2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 472
София, 21.10. 2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 3437/2015 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 248 ГПК.
К. И. Ц. е поискала допълване на определение № 361/13.07.2015 г. по ч. гр. д. N 3437/2015 г. по описа на ВКС на РБ, І-во г. о., като й се присъдят сторените от нея разноски по водене на делото и съставляващи адвокатско възнаграждение.
Ответницата по молбата М. С. П. не е взела становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., намира, че молбата, постъпила на 28.07.2015 г., е в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК и е допустима.
Разгледана по същество, молбата е неоснователна.
Производството пред настоящата инстанция по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК е образувано по частна жалба, подадена от М. П., срещу протоколно определение от 01.06.2015 г. по в. гр. д. № 285/2013 г. на Окръжния съд [населено място]. С него делото е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на гр. д. № 70242/2015г. на Районния съд [населено място] с влязло в сила решение.
С определение № 361/13.07.2015 г., чието допълване се иска по реда на чл. 248 ГПК, определението за спиране е оставено в сила. В това производство ответницата по частната жалба, сега молителка, К. Ц. е направила разноски в размер на 300 лева, съставляващи възнаграждение за адвокат С. Д. Т. по договор за правна защита и съдействие № 0068698 от 18.06.2015 г., за изготвения отговор по частната жалба – л.л. 15-25 от настоящото дело.
С определението по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК разноски не са присъдени.
Отговорността за разноски е правото на едната страна да иска и задължението на другата страна да плати направените разноски от страната, в чиято полза съдът е решил делото. Съгласно чл. 81 ГПК съдът се произнася по искането за разноски във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция. В настоящия случай определението за спиране на производството пред въззивната инстанция е част /етап/ от фазата по разглеждане на спора от същата инстанция. Тази фаза не приключва с произнасянето по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 1-во ГПК по частната жалба, с която се атакува правилността на спирането. Затова и касационната инстанция, която е разгледала тази жалба, не разполага с правомощието да се произнесе по направените пред нея разноски. След отпадане на пречката по движението и възобновяване на производството пред въззивната инстанция, те следва да бъдат съобразени от въззивния съд, който ще се произнесе по спора и ще разпредели всички сторени разноски, в т. ч. и тези по обжалване на определението по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, по правилото на чл. 78 ГПК в зависимост от изхода на спора между страните.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на К. И. Ц. по чл. 248 ГПК за допълване на определение № 361/13.07.2015 г. по ч. гр. д. N 3437/2015 г. по описа на ВКС на РБ, І-во г. о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: