О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
Гр.С., 01.06.2017г.
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шестнадесети май през двехиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖИВА ДЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА
МАЙЯ РУСЕВА
при участието на секретаря …….., като разгледа докладваното от съдията Р. г.д.N.39 по описа за 2017г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. В. В. срещу решение №.1028/18.05.16 по г.д.№.1233/16 на Софийски апелативен съд, 4с. – с което е потвърдено решение №.7797/13.11.15 по г.д.№.1376/14 на СГС, І ГО, 20с., за отхвърляне на предявените от касатора искове с правно основание чл.49 ЗЗД и чл.86 ЗЗД за заплащане на 30000лв. обезщетение за неимуществени вреди от изпращане на покана за плащане до сина му Е. Е. В. през декември 2013 с невярно съдържание относно размера на задължението и на 10000лв. лихви.
Ответната страна [фирма] оспорва жалбата; претендира юрисконсултско възнаграждение.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от процесуално легитимирано за това лице, срещу подлежащо на касационно обжалване въззивно решение и е процесуално допустима.
За да се произнесе относно наличието на предпоставките по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, ВКС съобрази следното:
С обжалваното решение въззивният съд е намерил предявения иск с правно основание чл.49 ЗЗД за неоснователен поради липса на елемент от фактическия състав на непозволеното увреждане – противоправно поведение на длъжностни лица на ответната банка. Прието е за установено, че на 15.12.13г. ищецът отворил писмо, адресирано до сина му Е. В., в което погрешно било отразено, че последният дължи на банката сумата 15874лв. вместо действително дължимите 158,74лв. Ищецът бил шокиран /представил си, че могат да загубят жилището си заради големия размер на кредита/, в състояние на силен стрес, съпроводен от психогенен синкоп и задух, настъпил от запушване на трахеята от корена на езика /”глътнал си езика”/, изпаднал в безсъзнание, и само навременна лекарска помощ от съсед предотвратила много по-тежки последици, вкл. задушаване. При тези факти съдът е изследвал наличието на предпоставките, при които може да възникне гаранционно-обезпечителната отговорност по чл.49 ЗЗД – възлагане на работа на лице, което е допуснало противоправно поведение, и причиняване на вреди от това поведение. Приел е, че в случая ищецът е доказал вреди, които е претърпял в резултат на прочитане на писмото, адресирано до сина му – и те се изразяват в рязко влошаване на здравословното му състояние, което е било опасно за живота му. Не е доказано, обаче, да е налице противоправно поведение на длъжностни лица на ответника при изпълнение на възложената им работа. Изпращането на писмо до неизправен длъжник не представлява противоправно поведение; не е такова и допусната техническа /софтуеърна/ грешка. Ищецът не е доказал и, че длъжностните лица на банката са имали задължение да проверяват съдържанието на изготвените от служителите на друго юридическо лице писма. Уведомителното писмо не е било и адресирано до ищеца и не е било предназначено той да получи разстроилата го информация – била тя вярна или грешна. Поради това, предвид недоказаност на твърденията за противоправно поведение на длъжностни лица на ответника, съдът е приел,че не може да се ангажира отговорността му на основание чл.49 ЗЗД.
Съгласно чл.280 ал.1 ГПК въззивното решение подлежи на касационно обжалване, ако са налице предпоставките по т.1-т.3 на същата разпоредба за всеки отделен случай. Те съставляват произнасяне на въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е решаван в противоречие с практиката на ВКС /т.1/, решаван противоречиво от съдилищата /т.2/ или от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото /т.3/.
К. се позовава на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. Такъв, обаче, не е формулиран. Вместо това е отразено, че неправилно тълкуване на елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане е довело до негативен за ищеца резултат.
Изложението на касатора не съдържа материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Съгласно дадените с т.1 на ТР №.1/2009г. на ОСГТК на ВКС разяснения, материалноправен или процесуалноправен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК е този, който е включен в предмета на спора, обусловил е правната воля на съда, обективирана в решението му, и поради това е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемане на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В изложението на касационните основания, съдържащо се в жалбата, е налице общо позоваване на основанието на чл.280 ал.1 т.3 ГПК, без да се посочва ясно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос. Вместо такъв касаторът излага твърдения за незаконосъобразност на обжалвания акт, като преповтаря съдържащите се в касационната му жалба оплаквания за неговата неправилност. Основанията за допускане до касационно обжалване са различни от общите основанията за неправилност на въззивното решение /чл.281 т.3 ГПК/. Проверката за законосъобразност на обжалвания съдебен акт се извършва едва ако и след като той бъде допуснат до касационно обжалване при разглеждане на касационната жалба /чл.290 ал.1 ГПК//т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./. От друга страна касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело от твърденията на касатора и фактите и обстоятелствата в касационната жалба. Това би засилило твърде много служебното начало в ущърб на другата страна, а е възможно и съдът да вложи във въпроса съдържание, което касаторът не е имал предвид. При това положение и доколкото непосочването на правен въпрос от значение за изхода по делото само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /т.1 от ТР № 1/2009 от 19 февруари 2010г./, поради липса на годно общо основание по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, касационно обжалване не следва да се допуска.
С оглед изхода на спора на ответната страна трябва да се присъдят 50лв. за юрисконсултско възнаграждение на основание чл.78 ал.8 ГПК вр. с чл.37 ЗПП и чл.25а ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ.
Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданската отделение,
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №.1028/18.05.16 по г.д.№.1233/16 на Софийски апелативен съд, 4с.
ОСЪЖДА Е. В. В., ЕГН [ЕГН], да плати на „Ю. България”Ад, ЕИК[ЕИК], [населено място], 50лв. /петдесет лева/ на основание чл.78 ал.8 ГПК.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: