Определение №471 от 5.7.2013 по ч.пр. дело №1997/1997 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

2

2

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№ 471

София, 05.07 , 2013 година

Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 27.06. две хиляди и тринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА

при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело № 1997 /2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от А. Д. К., [населено място], чрез адвокат П. С., с вх.№2771 от 12.03.2013 г. на Благоевградския окръжен съд, подадена по пощата с пощенско клеймо от 11.03.2012 г., срещу определение №459 от 27.02.2013 г. по ч.гр.д.№538/2013 г.на Софийския апелативен съд, ГК, 3 състав, с което е потвърдено определение №68 от 0.01.2013 г.по т.д.№479/2012 г. на Благоевградския окръжен съд, с което на основание чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ във вр. с чл.130 ГПК е върната исковата молба на настоящия жалбоподател с правно основание чл.25, ал.4 ЗЮЛНЦ за отмяна решенията на общото събрание на ответното „Т. В.”, проведено на 30.06.2012 г. Благоевградският окръжен съд е приел, че исковата молба на жалбоподателя, постъпила в съда 07.11.2012 г., е подадена след изтичане на преклузивния едномесечен срок от узнаване на решението, като е приел, че датата на узнаването съвпада с датата на провеждането на събранието -30.06.2012 г., тъй като поканата за насрочването му е станала общоизвестна, поради обнародването й в ДВ съобразно изискванията на устава на сдружението. Крайният извод на Благоевградския съд за преклузия на така предявения иск е възприет от Софийския апелативен съд, но по съображения, че преклузивният едномесечен срок по чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ е започнал да тече на 03.10.2012 г., съобразно изричните твърдения на жалбоподателя, че тогава е узнал за събранието /вж. молбата му на стр.6 по гр.д.№479/2012 г. на Благоевградския окръжен съд/ и е изтекъл преди подаването на исковата молба на 07.11.2012 г.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.25, ал.6 ЗЮЛНЦ, защото началото на визирания в него срок не е обвързан от датата на обнародване в ДВ на поканата за свикване на общото събранието. Формулира правния въпрос откога започва да тече срокът за отмяна решенията на общото събрание на сдружението- от датата на провеждане на събранието, поканата за свикването на което е обнародвана в ДВ, или от фактическото узнаване за провежданото събрание, спрямо който подържа допълнителното основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение на Софийския апелативен съд не следва да се допуска до касационен контрол.
Основание за достъп до касация представлява формулиран от касатора правен въпрос, обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретния спор. Поставеният от касатора правен въпрос е относим към първоинстанционното определение, но предмет на касационно обжалване е въззивното определение- чл.274, ал.3 във вр. с чл.чл.280, ал.1 ГПК. В него Софийският апелативен съд е изчислил преклузията на исковата молба с оглед твърденията на самия жалбоподателя-ищец за датата на узнаване на решението на сдружението. Намиращата се в кориците на настоящето производство негова молба за изменение на иск, с оглед сочена друга датата на узнаване на решението, е неотносима към спора. Освен, че с нея не се претендира изменение на основанието или на петитума на иска по смисъла на чл.214 ГПК, а се иска промяна в изложените вече факти и обстоятелства, то с приключване на производството пред първата инстанция, е изтекъл и крайният срок за изменение на иска.
Не е налице и допълнителното основание за достъп до касация- чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като наличието му не е мотивирано с предпоставките за това, посочени в т.4 на ТР1-2010 ОСГКТК, а имено: произнасянето по поставения въпрос да допринесе за промяна в съдебната практика, за извършване на корективно тълкуване на непълна, неясна или противоречива правна норма, за създаване на съдебна практика в унисон с евентуално променено законодателство.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд

О П Р Е Д Е Л И:

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №459 от 27.02.2013 г. по ч.гр.д.№538/2013 г.на Софийския апелативен съд, ГК, 3 състав, с което е потвърдено определение №№68 от 0.01.2013 г.по т.д.№479/2012 г. на Благоевградския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:

Оценете статията

Вашият коментар