О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
София, 05.10.2012 година
Върховният касационен съд,Второ гражданско отделение,в закрито заседание на първи октомври през две хиляди и дванадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Светлана Калинова
Зоя Атанасова
при секретар
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 599 от 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Л. Ц. Д. и Е. Й. С. срещу въззивното решение на Софийски окръжен съд, постановено на 21.03.2012г. по гр.д.№149/2011г.,с което е отменено решението на първоинстанционния съд и вместо това са отхвърлени предявените от Л. Ц. Д.,Е. Й. С.,Б. В. П.,В. В. П.,Б. В. П.,Й. П. Д.,П. М. П., М. Б. П. и Л. Б. П. срещу [община] искове с правно основание чл.97,ал.1 ГПК/отм./ за установяване право на собственост на основание чл.2,ал.2 ЗВСОНИ върху реална част от УПИ *“за училище” в кв.151 по плана на [населено място],включваща площ от около 1910кв.м.,обозначена с цифрите 1-2-3-11-12-1 на комбинираната скица, представляваща приложение №7 към допълнителната съдебно-техническа експертиза на в.л.Г. от 23.12.2009г. и площ от около 1175кв.м., нанесена по цифрите 3-4-10-11-3 на същата скица.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението към подадената касационна жалба се поддържа,че в обжалваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпросите застрояването с незаконен строеж означава ли,че имотът не съществува реално до размера,в който е отчужден; незаконният строеж в този случай пречка ли е за реалното възстановяване на собствеността върху терена, независимо отчужден ли е или незаконно отнет; кога теренът /независимо дали е отчужден,одържавен или отнет без законово основание/ е застроен без законово основание /незаконен строеж по смисъла на ТР №6/2006г./ и прилага ли се ТР №1/1995г.,т.е. преценява ли се дали е променено съществено предназначението му,узаконяем ли е,съществува ли до размера,в който е отчужден; възстановява ли се собствеността реално върху терен,застроен с незаконно строителство,когато имотът е отчужден, одържавен или национализиран или разпоредбата на чл.2,ал.6 ЗИСОИ се отнася само за незаконно отнетите имоти.
Ответникът по касационна жалба не изразява становище досежно наличието на предпоставки за допускане на касационно обжалване.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд в срока по чл.283 ГПК. Предпоставките за допускане на касационното обжалване обаче не са налице,като съображенията за това са следните:
В обжалваното решение е прието,че наследодателят на предявилите иска лица П. Д. С. е притежавал право на собственост върху парцели * и * в кв.3 по плана на [населено място] от 1927г. като първият попада изцяло,а вторият частично в процесната част от УПИ * “за училище” по действащия план на населеното място. Прието е,че отчуждаването на така описаните парцели е станало не по установения в закона ред,тъй като няма данни за отчуждително производство,проведено съобразно изискванията на действащия в периода 1949-1967г. ЗПИНМ /отм./. Прието е обаче,че правото на собственост не може да бъде възстановено реално с оглед разпоредбата на чл.2,ал.1 ЗОСОИ по причина, че към 12.11.1997г. /момента на изменение на чл.2 ЗВСОНИ със ЗОСОИ/ процесният имот е бил публична държавна или общинска собственост,в който случай неговото предназначение е дотолкова съществено променено,че законодателят е извел тази промяна като пречка за реституцията.
Настоящият състав приема,че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване по смисъла на чл.280,ал.1 ГПК, тъй като поставените от касаторите въпроси не касаят съществото на настоящия правен спор. Основното съображение да се приеме,че правото на собственост не може да бъде възстановено реално,съдържащо се в обжалваното решение е,че имотът представлява публична общинска собственост,в който случай съгласно изричната разпоредба на чл.2,ал.1 ЗОСОИ правоприемниците на собственика на одържавения имот имат право само на съответното обезщетение. Така изразеното становище на въззивния съд съответствува на практиката на ВКС-решение №567/21.06.2010г. на І ГО на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК. Представените от жалбоподателя съдебни решения не се установява да изразяват противоречиви становища. Разгледаната в решение №105/23.04.2003г. по гр.д.№214/2002г. на Свогенския районен съд хипотеза е съвършено различна, тъй като правото на собственост върху имота е било възстановено по административен ред с влязло в сила решение,чиито правни последици са били зачетени от решаващия съд.
Поради това според настоящия състав следва да се приеме,че поддържаните от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не са налице.
Водим от гореизложеното,Върховният касационен съд,състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивното решение, постановено на 21.03.2012г по гр.д.№149/2011г. по описа на Софийския окръжен съд.
Определението е окончателно.
Председател:
Членове: