1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
гр. София, 29.07.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети май през две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 2584 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от ответника Държавата, представлявана от Министъра на финансите, приподписана от гл. Юрисконсулт С. Петковска и началник отдел „Съдебна защита“ И. К., срещу решение № 600 от 31.03.2014г. по гр. дело № 4371/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав, с което е отменено решение от 14.05.2013г. по т. дело № 4195/2011г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VI-10 състав и Държавата, представлявана от Министъра на финансите, е осъдена да заплати на [фирма], [населено място] сумата 81 586,06 лв., представляващи разходи за изграждане, проектиране и оборудване на обект за безмитна търговия, сумата 27 115,17 лв. – мораторна лихва върху тази сума, дължима за периода 10.07.2008г. – 10.04.2011г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.04.2011г. и направените пред първата инстанция разноски в размер 4 348 лв., представляваща държавна такса и 3 000 лв. – заплатено възнаграждение.
Касаторът прави оплакване за неправилност на решението в обжалваната му част поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В приложено към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и 3 ГПК, тъй като въззивният съд се е произнесъл по материалноправни и процесуалноправни въпроси в противоречие с постоянната практика на ВКС:
1. Въпросът за правната квалификация на исковата претенция за присъждане на сума, представляващи разходи за изграждане на постройка в чужд имот с твърдение, че ищецът е обеднял, а собственикът се е обогатил с тази сума без наличие на правно основание за това имуществено разместване – решен е в противоречие с ППВС № 1/28.05.1979г. и решение № 328/11.11.2011г. по гр. д. № 388/2010г. на ВКС, ГК, III г. о.
2. Представлява ли подобрение поставянето на преместваем обект?
3. Представлява ли подобрение обект, който подлежи на премахване?
Касаторът поддържа, че втори и трети правни въпроси са решени в противоречие с ППВС № 6/27.12.1974г. по гр. д. № 9/1974г.
Ответникът [фирма], [населено място] оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. По отношение на въпроса за определяне на правната квалификация на исковата претенция поддържа, че е недопустимо квалифицирането му като определящ за изхода на делото съгласно Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. Въпросът дали процесният преместваем обект е подобрение и дали той действително подлежи на премахване е ирелевантен за иска по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, а се отнася до иск с правно основание чл. 59 ЗЗД, по който решение не е постановено. Ответникът излага съображения, че решение № 328/11.11.2011г. по гр. д. № 388/2010г. на ВКС, ГК, III г. о. не е постановено по идентичен казус, а се отнася до друга фактическа обстановка. Поддържа, че ППВС № 6/27.12.1974г. по гр. д. № 9/1974г. също е неприложимо, тъй като в него се разглежда институтът обедняване – обогатяване досежно трайно прикрепване на вещ към земя, а в процесния случай е налице поставяне на временен преместваем обект, който е станал собственост на държавата не по приращение, а по силата на законова норма.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и обсъди доводите на страните във връзка с чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок, насочена е срещу подлежащ на касационно обжалване въззивен съдебен акт и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК.
Въввивният съд е приел, че ищецът е предявил в обективно евентуално съединение искове с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД: 1/ иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД за заплащане на сумата 81 586,06 лв., представляваща стойност на разходи за изграждане на преместваема постройка, състояща се от два модула, всеки с площ от по 40 кв.м., представляваща „временен търговски обект за безмитна търговия на ГКПП „Капитан А.”, предоставена от ищеца на ответника по силата на отпаднало правно основание, поради което дължи връщането, кумулативно съединен с иск за заплащане на мораторна лихва върху тази сума в размер на 27 115,17 лв., дължима за периода за периода 10.07.2008г. – 10.04.2011г., ведно със законната лихва върху главницата и направените по делото разноски; 2/ в съотношение на евентуалност процесните суми се претендират на основание чл. 59 ЗЗД, тъй като изграждането на постройката в държавния имот представлява подобрение, което увеличава стойността на вещта, която е придобила статут на публична държавна собственост, а за ищеца липсва законова възможност да претендира обезщетение за изпълнени СМР върху земя, представляваща изключителна държавна собственост.
Решаващият съдебен състав е установил, че на ищеца е предоставено право да монтира едноетажна преместваема постройка от 2 модула, всеки с площ от 40 кв. м. на изходящо трасе товарни автомобили на ГКПП „Капитан А.“ /писмо изх. № 02-01-109/16.05.2007г. от М./, а съгласно заповед № ЗМФ-1026/10.08.2007г. на Министъра на финансите за определяне местоположението за преместване на търговски обект, ищецът е получил разрешение за преместване на своя търговски обект от „входящо трасе“ на ГКПП „Капитан А.“ „изходящо трасе товарни автомобили“ на същия граничен пункт, като му е издадено и разрешение за поставяне на преместваем търговски обект за безмитна търговия № 2/25.10.2007 г. от Областният управител на Област Х.. Процесната едноетажна преместваема постройка от два модула от 40 кв. м. е изградена, обзаведена и оборудвана за експлоатация, при налична онлайн връзка с Митнически пункт Капитан А. изцяло със средства на ищеца, които възлизат на 81 586,06 лв., и е въведена в експлоатация съобразно решение на Комисия, назначена със заповед № РД-11-043/25.02.2008г. на Областния Управител на Област Х.. Постройката представлява „преместваем обект” по смисъла на ЗУТ, която може да бъде демонтирана на съставните си части и преместена на друго място.
Въззивната инстанция е приела, че цялата административна процедура по поставяне на постройката /издаването на разрешение за преместване на постройката и нейното последващо въвеждане в експлоатация/ е започнала и се основава единствено на качеството на ищеца на лице, притежаващо лиценз за извършване на безмитна търговия по смисъла на чл. 4, ал. 1 арг. чл. 3, ал. 1 ЗБТ. Направила е извод за ирелевантност на обстоятелството, че през периода от датата на въвеждане на обекта в експлоатация /25.02.2008г./ до датата на изтичане на едномесечния срок по § 11, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на Закона за безмитната търговия /09.07.2008г./ ищецът не е осъществявал фактически дейност по безмитна търговия в обекта. Въззивният съд е приел, че правото на собственост на държавата е възникнало по силата на закона след надлежно реализиране на строежа от ищеца съобразно разрешението за поставяне на преместваем търговски обект за безмитна търговия № 2/25.10.2007г. на Областния управител на Област Х. и заповедта за въвеждането на постройката в експлоатация – чл. 2, ал. 2, т. 2 и 6 ЗДС, чл. 13 ЗБТ, ПМС № 104/2002 г. за приемане на Наредбата за гранично – пропускателните пунктове.
За да направи извод за основателност на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, т. 3 ГПК за заплащане на разходите, направени от оператора във връзка с осъществяване на дейността по безмитна търговия, решаващият съдебен състав се е аргументирал с отпадане на правото на ищеца да ползва постройката, осъществено по силата на нормативен акт – § 11, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗБТ, имащо за последица прекратяване на лиценза от датата на преустановяване на дейността съгласно § 11, ал. 2 от ПЗР на ЗИД на ЗБТ. Изложил е съображения, че приемането на нормативен акт, с който се прекратява дейността на субектите, извършващи дейност на изходящи трасета на ГКПП като оператори на безмитни обекти, е по естеството си отпадане на основанието за ползване на постройката от страна на ищеца по смисъла на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД. Във въззивното решение е посочено, че преминаването на правото на ползване на постройката от ищеца върху ответника е резултат на прякото и непосредствено действие на нормативни актове, а настъпването на правните последици на ЗИД на ЗБТ е породило неоснователно разместване на блага, доколкото новата нормативна уредба е прекратила правото на ищеца да ползва постройката по предназначение. Изграждането на постройка върху държавен имот с цел осъществяване на дейност по безмитна търговия по силата на нормативен акт представлява подобрение в този имот, като отпадането на възможността ползвателя да ползва обекта по предназначение и възстановяването на това право в патримониума на собственика е породило обогатяване на собственика със стойността на разходите направени от ползвателя за изграждане на постройката, респективно обедняване на ползвателя със същата стойност .
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Релевантният правен въпрос е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на въззивната инстанция. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Посоченият от касатора процесуалноправен въпрос „за правната квалификация на исковата претенция за присъждане на сума, представляващи разходи за изграждане на постройка в чужд имот с твърдение, че ищецът е обеднял, а собственикът се е обогатил с тази сума без наличие на правно основание за това имуществено разместване” е неточен, тъй като твърдените в исковата молба факти и обстоятелства по отношение на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД се отнасят до престиране на средства и извършване на СМР за изграждане на процесната преместваема постройка, временен търговски обект за безмитна търговия на ГКПП „Капитан А.”, на обща стойност 81 586,06 лв., предоставени от ищеца на ответника по силата на отпаднало правно основание, поради което дължи връщането. Като основание за престиране на разходите за обекта за безмитна търговия ищецът е посочил в исковата молба правото на ползване /експлоатация/ върху процесния търговски обект за безмитна търговия – публична държавна собственост, съгласно заповед № ЗМФ-1026/10.08.2007г. на Министъра на финансите за определяне местоположението за преместване на търговски обект, в който ще се извършва безмитна търговия на територията на ГКПП „Капитан А.” – изходящо трасе, товарни автомобили, и разрешение за поставяне на преместваем търговски обект за безмитна търговия № 2/25.10.2007г. на Областния управител на Област Х.. Като отпадане на основанието за заплащане на посочените разходи ищецът е посочил отнемането на възможността да получи правото на ползване /експлоатация/ върху процесния имот по силата на § 13, ал. 1 ПЗР на ЗИД на ЗБТ, лишаването от възможността да ползва изградения от ищеца обект за друга цел поради специфичното му предназначение и местоположение – § 13, ал. 2 ПЗР на ЗИД на ЗБТ.
В постоянната си и непротиворечива съдебна практика ВКС приема, че ищецът е длъжен в исковата молба да посочи фактическите обстоятелства, на които се основава иска и които позволяват да се индивидуализира твърдяното от него субективно право или правоотношение, чиято защита претендира. Задължение на съда е да определи правното основание на иска въз основа на изложените в исковата молба фактически основания и петитум. В този смисъл е ППВС № 6/21.02.1979г., както и решение № 51/07.04.2009г. по т. дело № 623/2008г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 176/03.11.2010г. по т. дело № 118/2010г. на ВКС, ТК, ІІ т. о., решение № 186/26.11.2010г. по т. дело № 417/2009г. на ВКС, ТК и други, постановени по реда на чл. 290 ГПК.
Определените от въззивния съд правни основания на предявените в обективно евентуално съединение искове по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 59 ЗЗД са направени въз основа на твърдените от ищеца факти и обстоятелства, поради което доводът на касатора за противоречие на въпроса за правната квалификация на разгледания от въззивния съд иск с постоянната практика на ВКС е неоснователен. Съгласно чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД според третия фактически състав на връщане подлежи даденото с основание, което е отпаднало с обратна сила. В конкретния случай в исковата молба ищецът е изложил твърдения, че разходите за изграждане на процесната преместваема постройка, състояща се от два модула, всеки с площ от по 40 кв.м., представляваща „временен търговски обект за безмитна търговия на ГКПП „Капитан А.”, са извършени на основание издадено разрешение за преместване на постройката, а впоследствие по силата на Закона за изменение и допълнение на Закона за безмитната търговия /ДВ, бр. 52/06.06.2008г./ е отпаднало основанието и правото на ищеца да ползва постройката – § 11, ал. 1 от ПЗР на ЗИД ЗБТ. В този смисъл като е квалифицирал първия иск по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД въз основа на твърдените от ищеца факти и обстоятелства, решаващиаят съдебен състав не се е отклонил от постоянната практика на ВКС.
Доколко направените разходи за изграждане и преместване на постройката за извършване на безмитна търговия въз основа на издадено разрешение за преместване на постройката и нейното последващо въвеждане в експлоатация представляват предоставяне на пари или имущество на държавата на определено основание, което впоследствие е отпаднало с приемане на ЗИД ЗБТ /ДВ, бр. 52/2008г./, осъществяват състава на третата хипотеза на неоснователното обогатяване, т. е. по чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, е въпрос, относим към правилността на въззивното решение и в този смисъл представлява касационно основание по чл. 281 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Вторият въпрос „представлява ли подобрение поставянето на преместваем обект“ е материалноправен, но е относим към иск по чл. 59 ЗЗД, по който въззивният съд не се е произнесъл. Освен това, така формулираният от касатора правен въпрос, е непълен, тъй като не отчита особеността, вида и предназначението на процесната постройка като обект за безмитна търговия по смисъла на § 13, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР към ЗИД ЗБТ /ДВ, бр. 52/06.06.2008г./. Следователно относимият към иска по чл. 59 ЗЗД правен въпрос е: представлява ли подобрение преместваем обект за безмитна търговия по смисъла на § 13, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР към ЗИД ЗБТ /ДВ, бр. 52/06.06.2008г./, който е държавна собственост по силата на закона? Посоченото от касатора ППВС № 6/27.12.1974г. по гр. д. № 9/1974г. е неотносимо към този въпрос.
Третият въпрос „представлява ли подобрение обект, който подлежи на премахване“ е материалноправен и е ирелевантен за спора, тъй като не е формирал правните изводи на въззивната инстанция. Във въззивното решение не е разгледан въпросът дали постройката за безмитна търговия след въвеждането й в експлоатация и изменението на Закона за безмитна търговия с ДВ бр. 52/06.06.2008г. подлежи на премахване.
Въз основа на изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че поради липса на твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1 ГПК не следва да се допуска касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на спора разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за настоящото производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 ГПК, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 600 от 31.03.2014г. по гр. дело № 4371/2013г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 9 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: