж Р. Х. – сестра на последната заедно със съпругът й К. Х. С н.а. № 130,т.ІІІ/14.11.1979г. К. Ч. Х. е признат за собственик на основание давност на 1/3 ид.ч. от парцел VІ имот 2194 кв. 203 ведно с 1/3 ид.ч. от втория етаж от двуетажната жилищна сграда и по 1/3 ид-ч. от мазето и тавана.
С н.а. № 83 н.ІV /1995г. Й. В. е признат за собственик на основание давност на 1/3 ид.ч. от същия имот, заснет като парцел ІІ-3011 кв.3 по плана на 7 микрорайон на [населено място] с площ 341 кв.м., идентичен с процесния имот с идентификатор 04279.622.65, ведно с 2/3 ид.ч. от втория етаж от от жилищна сграда, 1/3 ид.ч. от мазето и от тавана. С н.а. № 139,т.ІІІ/ 06.06.1996г. Й. В. и съпругата му Р. В. прехвърлят на дъщеря си Е. Й. Д. по време на брака и с И. Д. срещу задължение за гледане и издръжка този имот, за който са признати за собственици по давност. С исковата молба за него се позовават на основание тази сделка, а за разликата до ? ид.ч. от дворното место, тавана и мазето са се позовали на основание придобивна давност.
Лигитимирайки се с н.а. № 130,т.ІІІ/14.11.1979г и по наследство, с н.а. № 192,т. ІІІ /1996г. синът на К. Х. – В. К. Х. продава на ответницата П. Л. К. 1/3 ид.ч. от парцел ІІ-3011 от кв. 3 ведно с 1/3 ид.ч. от втори жилищен етаж и по 1/3 ид.ч. от тавана и мазето. Синът на П. К., разпитан като свидетел обяснява, че П., М. и И. били сестри и брат. За отчужден имот на родителите им, те получили само два апартамента – за И. и за М., а П. си купила от В. Х. една стая на жилищния етаж и една от мазето, в която настанила майка си /бабата на свидетеля/ К. и сестра си М., която останала без жилище, защото синът й ипотекирал апартамента и банката го продала. П. ги настанила в купените от нея стаи като наематели. Свидетелят не знае М. да е ползвала част от дворното место. С н.а. № 70 т.ІІ от 11.06.2009г. М. Л. Г. е призната за собственик на 1/3 ид.ч. от дворното место, 1/3 от жилище – самостоятелен обект с идентификатор 04279.622.65.1.2 и по 1/3 от мазето и тавана. Според показанията на св. Е. В. – снаха на М. Г.. Стаята от етажа и от призема е купена от М. с останалите пари след погасяване на заяви на сина й, но не може да обясни защо е оформена продажба с купувач П.. Имало спорове между М. и сина на П. – Д.. Ищците препятствали възможността М. да ползва тоалетната на двора. Не дава показания Маргарита да ползва дворното место.
По делото е представено решение № 524//1995г. по гр.д.№ 475/1995г. на РСІБлагоевград по чл. 32, ал.2 ЗС и скица към него / л. 156 и л. 191 от делото на РС. Ползването на дворното место е разпределено между съсобствениците при равни права В. К. Х., Л. А. Л. и Й. В..
РС е приел, че М. Г. е била само държател и е отменил н.а. № 70 т.ІІ/2009г. Приел е, че ищците се легитимират като собственици само на придобитото на основание договорът за издръжка и гледане – 1/3 ид.ч. от дворното место, 2/3 ид.ч. от втория жилищен етаж и по 1/3 ид.ч. от мазето и тавана и за тази част от имота с влязлата в сила част на решението, иска е уважен. Приел е, че П. К. е придобила права от съсобственика В. Х. в размер по 1/3 ид.ч. от дворното место, втория жилищен етаж и от прилежащите тавана и мазе. Затова е отхвърлил иска за придобиване по давност на още 1/6 ид.ч. от дворното место тавана и мазето /разликата от 1/3 до притендираната ? ид.ч./.
Въззивният съд е потвърдил решението като е приел, че не се установява ищците да са упражнявали владение върху по-голяма част от придобитото от тях на основание сделка
Поставеният въпрос относно приложението на чл. 69 ЗС между съсобственици е разрешен от въззивната инстанция в съответствие с разясненията, дадени н ТР № 1/2012г. на ОСГТК на ВКС. С него се прие, че презумпцията на чл. 69 ЗС се прилага и в отношения между съсобственици независимо на какво основание е възникнала съсобствеността /макар в диспозитива да са посочени само сънаследниците/, но тук отношенията са усложнени, тъй като всеки от съсобствениците има право да ползва вещта, а ако я владее само един от тях, не винаги е ясно дали това владение се разпростира върху цялата вещ, или само върху идеалната част на този съсобственик, а за частите на другите съсобственици той упражнява само държане по смисъла на чл.68, ал.2 ЗС. В ТР №1/06.08.2012г. по тълк.д.№1/12г. на ОСГК на ВКС е направено разграничение между двете хипотези – кога съсобственикът владее вещта изцяло за себе си и кога владее само своята идеална част и държи частите на останалите съсобственици. Разграничителният критерий е начинът, по който е установена фактическата власт върху вещта, респективно върху частта от нея, за която се твърди придобиване по давност.. Ако фактическата власт е установена на основание, което изключва владението на другите съсобственици, намерението на владеещия съсобственик по отношение на цялата вещ се предполага. Такъв е случая когато едно лице закупува имот, на който продавачът не е единствен собственик – купувачът започва упражняването на фактическата власт само за себе си, без да се съобразява с правата на другите съсобственици, които не са били продавачи по сделката. В този случай по отношение на тях се приема, че той владее изцяло вещта, че не е държател на идеалните им части и при позоваване на придобивна давност не е необходимо да доказва, че е отблъснал владението им. Такъв е и случая когато един от съсобствениците строи в съсобствено дворно место с декларация или заявление по чл. 56, ал.3 З. /отм/ без да е вписана. Установеното въз основа на извършеното строителство владение изключва владението на останалите дали съгласие собственици /владелци/ – Р № 294/14 от 07.01.2015г. по гр.д.№ 4050/2014г. Такава е и хипотезата когато след смъртта на общ наследодател един от сънаследниците живее постоянно в съсобствения /сънаследствен/ имот, той е единствен за него и семейството му, подобрява го и го надстроява и това пряко се възприема от другите сънаследници, които не се противопоставят в период от 10 години – Р № 484/04.02.2013г. по гр.д.№ 740/2011г. І гр.о. Тези действия показват промяна на намерението. В този случай в отношенията с другите съсобственици /съвладелци/ действа презумпцията на чл.69 ЗС.
Ако обаче фактическата власт е установена на основание, което предполага владението и на другите съсобственици, наследяване, покупка на съсобствен имот, прекратяване на съпружеска имуществена общност – владеещият съсобственик е само държател на идеалните части на останалите съсобственици. В тези случай ако няма основание, на което да е променено държането на частите на другите съсобственици във владение за себе си, или реализиране на недвусмислени действия за това, презумпцията на чл. 69 ЗС не се предполага, т.е. не се предполага че ползването на имота от един от съсобствениците е владение на целия имот за него. В отношенията между завляделия такъв имот и другите съсобственици действат специалната уредба на съсобствеността – чл. 30-32 ЗС. Всеки съсобственик може да се ползва от общата вещ – чл. 31 ЗС. Затова този който ползва вещта се явява държател на правата на останалите съсобственици. За да започне да тече в негова полза придобивна давност е необходимо да демонстрира промяната в намерението си чрез действия, които отричат правата на останалите съсобственици. Р № 381/25.10.2010г. гр.д.№ 37/2010г. ІІ гр.о.
Ищците са придобили по сделка по 1/3 ид.ч. от дворното место от тавана и мазето и при такава квота им е разпределено ползването. Дори да ползват по-голяма част от полагащата им се от дворното место те нямат основание за това, а не се установява да са извършвали такива действия, които да демонстрират промяна на намерението по отношение на останалите съсобственици. За частта, за която Маргарита Г. е призната за собственик по давност макар да не е упражтявала владение, искът на ищците е уважен и издаденият нот. акт по обстоятелстевна проверка е отменен на основание чл. 537, ал.2 ГПК.
Следователно въззивното решение в обжалваната част е съобразено с ТР № 1/2012г., поради което няма основание за допускане до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1 т.1 ГПК.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1234/2015г. по гр.д.№ 973/2014г. на Окръжен съд – Благоевград по касационна жалба, подадена от Е. Й. Д. и И. И. Д..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: