5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
Гр. София, 13.12.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Гражданска колегия, Второ отделение в закрито заседание на осемнадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИР ВЛАХОВ
ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
ВЕСЕЛКА МАРЕВА
като разгледа докладваното от съдия Влахов т. д. № 60062 по описа на ВКС за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. Т. и Е. Н. Т. от [населено място] и Н. Р. Х. и П. Х. Х. от [населено място] срещу Решение № 6/ 14.01.2016 г. по гр. д. № 837/15 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С обжалваното въззивно решение е обезсилено съдебно решение № 164 от 20.05.2013 г., постановено по гр.д. № 1091/2010 г. по описа на Велинградския районен съд, в частта, с която са отхвърлени предявените от касаторите Е. Н. Т. и Н. Р. Х., от [населено място] искове за обявяване нищожността на сключен на 17.02.2004 г. договор за ползване и наем на недвижим имот, между Д. И. Т. и П. Х. Х. от [населено място], от една страна и К. „К. с. – [населено място]“, [населено място] от друга страна, поради невъзможен предмет, липса на съгласие, противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, с правна квалификация чл. 26, ал. 1 предл. първо и трето и чл. 26 ал. 2 предл. първо и второ ЗЗД, и иск за връщане на полученото/ по този договор с правна квалификация чл. 34 ЗЗД срещу К. „К. с. – [населено място]“, [населено място]. В останалата част, с която са отхвърлени същите искови претенции на касаторите Д. И. Т. и П. Х. Х. от [населено място] срещу ответника по касация – К. „К. с. – [населено място]“, [населено място], първоинстанционното решение е потвърдено. Решението е постановено при участието на [община] като трето лице – помагач на страната на ищците. Обжалваното въззивно решение е постановено по реда на чл. 294 във връзка са чл. 270, ал. 3, пр. 3 ГПК- след обезсилване от ВКС на Решение № 425 от 09.10.2013 г. по гр. д. № 665/13 г. в частта му, с която е отменено първоинстанционното решение на РС- гр. Велинград по гр. д. № 1091/10 г. в отхвърлителната му част по отношение на предявения иск с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и същият е уважен, като е признат за нищожен поради невъзможен предмет договор от 17.02.2004 г., както и в частта, с която е потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на акцесорния иск по чл. 34 ЗЗД за връщане на даденото по договора, и делото е върнато на Пазарджишкия окръжен съд за ново произнасяне по така предявените искове.
В касационната жалба се поддържа, че въззивното решение е недопустимо и евентуално- неправилно като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост, поради което се моли за неговото обезсилване, респ. отмяна и постановяване на касационно решение по съществото на спора, с което предявените искови претенции бъдат уважен със законните последици.
В приложеното към касационната жалба изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК са формулирани процесуалноправни и материалноправни въпроси, които според касаторите са обуславящи за правилността на обжалваното въззивно решение и за които твърдят, че произнасянето на въззивния съд е в отклонение от задължителната съдебна практика на ВКС, а именно:
1. Кои искове, предявени с исковата молба на ищците, са предмет на въззивното производство;
2. Следва ли въззивният съд да се произнесе по всички алтернативно предявени искове, които са предмет на исковата молба и има ли влязло в сила съдебно решение по някои от предявените алтернативни искове за прогласявяне нищожността на договора и между кои страни;
3. Каква е правната характеристика на правната сделка, сключена с процесния договор от 17.02.2004 г., кои са съществените клаузи договорени между страните, валидни ли са и породили ли са правни последици;
4. Основателен и доказан ли е искът на ищците с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора от 17.02.2004 г., поради невъзможен предмет;
5. Основателен и доказан ли е искът на ищците с правно основание чл. 34 ЗЗД за връщане на даденото от тях по нищожния договор, какво е даденото от тях и какво следва да им се върне.
Ответникът по касационната жалба – К. „К. с. – [населено място]“, [населено място] е депозирал по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК отговор, с който моли касационното обжалване да не бъде допускано поради липсата на предвидените за това предпоставки в чл. 280, ал. 1 ГПК, като при условията на евентуалност развива доводи за отхвърляне на касационната жалба като неоснователна.
Според задължителните указания, обективирани в ТР № 1/ 19.02.2010 г. по т. д. № 1/ 2009 г. на ОСГТК на ВКС, при наличие на вероятност обжалваното въззивно решение да е нищожно или недопустимо, Върховният касационен съд е длъжен да го допусне до касационен контрол, независимо от посочването от страна на касаторите на конкретен правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело и с обуславящо значение за правилността на правните изводи на въззивния съд по спорния предмет. Това е така предвид необходимостта да се обезпечи изпълнението на служебното задължение на съда да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи валидността и допустимостта на съдебните решения във всяко положение на делото, вкл. във фазата на допускане на касационното обжалване. На това основание в конкретния случай следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд в частта, обективираща произнасяне по искове за признаване нищожността на сключения между страните договор от 17.02.2004 г. поради липса на съгласие, противоречие със закона и нарушаване на добрите нрави. Действително, такива искове са били предявени с исковата молба, по която е образувано гр. д. № 1091/10 г. на РС- Велинград, и същите са били предмет на произнасяне на постановеното по делото Решение № 164 от 20.05.2013 г., както и на Решение № 425 от 09.10.2013 г. по в. гр. д.№ 665/13 г. на Пазарджишкия окръжен съд. С това въззивно решение, постановено по жалба на ищците срещу първоинстанционния акт, последният е бил отменен в частта, с която исковата претенция за признаване нищожността на процесния договор поради невъзможен предмет е била отхвърлена, вместо което е постановено решение по същество за уважаване на същата, а в частта, с която останалите обективно съединени искове по чл. 26 ЗЗД, както и акцесорната претенция по чл. 34 ЗЗД са били отхвърлени, решението е било потвърдено. Така постановеното въззивно решение е било допуснато до касационно обжалване само в частта му досежно исковете по чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД и чл. 34 ЗЗД /това е посочено изрично в мотивите на Решение № 62 от 06.10.2013 г. по т. д. № 958/14 г. на І т.о./, като в този му част същото е обезсилено и върнато с указания за произнасяне по предявените искове съобразно заявеното от ищците фактическо основание.
С оглед горното, налице е вероятна недопустимост на обжалваното в настоящото производство повторно въззивно решение като обективиращо произнасяне по искове за признаване нищожността на процесния договор поради липса на съгласие, противоречие със закона и накърняване на добрите нрави, доколкото първоначалното въззивно решение по тези искове е влязло в сила и същите не са били предмет на произнасяне от страна на ВКС при първоначалното касационно обжалване, съответно- не са могли да бъдат и предмет на производството пред въззивния съд по чл. 294 ГПК. На това основание въззивното решение в тази му част следва да се допусне до касационно обжалване, като на касаторите се укаже необходимостта от внасяне на държавна такса в размер на 30 лв. всеки от тях, колкото е определената за разглеждане на касационната жалба такса при първоначалното касационно обжалване /чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държанвните такси, които се събират от съдилищата по ГПК/.
Поставените от касаторите въпроси, отнасящи се до постановеното от въззивния съд решение по иска с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 1 ЗЗД /Каква е правната характеристика на правната сделка, сключена с процесния договор от 17.02.2004 г., кои са съществените клаузи договорени между страните, валидни ли са и породили ли са правни последици; Основателен и доказан ли е искът на ищците с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 1 ЗЗД за прогласяване нищожността на договора от 17.02.2004 г., поради невъзможен предмет; Основателен и доказан ли е искът на ищците с правно основание чл. 34 ЗЗД за връщане на даденото от тях по нищожния договор, какво е даденото от тях и какво следва да им се върне/ не са в състояние да обусловят извод за наличие на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставки за ангажиране компетентността на касационната инстанция. По съществото си същите са свързани с оплаквания за неправилност на конкретното въззивно решение, което не може да обуслови исканото допускане на касационното обжалване- според задължителните указания на ТР № 1/ 19.02.2010 г. на ОСГТК отстраняването на нарушенията по чл. 281, т. 3 ГПК, допуснати при постановяване на обжалваното въззивно решение, засяга съдебното производство по конкретна касационна жалба при разглеждането й по същество, и следователно същите са ирелевантни във фазата по допускане на касацията по чл. 288 ГПК. Въпросите са формулирани по начин, който ги свързва с конкретната фактическа обстановка по спора и поради това не предполагат даване на принципни отговори относно тълкуването и приложението на приложими по делото материалноправни и процесуалноправни норми, а правна преценка на конкретните правнорелеватни факти по конкретното дело.
С оглед изложеното, не са налице основания за допускане на касационното обжалване на въззивното решение на Пазарджишкия окръжен съд в частта, обективираща произнасяне по исковете с правна квалификация чл. 26, ал. 2, пр. 1 и чл. 34 ЗЗД.
Водим от горното, ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, състав на Второ Гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 6 от 14.01.2016 г. по гр. д. № 837/15 г. на Пазарджишкия окръжен съд в частта, обективираща произнасяне по обективно съединените искове с правна квалификация чл. 26, ал.1, пр. 1 и 3 и чл.26, ал.2, пр.2 ЗЗД- за признаване нищожността на сключения между страните договор от 17.02.2004 г. поради противоречие със закона, накърняване на добрите нрави и липса на съгласие, по касационната жалба на Д. И. Т. и Е. Н. Т. от [населено място] и Н. Р. Х. и П. Х. Х. от [населено място].
УКАЗВА на касаторите, че в 1-седмичен срок от съобщението следва да представят доказателство за заплатена по сметка на ВКС такса за разглеждане на касационната им жалба в размер на 30 лв. за всеки от тях, като в противен случай касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на указанията делото да се докладва на председателя на Второ гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: