О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
София,12.08.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 12.05.2015 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
НИКОЛАЙ МАРКОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 2456 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД [фирма], гр. София против въззивното решение на Софийски апелативен съд № 916 от 12.05.2014 год., по т.д.№ 4383/2013 год., с което е потвърдено първоинстанционното решение на Софийски градски съд от 16.09.2013 год., по т.д.№ 8466/2012 год. за уважаване на предявените от „Д. С. 80” Е., [населено място] срещу касатора обективно кумулативно съединени искове по чл. 342, ал.2 ТЗ, във вр. с чл.79, ал.1 ЗЗД за сумата 70 011.63 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, начиная от датата на исковата молба до окончателното и изплащане и по чл.86, ал.1 ЗЗД за заплащане на обезщетение за забава в размер на 9 052.50 лв. за периода 01.06.2011 год. – 30.08.2012 год..
С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение, по съображения за необоснованост, допуснато нарушение на закона и на съществените съдопроизводствени правила – касационни основания по чл.281, т.3 ГПК.
Основно касаторът възразява срещу законосъобразността на извода на въззивния съд, че към релевантния за спора момент не е осъществено разваляне на процесния договор за лизинг, независимо от договорното неизпълнение на лизингополучателя, поради недостигане волеизявлението на лизингодателя до неизправния му съконтрахент, както и за неприложимост на процесуалното правило на чл.50, ал.1 ГПК в разглежданата хипотеза на извънсъдебно уреждане на възникналите между страните облигационни отношения.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК, поради постановен от въззивния съд ” изцяло неправилен и необосновано съдебен акт.” Твърдението е, че изводът и на двата съдебни състава – на първостепенния и на въззивния съд, според който предизвестието за прекратяване на процесния договор за финансов лизинг не е достигнало до адресата, е неправилно и противоречи на константната практика на ВКС, изразена в постановените по реда на чл.290 и сл. ГПК решения : № 74 от 14.07.2011 год., по т.д.№ 633/2010 год. на І т.о.; № 257 от 22.05.2012 год., по гр.д.№ 985/2011 год. на ІV г.о.; №283 от 06.04.2010 год., по гр.д.№ 507/2009 год. на ІІІ г.о.; № 35 от 07.05.2012 год., по гр.д.№ 1877/2010 год. на ІV г.о. и решение № 152 от 30.11.2009 год., по т.д.№ 478/2009 год. на І г.о..
Ответникът по касационната жалба, в срока по чл.287, ал.1 ГПК, е възразил по допускане на касационното обжалване, позовавайки се на отсъствие на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК- формулиран значим за изхода на конкретното делото въпрос на процесуалното иили материално право, разрешен от въззивния съд. Алтернативно е възразил и по основателността на въведените касационни основания.
Настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на касационен контрол , по критерия на чл.280, ал.2 ГПК, въззивен съдебен акт и е процесуално допустима.
Неоснователно е искането за допускане на касационно обжалване.
Съгласно т. 1 от задължителните са съдилищата постановки в ТР № 1/ 19.II. 2010 год. на ОСГТК на ВКС касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда този релевантен правен въпрос нито от съдържанието на изложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, нито от твърдяните в касационната жалба доводи и оплаквания. Непосочването на обуславящия решаващите правни изводи на въззивния съд правен въпрос – обща главна предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК, само по себе си, според горецитираната задължителна практика на касационната инстанция, е достатъчно основание за недопускане на касационното обжалване, без да се разглеждат въведените допълнителни основания – някой от критериите за селекция по т.1-т.3 на чл.280, ал.1 ГПК.
Що се касае до твърдяната в касационната жалба неправилност на изводите на въззивната инстанция, че при така събраните по делото доказателства, не е налице успешно упражнено от страна на лизингодателя право на едностранно разваляне на процесния договор за финансов лизинг, то дори и основателно соченото оплакване е извън обхвата на производството по чл.288 ГПК, тъй като липсва процесуална възможност по действащия ГПК касационните отменителни основания по чл.281, т.3 ГПК, каквото е последното, да бъдат отъждествявани с предпоставките за достъп до касационен контрол, както е процедирал касаторът.
Ответникът по касационната жалба не е претендирал деловодни разноски за производството пред ВКС, поради което при този изход на делото и процесуалното правило на чл.78, ал.3 ГПК не се присъждат такива.
Водим от горното, настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд № 916 от 12.05.2014 год., по т.д.№ 4383/2013 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: