O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
София, 21.11.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на шести ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 1881/2017 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационната жалба вх. Nо 68452/18.05.2016 год. на Т. Г. М. , М. Х. М., Д. Х. Б. , А. М. Г. и М. М. Г., всички от [населено място], заявена чрез процесуалния им представител адв. Н. М. Я.- Г. САК срещу въззивно Решение Nо 590 от 20.01.2016 година, постановено по гр. възз.д. Nо 17000/2014 година на Софийския градски съд- ГО, III-В състав.
С посоченото решение , софийският градски съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл. 258 и сл. ГПК е потвърдил решението на първата инстанция , с което е отхвърлен иска на Т. Г. М. , М. Х. М., Д. Х. Б. , А. М. Г. и М. М. Г. за съдебна делба на движими и недвижими вещи, останали в наследство от В. Х. Л., починала 31.07.2009 година. В мотивите на съдебното решение е прието, че не е налице съсобственост подлежаща на съдебна делба предвид на оставеното от покойната В. Л. саморъчно завещание от 20.08.2000 година , както и предвид на обстоятелството , че оспорванията на ищците за неговата недействителност са останали недоказани в хода на съдебното дирене.
С касационната жалба се поддържа , че обжалваното решение е неправилно , като постановено в нарушение на материалния закон , съществено нарушаване на съдопроизводствените правила и необоснованост , основания за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпросите: 1./Задължен ли е въззивният съд в случаите когато потвърждава първоинстанционното решение и предвидената възможност по чл. 272 ГПК да препрати към мотивите на първата инстанция , да изложи свои мотиви- да направи фактически и правни изводи, като обсъди всички събрани по делото доказателства и доводи на страните, да обсъди всички основания и фактически твърдения за отмяна , посочени от жалбоподателите ? 2./ Задължен ли е въззивният съд , съгласно чл. 271, чл. 272 и чл. 236 ал.2 ГПК да обсъди в мотивите си всички възражения и доводи на страните ? произнесено в противоречие с Р No 200 от 21.10.2013 год. по гр.д.No 2254/2013 год. на ВКС- II г.о. и Р No 93 от 06.07.2010 год. по т.д. No 808/2009 год. на ВКС-ТК –I.
Искането да се допусне касационно обжалване по чл. 280 ал.1 т. 1 и 3 ГПК се поддържа по въпроса : 3./ „Преклудирана ли е възможността да се сочат нови обстоятелства и да се искат нови доказателства, включ. експертно мнение , което изисква случая , специални познания извън хипотезите на чл. 147 ГПК и чл. 266 ал.2 ГПК ?“ с довод , че въззивният съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, и по въпросите/ 4 и 5/: „Вменяването на задължение от завещателя за „доглеждане“ в саморъчно завещание съставлява ли тежест на завещателното разпореждане по см. на чл. 17 ал.1 ЗН и невъзможна ли е тя по см. на чл. 42 б.“в“ ЗН ? Задължен ли е въззивният съд да обсъди представените доказателства и да изложи съображения по поддържаните доводи , в случая тези на ищцата, за наличие основания за нищожност на процесното саморъчно завещание на основание чл. 42 б.“б“ЗН във връзка с императивните норми на чл. 25 ал.1 ЗН , тъй като не отговаря на тях, а също и за наличие на основание за недействителност – нищожност на основание чл. 42 б.“в“ ЗН? с довод за наличие на основание за допускане на касационното обжалване поради противоречие с т.4 на ПП ВС 7-65 както и и поради противоречие с вече цитираното Р No 200 от 21.10.2013 год. по гр.д.No 2254/2013 год. на ВКС- II г.о.
В срока по чл.287 ГПК е подаден писмен отговор по подадената касационна жалба от ответника по касация Ю. Н. Г. чрез адв. Д. Г. – САК , с който се поддържа , че касационната жалба не следва да бъде допусната до касационно обжалване. Обстойно са изложени съображения , че изложението на касаторите не отговаря на изискванията на закона- липсват формулирани правни въпроси , относими към предмета на спора, налице е препокриване на такива , който не са били предмет на въззивното произнасяне. Претендира присъждане на разноски за касационната инстанция в размер на 1500 лв. .
Състав на ВКС- състав на второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания по чл. 280 ал. 1 ГПК и ограниченията за касационно обжалване , установени в чл. 280 ал.2 ГПК/ редакция до изм. ДВ. бр.86/2017 год. / , намира :
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК , насочена е срещу въззивно решение по спор за съдебна делба , поради което е процесуално допустима .
След преценка на наведените доводи на страните , настоящият състав намира , че не са налице предпоставките на закона за допускане на касационното обжалване.
С ТР 1/2013 год. на ОСГТК на ВКС от Общото събрание на двете колегии на ВКС- гражданска и търговска се дадоха задължителни за съдилищата разяснения относно тълкуването и прилагането правилата на въззивното обжалване. Разясненията на ОСГТК на ВКС има за цел да уеднакви практиката не само на окръжните съдилища , но и на отделните състави на ВКС по правилното приложение на нормите на закона , свързани с новите регламенти на въззивното обжалване. Ето защо, цитираната практика на отделни състави на ВКС, постановена като решения по чл. 290 ГПК не може да бъде квалифицирана като „задължителна съдебна практика“ по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК, доколкото вече има обобщена такава по същите въпроси с тълкувателно решение на ОСГК , ОСТК или ОСГТК на ВКС.
С цитираното тълкувателно решение изрично са дадени указания относно задълженията на въззивната инстанция като втора първа инстанция при постановяване на съдебния акт по същество в контекста на възприетия от законодателя „ограничен въззив“ с разпоредбите на чл. 258 и сл. ГПК. Доколкото касаторът поддържа/ както е в настоящия случай по въпроси 1 и 2/ , че някои правила на въззивното производство не са приложени съобразно закона или в смисъла на даденото тълкуване по приложение на закона със задължителна съдебна практика , по естеството си този довод съставлява довод за допуснато нарушение на процесуалните правила. По правилността на обжалваното решение , касационният съд може да се произнесе само и доколкото е допуснал касационно обжалване , поради което един и същ довод не може да се интерпретира едновременно като основание за допускане на касационното обжалване по см. на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК и едновременно с това да бъде основание за отмяна по см. на чл. 281 т.3 ГПК.
Въпросът / 3/: „Преклудирана ли е възможността да се сочат нови обстоятелства и да се искат нови доказателства, включ. експертно мнение , което изисква случая , специални познания извън хипотезите на чл. 147 ГПК и чл. 266 ал.2 ГПК ?“ е неотносим към изхода на правния спор и не може да обоснове извод за допускане на касационно обжалване . По делото са изслушани две експертизи,като втората- в разширен тричленен състав по искане на настоящите жалбоподатели- ищци по делото , изцяло е потвърдила изводите на едноличната експертиза относно автентичността на оспореното саморъчно завещание на наследодателя Л.. Наведените доводи , че е следвало да бъдат приети нови писмени документи за сравнителен материал като база за изследване , не може да се приеме нито като нови обстоятелства , нито като основание да бъде преодоляна забраната на закона за събиране на доказателства пред втората инстанция, които писмени доказателства заинтересованата страна е могла да ангажира в предходната инстанция , в което насока са и разясненията по вече цитираното тълкувателно решение.
По въпросите / 4 и 5/ „Вменяването на задължение от завещателя за „доглеждане“ в саморъчно завещание съставлява ли тежест на завещателното разпореждане по см. на чл. 17 ал.1 ЗН и невъзможна ли е тя по см. на чл. 42 б.“в“ ЗН ? Задължен ли е въззивният съд да обсъди представените доказателства и да изложи съображения по поддържаните доводи , в случая тези на ищцата, за наличие основания за нищожност на процесното саморъчно завещание на основание чл. 42 б.“б“ЗН във връзка с императивните норми на чл. 25 ал.1 ЗН , тъй като не отговаря на тях, а също и за наличие на основание за недействителност – нищожност на основание чл. 42 б.“в“ ЗН? Също се поддържа довод за наличие на основание за допускане на касационното обжалване в приложното поле на чл. 280 ал.1 т.1 ГПК поради противоречие с т.4 на ПП ВС 7-65 както и и поради противоречие с вече цитираното Р No 200 от 21.10.2013 год. по гр.д.No 2254/2013 год. на ВКС- II г.о.
За да се отхвърлят исковете за съдебна делба на останалите в наследство движими и недвижили вещи в наследството на В. Л., в мотивите на съдебното решение е прието, че не е налице съсобственост подлежаща на съдебна делба предвид на оставеното от покойната Л. Саморъчно завещание от 20.08.2000 година и обстоятелството , че оспорванията на ищците за неговата недействителност са останали недоказани в хода на съдебното дирене. Доколкото по поставените въпроси няма произнасяне от страна на въззивния съд , то същите не биха могли да послужи за база на селекция / съпоставка / с практиката на съдилищата в аналогични хипотези и не биха могли да обусловят извод за наличие на основание за допускане на касационно обжалване , тъй като това би било извън предмета на касационното обжалване.
Настоящият състав намира , че по искането за конституиране на нови страни с оглед данните за смъртта на ответника по касация С. М. Б. не следва да има произнасяне , доколкото смъртта на страната е настъпила/ 01.10.2017 година / след изтичане на срока за отговор на касационната жалба, при спазване на процедурата по чл. 287 ГПК и с оглед на доводите на настоящия състав на ВКС , че няма предпоставки за допускане на касационно обжалване.
По искането на ответника Ю. Г. за разноски. Искането е основателно при крайния извод на съда , че не са налице предпоставки за допускане на касационно обжалване. Искането , предвид на представения Договор за правна помощ и съдействие А 0560185/ 27.10.2017 год. / л.62/ се явява доказано в размер на 1500 лв. / хиляда и петстотин лева/.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК и чл. 81 във вр. с чл. 78 ал.3 ГПК , състав на ВКС – второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване по касационната жалба вх. Nо 68452/18.05.2016 год. на Т. Г. М. , М. Х. М., Д. Х. Б. , А. М. Г. и М. М. Г., всички от [населено място], заявена чрез процесуалния им представител адв. Н. М. Я.- Г. САК срещу въззивно Решение Nо 590 от 20.01.2016 година, постановено по гр.възз.д.Nо 17000/2014 год. на Софийския градски съд- ГО, III-В състав.
ОСЪЖДА Т. Г. М. , М. Х. М., Д. Х. Б. , А. М. Г. и М. М. Г., всички от [населено място] да заплатят на Ю. Н. Г. ЕГН [ЕГН] сумата 1500 лв. / хиляда и петстотин лева/, разноски за касационното производство.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: