О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
София, 29.03.2012 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести март двехиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Жива Декова
Олга Керелска
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 1741/2011 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от А. И. К. чрез пълномощник адвокат С. Б. против въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав № 980/15.06.2011 г., постановено по гр. д. № 592/2011 г.
С обжалваното решение е потвърдено решение на СГС, ГО, І-ви брачен състав № 5809/8.12.2010 г., постановено по гр. д. № 2820/2010 г., с което е отхвърлен предявеният иск от А. И. К. ЕГН [ЕГН] против А.-М. А. К. ЕГН [ЕГН], чрез особения представител адвокат Методи Л. М. за прекратяване на осиновяване по чл. 106, ал. 1, т. 2 СК.
С изложение по допустимостта на обжалването по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът се е позовал на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК с позоваване на Р. № 20/1972 г., ВС, ОСГК, с разбирането, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по съществен материалноправен въпрос, свързан с прекратяване на осиновяване, поради настъпили „важни обстоятелства”, разстройващи непоправимо отношенията осиновител-осиновен.
За ответник по касация А.-М. А. К. жалбата е оспорена с писмен отговор от особен представител адвокат Методи М..
От Дирекция „Социално подпомагане” – С. към АСП чрез ИД директор Ив. М. е представен социален доклад пред въззивната инстанция.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
При преценка за допустимост на касационното обжалване Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение констатира следното:
Въззивният съд е обсъдил и преценил събраните по делото доказателства и е приел, че в конкретния случай не може да се обоснове извод, че в отношенията между осиновител и осиновен е настъпило трайно и необратимо разстройство, което да налага прекратяване на осиновяването по предявения иск с правно основание чл. 106, ал. 1, т. 2, предл. 2 СК. Съдът е приел за безспорно установено, че ответницата е дете, което е преживяло трудни моменти в проблемната възраст на пубертета, дете с недостатъчна психическа устойчивост и зрелост, налагащо преодоляването им с активно участие и подкрепа от страна на майката-осиновител и от страна на компетентни специалисти-педагози. Съдът е посочил, че формираното у осиновителката отрицателно отношение към осиновяването не може да бъде основание за неговото прекратяване и осиновителната връзка не е лишена от съдържание.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
В кои случаи съдът следва да приеме, че са налице обстоятелства, дълбоко разстройващи отношенията между осиновител и осиновен, като материалноправно основание за прекратяване на осиновяване е въпрос, на който съдът трябва да даде отговор с решението по иска с правно основание чл. 106, ал. 1, т. 2 СК въз основа на установените по делото фактически обстоятелства на всеки конкретен случай. Наличието на определени фактически обстоятелства само по себе си не е достатъчно, за да се уважи иск с правно основание чл. 106, ал. 1, т. 2 СК. В отношение на кумулативност законът изисква обстоятелствата да са довели до дълбоко разстройство на отношенията между осиновител и осиновен.
Въззивният съд не е решил в конкретния случай посочения правен въпрос в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по Р. № 20/7.04.1972 г., ОСГК. Това съдебно решение е постановено от Върховния съд по гр. д. № 17/1972 г. въз основа на установените по самото дело фактически обстоятелства на конкретния случай. Въз основа на конкретните фактически обстоятелства с решението на ОСГК на ВС е прието, че с процесното осиновяване не е постигната целта на Семейния кодекс /обн., ДВ, бр. 23/22.03.1968 г., в сила от 22.05.1968 г., отм., ДВ, бр. 41/28.05.1985 г., в сила от 1.07.1085 г./ чрез института на осиновяването, а именно между осиновителя и осиновения да се създадат отношения като между родител и дете.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Софийски апелативен съд, Гражданска колегия, 4 състав № 980/15.06.2011 г., постановено по гр. д. № 592/2011 г. по касационна жалба от А. И. К. чрез пълномощника й адвокат С. Б..
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: