О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
София, 23 юли 2013 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЯ ЗЯПКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №3615 по описа за 2013 год.
Производството е по чл. 274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. А. С. от [населено място], срещу определение от 30.04.2013г. по ч.гр.д.№500/2013г. на Пловдивски апелативен съд за потвърждаване на определение от 25.03.2013г. по гр.д.№422/2013г. на Пловдивски окръжен съд, с което на основание чл.129, ал.4, вр. ал.3 ГПК е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, срещу обжалваемо определение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването и е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, при данните по делото, намира следното:
Въззивният съд е потвърдил определението на първоинстанционния съд, с което е на основание чл.129, ал.4, вр. ал.3 ГПК е върната исковата молба на Н. А. С. и М. Н. П. и е прекратено производството по делото, поради неотстраняване в срок на констатираните нередовности на исковата молба по колективен иск по чл. 379 ал. 3 ГПК за преустановяване на нарушението.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК сочи, че въпросът: „кой е ответник по предявения колективен иск” е разрешен от въззивния съд в противоречие с определение №78 от 28.01.2013г. по гр.д.№32 от 2013г. на ВКС, ІVг.о. С посоченото определение не е допуснато касационно обжалване на постановеното въззивно определение по друго дело, по друг спор, поради което доводите на касатора, че по приложеното дело е било ясно кой е ответника по иска, са неотносими към достъпа до касационно обжалване на въззивното определение по друг спор, по който производството е прекратено поради неотстраняване на констатирани нередовности на исковата молба, вкл. относно това, че не е посочен ответник. Ищецът е този, който посочва ответника по иска, съгласно диспозитивното начало в гражданския процес, поради което неоснователно се иска служебно произнасяне от съда по този въпрос.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът, за да обоснове допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК сочи, че по въпроса: „кога може да се прекрати един колективен иск – в зависимост от подателите му – или от целия колектив” няма съдебна практика, тъй като уредбата е нова. В съдебната практика по колективни искове няма колебание, че ищците по предявен колективен иск са адресати на указанията за отстраняване на констатирани нередовности на исковата молба – в този смисъл са цитираното от касатора определение №78/2013г. на ВКС, ІVг.о., както и определение №362 от 362 от 22.05.2012г. по ч.гр.д№500/2010г. на ВКС, ІІІг.о., определение №195 от 20.03.2012г. по т.гр.д.№970/2011г. на ВКС, ІІт.о, определение №603 от 20.10.2011 по ч.гр.д.№556/2011г. на ВКС, ІVг.о., определение №380 от 03.05.2011г. по ч.т.д.№298/2011г. на ВКС, ІІт.о., която съдебна практика не се нуждае от промяна.
Наведени са доводи за неправилност на въззивното определение, които не са относими към основанията за допускане на касационно обжалване. Те са относими към проверката правилността на обжалваното определение, която се провежда само ако бъде допуснато касационна обжалване.
По изложените съображения касационно обжалване не следва да бъде допуснато.
Предвид изложеното Върховният касационен съд, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение от 30.04.2013г. по ч.гр.д.№500/2013г. на Пловдивски апелативен съд за потвърждаване на определение от 25.03.2013г. по гр.д.№422/2013г. на Пловдивски окръжен съд, с което на основание чл.129, ал.4, вр. ал.3 ГПК е върната исковата молба и е прекратено производството по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: