О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
София, 04.06.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 28 май две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 313 /2009 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от М. Н. Ц. против решение № 720 от 19.05.2008г. по гр.д. № 294/2008г. на Окръжен съд – Враца, с което е потвърдено решение № 424/07.03.2008г. по гр.д. № 672/2007г. на РС – Мездра. С последното е отхвърлен иска за делба на двуетажна масивна жилищна сграда, построена в УПИ ХІ-37 от кв.7 по плана на с. Г., предявен от касаторката М. Ц. против бившия й съпруг Х. И. Д. и сестра му Е. Д. Д.
За да постанови това решение, въззивният съд е установил следното: Ищцата М. Ц. и ответника Х са бивши съпрузи, чийто брак е сключен на 19.06.1966г. и е прекратен с развод на 06.12.1983г. Е. Д. Д. е сестра на Х. Д. По делото е безспорно, че дворното место, в което е построена сградата е принадлежало на И. Л. и Д. Д. , които са починали съответно 1997 и 1998г., а ответниците са техни деца. От гласните доказателства е установено, че процесната нова жилищна сграда е строена в периода до 1970г., т.е. през времетраенето на брака. Ищцата твърди, че при изграждането й са влагани средства и материали, осигурени от нейните родители. С н.а. № 39,т.І/1984г. собствениците на терена са признати за собственици и на новата процесна жилищна сграда. По делото се установява, че в нея са живели родителите на ответниците и ответника. Въззивния съд е приел, че тя не е бивша съпружеска общност между ищцата и първия ответник Д. , тъй като е изградена в дворно место, собственост на родителите му, които не са учредили право на строеж нито на него, нито на двамата съпрузи..
Касационната жалба против това решение е постъпила в срок, изхожда от процесуално лигитимирана страна, против въззивно решение е, поради което съдът я преценява като допустима. Не е налице и отрицателната предпоставка за допустимост, предвидена в чл. 280, ал.2 от ГПК до колкото обжалваемият интерес е действителната стойност на вещното право, предмет на обжалваното решение, а тя е над 1000 лв.
Формулираните в касационната жалба основни материално правни въпроси са: 1.придобива ли се в режим на съпружеска имуществена общност жилищна сграда, построена в дворно место, собственост на родителите на съпрузите, ако родителите на другия съпруг са помагали със средства и материали при изграждането и доказана ли е съсобственост в тази хипотеза след прекратяване на брака през 1982г. между съпрузите.
Касаторката обосновава допускането до касация с това, че тези съществен материално правен въпроси са разрешени в противоречие с практиката на ВКС, която представя.
Ответниците оспорват касационната жалба по същество, като считат, че решението е съобразено с практиката на ВКС, а представените решения са неотносими.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Повдигнатите с касационната жалба въпроси са съществени до колкото от отговора им зависи дали ще се допусне делба на процесната сграда. Тези въпроси обаче са разрешени в съответствие с практиката на ВКС. Гражданския брак между ищцата и ответника Х е прекратен при действието на отменения СК от 1968г. Съгласно чл. 13, ал.1 от този кодекс “недвижимите и движимите вещи и права върху вещи, придобити от съпрузите през време на брака, принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо от това на чие име са придобити, и служат за задоволяване нуждите на семейството”, а съгласно чл. 14, ал.3 от същия, съпружеската общност се прекратява при равни права. В отменения Семеен кодекс липсва презумпция за принос, каквато се съдържа в чл. 19, ал.3 от сега действащия СК. Нормата на чл. 13, ал.1 от отменения СК от 1968г. следва да се тълкува във вр. с чл. 92 от ЗС. Тази законова презумпция е оборима, но тя не може да бъде оборена само с факта на изграждане на жилищна сграда от съпрузите в чуждо дворно место, собственост на родителите на единия. За да се обори принципа на приращението, предвиден в чл. 92 от ЗС, бившите съпрузи следва да установят друг способ за придобиване на правото на собственост върху сградата отделно от земята, предвиден в чл. 77 от ЗС. Нормата на чл. 13, ал.1 от отменения СК урежда отношенията между съпрузите, респективно между бивши съпрузи, чийто брак е прекратен при действието й, но права придобити на основание на тази норма не могат да се противопоставят на действителните собственици на терена ако те не са учредили право на строеж, или ако съпрузите не са придобили сградата отделно от земята по давност. В този смисъл е Р № 58/03.02.2009г. по гр.д. № 5534/2007г. на ІІІ гр.о.
Представената от касаторката съдебна практика е неприложима.
Решение № 277/20.03.2002г. наІ гр.о. на ВКС се отнася за сграда, построена по време на брака върху дворно место, собственост само на единия съпруг. Тази хипотеза е разгледана и в т.ІІІ от Постановление 5/1972г. на ВС, но тя е различна от установената обстановка по настоящото дело. В настоящия случай дворното место е било на трети лица – родителите на ответниците, които действително не са учредили право на строеж на сина си Х. и бившата му съпруга М. В този случай презумпцията на чл. 19, ал.1 от сега действащия СК не намира приложение към прекратени вече бракове, а нормата на чл. 13, ал.1 от СК, имаща действие в отношенията между съпрузите не опровергава презумпцията на чл. 92 от ЗС.
Решение 88/08.03.1999г. по гр.д. № 910/1998г. на ІІ гр.о. разглежда хипотезата, когато се претендира трансформация на лични средства на трето лице при придобиване на недвижим имот по време на брака от съпрузите. Ясно е, че подобна трансформация е недопустима, освен ако средствата не са дарени на някой от съпрузите. В настоящия случай касаторката твърди обратното, че в резултат на вложени средства от родителите й, построената по време на брака сграда в дворното место на родителите на съпруга й е станала съпружеска имуществена общност, прекратена в последствие с развод. Следва да се отбележи, че тази обратна хипотеза не се урежда от закона. При сега действащия СК, нормата на чл. 19, ал.3 установява презумпция за принос на съпруга. При действието на отменения СК от 1968г., когато е прекратен брака между касаторката и първия ответник е действала нормата на чл. 13, ал.2, която изключва от режима на СИО само имуществата, придобити изцяло по дарение, наследство и по реда на ГПК. Възможността за трансформиране на извънсемейни средства, придобити по дарение, или наследство в придобиване изцяло, или частично на недвижим имот е призната за първи път с чл. 21 от сега действащия СК от 1985г., но тази норма не се прилага към бракове, които са били прекратени при действието на предходния СК.
Решение № 188/28.03.2002г. на І-во гр.о. на ВКС приема, че построената по време на брака върху чужд терен сграда, владяна от двамата съпрузи може да бъде придобита по давност от двамата съпрузи и се счита СИО. Това решение е неприложимо за случая, защото съпрузите са разведени от 1983г. и не се позовават двамата на придобивна давност. Те не са владяли сградата като съпрузи, а дори да е имало установено от тях владение за някакъв период от време, то е прекъснато с развода още през 1983г. и върху имота владение са упражнявали родителите на ответниците, които не се спори, че са живели в имота до смъртта си. Предоставянето на право на ползване от съда по бракоразводното дело не е владение по смисъла на чл. 79 от ЗС. Поради тези съображения е неприложимо и представеното решение № 613/15.10.2002г. по гр.д. № 138/2002г. на І гр.о.
Следователно наведеното основание по чл. 280, ал.1 т.1 от ГПК не е налице, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
По изложените съображения, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 720 от 19.05.2008г. по гр.д. № 294/2008г. на Окръжен съд – Враца по касационна жалба, подадена от М. Н. Ц..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: