1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
гр. София, 06.07.2011 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на седми юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Е. В.
Б. Б.
като изслуша докладваното от съдия Е. В. т. дело № 1075 по описа за 2010г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. И. П. Д. срещу решение № 490 от 01.06.2010г. по в. т. дело № 11/2010г. на Апелативен съд П., 3 състав в частта, с която е оставено в сила решение № 423 от 27.10.2009г. по т. дело № 407/2009г. на Пловдивски окръжен съд, търговско отделение, ХІ състав в частта, с която [фирма], [населено място] е осъдено да плати на [фирма], [населено място] сумата 49 286,92 лв. с ДДС – авансово платена цена по договор от 28.03.2005г. покупко-продажба на розово масло, като платена на отпаднало основание поради прекратяване на договора, ведно със законната лихва върху главницата за периода от завеждане на исковата молба до окончателното изплащане на сумата, както и 4 046 лв. – разноски.
Касаторът прави оплакване за недопустимост, евентуално за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК:
1/ в противоречие с практиката на ВКС /ТР № 1 от 04.01.2001г. по т. дело № 1/2000г. на ВКС, ОСГК/ съдът се е произнесъл по процесуалноправни въпроси: длъжен ли е въззивният съд да обсъди заявеното от ответника по иска възражение; допустимо ли е съдът да се произнесе по непредявено в исковата молба основание;
2/ въззивният съд се е произнесъл по материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: допустимо ли е при наличие на изрични клаузи в договора за изработка, че всички изменения в същия или споразумения във връзка с договора се оформят в писмена форма, да се приеме, че е налице прекратяване на договора по споразумение между страните, без тази форма да е спазена.
Ответникът [фирма], [населено място] /ищец в първоинстанционното производство/ не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени данните по делото и релевираните доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в преклузивния едномесечен срок и отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК, доколкото в изложението към нея се съдържа твърдение за наличие на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК.
Въззивният съд е констатирал, че с договор от 28.03.2005г. ответникът [фирма] е поел задължение да произведе 20 кг розово масло, а ищецът [фирма] – да заплати цената в размер 84 000 евро, и че ищецът е платил на ответното дружество авансово сума в размер 49 286,92 лв. Плащането на останалата част от продажната цена е уговорено след предоставяне от продавача предварително на мостра за одобрение от предлаганите партиди в Ц. държавна лаборатория [фирма] с издаден сертификат. Решаващият съдебен състав е приел, че това задължение не е изпълнено от страна на продавача, като в тази насока е обосновал защо не кредитира показанията на свидетелката В., а именно поради разминаване с изявленията на самия продавач в изпратената до ищеца нотариална покана.
Апелативен съд П., като е обсъдил представеното уведомително писмо с дата 20.09.2005г., с което продавачът съобщава на купувача, че счита договора за прекратен поради неизпълнение от страна на купувача, отчел е неизпълнението на задължението на ответника по иска за представяне на мостри за одобрение и е взел предвид приемането от страна на ищеца на изявлението за прекратяване на договора, по взаимно съгласие, без да се търси виновна страна, е направил извод за наличие на предпоставките за връщане на авансово платената сума.
Допускането на касационно обжалване на въззивното решение съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1– т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Въпросът „допустимо ли е съдът да се произнесе по непредявено в исковата молба основание” е относим към допустимостта на обжалваното решение, а въпросът „длъжен ли е въззивният съд да обсъди заявеното от ответника по иска възражение” – към правилността на съдебния акт. Съгласно задължителната съдебна практика съдът дължи произнасяне по заявеното искане, като следва да обсъди твърдените факти и обстоятелства, събраните доказателства и инвокираните от страните възражентия и доводи. При разглеждане на непредявен иск, решението е недопустимо и подлежи на обезсилване, а при необсъждане на представените доказателства или част от тях, съдебният акт е неправилен поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и евентуално поради необоснованост. В конкретния случай решаващият съдебен състав се е произнесъл по предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД – връщане на даденото на отпаднало основание поради прекратяване на сключения между страните договор по взаимно съгласие, обсъдил е събраните относими и допустими доказателства в тяхната взаимна връзка и обусловеност, въз основа на тях е установил фактическата обстановка и след обсъждане на възраженията и доводите на страните е изградил правните си изводи. Като е процедирал по посочения начин възззивният съд не се е отклонил от практиката на ВКС.
Неоснователен е доводът на касатора за наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на решението на Апелативен съд П.. Съгласно т. 4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009г., ОСГТК правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена, предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. По въпроса „допустимо ли е при наличие на изрични клаузи в договора за изработка, че всички изменения в същия или споразумения във връзка с договора се оформят в писмена форма, да се приеме, че е налице прекратяване на договора по споразумение между страните, без тази форма да е спазена” е налице трайноустановена съдебна практика, съгласно която страните могат да уговорят писмена форма за прекратяване на договора и същата следва да бъде спазена. Възможно е съвпадането на волеизявленията на страните за прекратяване на договорното правоотношение да се изрази на отделни писмени носители, както е възприел въззивният съд в конкретния случай. Доколко изложените от решаващия съдебен състав фактически констатации съответстват на събраните доказателства и са изградени съобразно правилата на логическото мислене, е въпрос, който е относим към правилността /обосноваността/ на решението и представлява касационно основание по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК.
Предвид изложените съображения, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са направени за настоящото производство и не е заявено искане.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 490 от 01.06.2010г. по в. т. дело № 11/2010г. на Апелативен съд П., 3 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: