О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
С., 21.11.2017 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 04.10.2017 две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 1246/2017 година
Производството е по член 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№386/06.02.2017г.,подадена от Р. Р. Х.,против решение №6452/13.12.2016г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№421/2016г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №858/11.02.2016г. на Районен съд,гр.Р. по гр.д.№270/2015г. по описа на съда-1.за отхвърляне на предявения от Р. Р. Х. против Г. Д. П./починал в хода на въззивното производство по делото-08.07.2016г.-заместен от законните си наследници-В. А. П.,Д. Г. П. и Д. Г. П./,иск с правно основание член 124,ал.1 ГПК във вр. с член 79,ал.1 ЗС,за признаване за установено по отношение на ответника Г. Д. П.,че ищецът Р. Р. Х. е собственик на 1/2-една втора идеална част от описаните в решението недвижими имоти,за отхвърляне на предявения от Р. Р. Х. против Б. Г. М.,иск с правно основание член 498,ал.2 ГПК във вр. с член 108 ЗС във вр. с член 79,ал.1 ЗС-за признаване за установено по отношение на ответника Б. Г. М.,че ищецът Р. Р. Х. е собственик на 1/2 една втора идеална част от описаните в решението недвижими имоти.
В касационната жалба се правят оплаквания,че въззивното решение е неправилно,постановено при допуснати съществени процесуални нарушения и е необосновано,като се иска неговата отмяна.
С решаващите си мотиви,въззивният съд е констатирал,че по делото е представен писмен договор,наречен”предварителен договор за продажба на недвижим имот”/лист 4 от делото/ от 04.02.2000г.,сключен между Д. Г. П. и Р. Р. Х. за покупко продажба на процесните недвижими имоти,без нотариална заверка на подписите,в който е отразено че на същата дата е предадено владението на описаните имоти на купувача Р. Х.,който твърди,че започнал оттогава да упражнява фактическата власт върху същите, в продължение на 10 годишен период-изтекъл на 05.02.2010г.,в който упражнявал владението си необезпокоявано,явно и несмущавано, на основание член 79,ал.1 ЗС придобил собствеността върху процесните имоти поради изтекла в негова полза придобивна давност.Съдът, след анализ на доказателствата по делото, е стигнал до извода,че твърдението на ищеца Х. за придобиване на имотите на оригинерно основание,е останало недоказано,като са изложени доводи във връзка с представения предварителен договор,който не установява начало на владение на ищеца на правно основание от посочената в същия дата на сключването му,тъй като няма достоверна дата и за него важи правилото на член 181 ГПК.Съдът е приел,че доколкото не е налице нито една от предпоставките на посочената процесуална норма,предварителният договор е непротивопоставим на третите лица,какъвто е бил приживе Г. П.,като отделно от това ищецът не е доказал владението в сочения период на упражняването му,поради което е стигнал до извода,че ищцът не е доказал последното чрез обективните и субективните му признаци.Освен това, съдът е посочил,че във връзка с данните за предприето принудително изпълнение по посоченото изпълнително дело са осъществени действия по изпълнението,а именно-на 09.08.2012г.- срещу длъжника Д. Г. П. по изп.дело №464/2012г.,чрез които ответникът Б. Г. М. ,в качеството си на взискател по това изпълнително производство, бил въведен във владение на собствените на ищеца 1/2 идеални части от процесни имоти ,като по време на извършването му настоящият ищец Х. изрично заявил, че е собственик на тези имоти,към който момент последният е могъл да се брани твърдяното си право с иска по член 440,ал.1,т.1 и т.2 ГПК,какъвто иск не е бил предявен.Във връзка с иска,предявен срещу ответника Б. М.,съдът е посочил,че последният е придобил 1/2 идеална част от процесните имоти-самостоятелни обекти, на основание постановление за възлагане след проведена публична продан-влязло в сила на 07.01.2015г.,насочена към имота на длъжника Д. П.,който придобил 1/2 идеална част от процесните имоти на основание дарение,извършено по силата на нотариален акт №34/1982г. Съдът е приел за недоказано твърдяното от ищеца упражняване на давностно владение в посочения период,чрез което последният да е манифестирал своене на тази част от процесните имоти,като към вписване на възбраната върху тях по искане на ЧСИ по посоченото изпълнително дело,ищецът не се снабдил с констативен нотариален акт,нито има вписана искова молба за възникнал евентуално спор за собственост с длъжника Д. П.,или с неговия съсобственик Г. П..Съдът е отбелязъл,че в случая купувачът по публичната продан е самият взискател по изпълнителното дело Б. М.,като по силата на член 453 ГПК на взискателя по публичната продан не са противопоставими права,които не са вписани преди възбраните на имотите,на каквито самият ищец не се позовава,въпреки че към този момент според твърденията му в негова полза е изтекла придобивната давност спрямо имота,позоваване на това липсва,тъй като придобиването на собствеността на това основание не настъпва автоматично с изтичане на срока,посочен в закона,а изисква обективирано волеизявление за това,като се е позовал на задължителна съдебна практика на ВКС-Тълкувателно решение №4/2012г. на ОСГК на ВКС.
В изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,касаторът заявява,че е налице хипотезата на член 280,ал.1,т.1 ГПК,като съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси/цитирам/:
„Купувачът по публична продан дали е трето лице по смисъла на член 181,ал.1 ГПК относно предварителен договор,по който продавач е длъжникът по публичната продан? и
За купувача при публична продан важи ли правилото на член 181,ал.1 ГПК относно достоверната дата на предварителен договор,по който продавач е длъжникът по публичната продан?”,които са разрешени в противоречие със задължителна съдебна практика на ВКС-решение по гр.д.№176/2010г. по описа на ВКС,ІІго.
Съгласно приетото с т.1 на Тълкувателно решение №1/2009г. на ОСГТК на ВКС,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда.
Така поставените въпроси са напълно неотносими към приетото с решаващите мотиви, във връзка с наличието на предпоставките на член 181 ГПК,цитирани по-горе,поради което не са обусловили правните изводи на съда,а посочената задължителна практика на ВКС- решение,постановено по реда на член 290 ГПК,е свързана с тълкуване на понятието”трети лица” по смисъла на член 181,ал.1 ГПК,с която практика е съобразено приетото с въззивното решение.
В точка втора и трета от изложението,касаторът посочва въпроси във връзка с иска по член 440 ГПК,какъвто иск не е предявен от настоящия ищец- дали е допустимо средство за защита за третото лице,намиращо се в имота,върху който е насочено принудителното изпълнение и дали това е единственото средство за защита за последното, също са неотносими към приетото с решаващите мотиви на въззивното решение,тъй като в последните е посочено,че за ищеца е била налице възможността за предявяване на иска по член 440,ал.1 ГПК,но тя не е била упражнена,въпреки заявеното от последния при извършения въвод във владение след проведената публична продан на имота,което съдът е взел предвид във връзка с твърдението му за осъществявано от него давностно владение върху имота.
В края на изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,касаторът формулира правни въпроси относно разпоредбата на член 453 ГПК,каквито аргументи съдът е изложил в решаващите си мотиви алтернативно- при доказано владение от страна на ищеца в срока за придобивна давност за посочения период,което в случая е останало недоказано,поради което същото не е обусловило правните изводи на съда по делото.
С оглед изложеното,касационният съд намира,че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №6452/13.12.2016г. на Благоевградски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№421/2016г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: