О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 471
гр.София, 09.06.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на осемнадесети март през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа докладваното от съдията КОСТОВА т.д. №1004/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на ”Е”А. , гр. В. чрез адв. Е срещу решение №151 от 16.07.2009г., постановено по в.т.дело №180/2009г. на Варненския апелативен съд в частта, с което е потвърдено решение №88/25.02.2009г. по т.д. №292/2008г. на Окръжен съд, гр. В., с което дружеството е осъдено да заплати на ”Н” А. сумата от 136053.97 лв., представляваща цената за предоставен достъп до собствените на ищеца съоръжения за времето от 18.06.2004г. до 31.12.2007г., ведно със законната лихва, считано от 9.04.2008г. до окончателното й заплащане, мораторни лихви в размер на 15 261.65 лв. и разноски 12 912.12 лв. Сочи се, че решението е неправилно поради нарушение на материалния и процесуален закон, и като необосновано. Твърди се, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
В писмен отговор ответникът “Н” А. , гр. В. взема становище по допустимостта и основателността на касационната жалба. Счита, че съдебната практика, на която се позовават касатора е постановена при друга фактическа обстановка. Искането му е да не се допуска до касационнен контрол въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, прие следното:
Касационните жалби са подадени от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалвания резултат – уважаване на исковете по чл.117 ЗЕ и чл.86 ЗЗД, Варненският апелативен съд е приел, че ищецът “Н” А. е собственик на процесното съоръжение, което се е ползвало от ответника по делото през исковия период от време, като не се спори, че за достъпа до съоръжението между страните по делото няма сключен договор. За спорни между страните съдът е приел следните материалноправни въпроси: приложима ли е разпоредбата на чл.117, ал.3 ЗЕ и М. одобрена от ДКЕВР за цена за достъп до съоръженията на потребителя когато няма сключен договор, вкл. и в случаите когато собственикът на съоръжението не е представил данни за направени от него разноски по обслужването му. Направен е извод, че за ползването на ел. съоръжението ответникът дължи на ищеца цена по М. определена от ДКЕВР, независимо от това дали собственика /ищеца/ е направил разходи по неговата поддръжка. Счетено е, че когато такива разходи са направени, те се вземат предвид при определяне на цената съобразно коефициентите, предвидени в М. , но не и до отпадането й.
Според т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, посоченият от касатора материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, определя рамките, в които ВКС е длъжен да селектира касационните жалби. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора , както и от сочените от него факти и обстоятелства от касационната жалба. ВКС може от обстоятелствената част на приложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК само да конкретизира, да уточни и да квалифицира правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело.
Като съобрази горното съставът на ВКС намира, че не са налице сочените от касатора предпоставки за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Не са налице предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационнен контрол по поставения от касатора процесуален въпрос за задължението на съда да обсъди всички релевантни за делото факти, и по конкретно на липсата на доказателства за извършени разноски по поддържа на съоръжението от ищеца, не само защото е относим към основанията за неправилност на решението – съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост, но и защото той не е обусловил решаващите изводи на съда за уважаване на иска. Съдът категорично е приел, че цена за достъп се дължи и без да са направени разноски по поддръжката на съоръжението, а доколкото има направени такива, то те се отразяват върху коефициентите, предвидени в М. при изчисляване на цената.
Според касатора материалноправния въпрос за изчисляване на цената за достъп до ел. съоръженията по утвърдена от ДКЕВР М. когато собственикът не е направил разноски по поддръжката им е решен в противоречие с решение по в.гр.дело №447/2006г. на ВАС, потвърдено с решение по гр.дело №3259/2007г. на ІІІ г.о. и тъй като по този въпрос няма съдебна практика, счита, че произнасянето на ВКС, ще е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото. По така поставения въпрос не е налице допълнителната предпоставка на чл. 280, ал.1, т.2 ГПК, поради обстоятелството, че с решението си ВКС изобщо не се е произнесъл по поставения от касатора въпрос. Решението на Варненския апелативен съд е оставено в сила само по съображения, че ищецът след като не се легитимира като собственик на електросъоръжението, не може да претендира обезщетение за ползването му от електроразпределителното предприятие.
Съгласно чл.117, ал.7 ЗЕ собствениците на електрически уредби и съоръжения са длъжни да предоставят достъп на преносното, съответно на разпределителното, предприятие през собствените си уредби и съоръжения за целите на преобразуването и преноса на електрическа енергия до други потребители. Цената за предоставения достъп се определя по формули в М. , одобрена от комисията. К. показатели, включени в математически формули, създават яснота при определянето на цената за предоставен достъп до ел. съоръжението, което е достатъчно да се изключи предпоставката на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Инвокираният в изложението довод за “липсата на съдебна практика” по въпроса за определяне на цената за достъп до енергийните съоръжения с оглед на приложението на М. за определяне на цените за достъп на преносното или разпределително предприятие не е аргументация за приложното поле на касационното обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с оглед на приетото в т.4 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010г. Според даденото тълкуване, т.3 предполага наличието на правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело, защото разглеждането му допринася за преодоляване на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика или за такова осъвременяване на тълкуването й с оглед изменение на законодателството и обществените условия, а за развитие на правото това произнасяне би било от значение, когато законите са непълни, неясни или противоречиви – за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството или в обществените условия промени, какъвто не е настоящия случай.
Ответникът не е направил искане за присъждане на разноски за настоящата инстанция, съгласно чл.80 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №151/16.07.2009г., постановено по т.дело №180/2009г. на Варненския апелативен съд, в осъдителната му част.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: