4
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 471
С., 28.04. 2015 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на 15 април две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията Капка Юстиниянова
гр. д. № 213/2015 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] [населено място] чрез пълномощник адв. Б. П. Софийска адвокатска колегия против въззивно решение № 450 от 09.09.2014г. по в. гр. дело № 581/2014г. на Пернишки окръжен съд, с което е потвърдено решение № 387 от 26.04.2013г. по гр. дело № 9345/2012г. на Пернишки районен съд за признаване за незаконно и отмяна уволнението на Н. П. Н. извършено със заповед № 599 от 16.10.2012г. на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, за възстановяването му на заеманата преди уволнението длъжност „портиер” и осъждането на [фирма] да му заплати обезщетение за оставане без работа поради незаконно уволнение в размер на 1740 лв. за периода 16.10.2012г. – 16.04.2013г., със законна лихва считано от 15.12.2012г. до изплащане на задължението.
В изложение за допускане на касационно обжалване жалбоподателят поставя правния въпрос – при предявени искове по чл. 344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ, допустимо ли е съдът да признае уволнението за незаконно по възражения, които не са въведени като оплакване за незаконност в исковата молба и в първото по делото съдебно заседание и съдът не е дал указания, че тези факти подлежат на доказване. Поддържа се, че с обжалваното решение не са изложени мотиви по въпроса, на който е даден отговор с отменителното решение на Върховния касационен съд постановено на настоящето дело. В този смисъл решението на въззивният съд не е съобразено с отговора на въпроса, който с настоящето изложение се поставя. Жалбоподателят излага твърдения, че поставения правен въпрос с обжалваното решение е разрешен в противоречие с представена съдебна практика на ВКС – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
Ответникът Н. П. Н. чрез пълномощник адв. М. Х. Пернишка адвокатска колегия в писмен отговор оспорва наличие на основание за допускане на касационно обжалване. Твърди, че изложението съдържа оплаквания по съществото на спора относими към правилността на решението, а въпросът се поставял за първи път с касационната жалба. Изложени са съображения й по съществото на спора в подкрепа правилността на обжалваното решение.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., като взе предвид, че решението е въззивно, с което е потвърдено първоинстанционно решение по разгледани искове по чл. 344, ал. 1, т. 1-3 КТ намира, че касационната жалба е допустима, подадена е в срок и е редовна.
На поставения в изложението правен въпрос е даден отговор с отменителното решение на Върховния касационен съд постановено по настоящето дело, който е в смисъл, че съдът не може да основе решението си по иск за признаване на уволнението за незаконно по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспореното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба и исковата молба, при направените в нея възражения, не е допълнена с нови факти до приключване на първото заседание по делото. Посочено е, че основаването на решението на факт, който не е посочен в основанието на исковата молба не прави решението недопустимо, а неправилно. Ако първоинстанционният съд приеме, че е задължен служебно да следи за определени обстоятелства, той е длъжен да ги посочи в доклада по делото и да укаже на страната, чиято е тежестта да ги докаже, че не сочи доказателства за установяване на съответните факти. При този отговор, касационният съд е приел, че първоначално постановеното решение на въззивният съд, с което е било обезсилено първоинстанционното решение като основано на факт, който не е бил въведен в основанието на иска, и за който съдът не следи служебно, не е недопустимо, а неправилно.
С обжалваното решение съдът е посочил, че с исковата молба като основание за незаконност на заповедта за уволнението, ищецът е въвел единствено оплакване, че никога не е подавал молба да бъде освободен по взаимно съгласие. От събраните по делото доказателства се е установило, че има подадена молба от ищеца на 15.10.2012г., на която дата работодателят е поставил резолюция „да”, след което молбата е насочена към отдел „Човешки ресурси” за оформяне на заповед от 16.10.2012г. и връчването й на работника.
След като работодателят е установил по положителен начин наличието на молба, в която ищецът е изявил воля да бъде освободен от заеманата длъжност, съдът е проверил фактическия състав на приложеното от работодателя основание по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие. С доклада изготвен от първоинстанционния съд са били дадени конкретни указания на ответника – работодател относно фактите подлежащи на доказване по приложеното основание за прекратяване на трудовото правоотношение. Фактическите и правни изводи на съда относно законността на заповедта за уволнението на ищеца по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ не могат да бъдат проверявани в настоящето производство. В изложението жалбоподателят подробно е обсъдил доказателствата по делото в контекс фактически състав на основанието за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, без да е формулирал правен въпрос по предмета на делото, с оглед на твърденията за неправилност на решаващите изводи на съда за изхода на спора. К. съд не може служебно (освен в хипотезите на нищожност и недопустимост на обжалваното решение) сам да изведе правен въпрос, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна. В този смисъл Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС.
Предвид изложеното по поставения правен въпрос не се установява основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С оглед изхода на делото жалбоподателят ще следва да заплати съдебни разноски на другата страна за настоящето производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение по представен договор за правна защита и направено искане в писмения отговор.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 450 от 09.09.2014г. по в. гр. дело № 581/2014г. на Пернишки окръжен съд.
ОСЪЖДА [фирма] [населено място] да заплати на Н. П. Н. съдебни разноски за настоящето производство в размер на 300 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ