3
O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
[населено място], 06.10.2017г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми септември, през две хиляди и седемнадесета година,в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д.№ 2271/2017 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма], против определение , постановено в открито съдебно заседание от 15.02.2017 год. по т.д.№ 5664 / 2016 год. на Софийски апелативен съд, с което е оставена без уважение молбата на същата страна, за конституиране, на основание чл.226 ал.2 ГПК, като трето лице – [фирма] , със седалище в [населено място], с твърдението, че същото е приобретател на акциите от капитала на [фирма]– предмет на спора, с праводател ответните страни – Б. Н., П. Н. и Б. Н., представлявани от законния си представител А. Д.. Жалбоподателят оспорва извода на съда, че липсват доказателства за твърдяното правоприемство в хода на производството ,позовавайки се и на доказателства, представени с частната жалба.
Ответните страни – Б. Н., П. Н. и Б. Н., представлявани от законния си представител А. Д. – оспорват частната жалба . Част от доводите им са неотносими към процесуалната фигура – основание за исканото конституиране, а към предпоставките и преклузивния срок за конституиране на трето лице – помагач / чл.218 и чл.219 ГПК /.Паралелно се оспорват предпоставките и за конституиране на основание чл.226 ал.1 ГПК, тъй като липсва прехвърлителна сделка, каквато не доказват и представените с частната жалба доказателства. Поддържат довода си , че е налице единствено предварителен договор с предмет прехвърляне на притежаваните от акционера – наследодател на същите – Б. Н. – акции от капитала на [фирма] , като действието на самата облигационна сделка е обусловено от признаване правата на наследниците – Б. Н., П. Н. и Б. Н., с влязъл в сила съдебен акт. Категорично се отрича наличието на прехвърлителна сделка , с транслативен за собствеността върху акциите ефект.
Върховен касационен съд, първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл.274 ал.1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим, подлежащ на обжалване съдебен акт.
Частната жалба е недопустима.
Съгласно чл.226 ал.2 ГПК приобретател на спорното право може да встъпи или да бъде привлечен в процеса като трето лице . Съгласно чл.226 ал.3 ГПК, независимо дали същият би бил конституиран в процеса – като трето лице или замествайки страната – праводател , постановеното решение съставлява пресъдено нещо и спрямо него, с изключения, които, предвид предмета на настоящото производство и процесуалното качество на сочения праводател – ищец,а не ответник – не са относими. Следователно, самата диспозитивност на нормата на чл.226 ал.2 пр. първо ГПК и обстоятелството, че силата на пресъдено нещо се формира и за приобретателя, изключват определението на съда , с което се уважава или отказва привличането,от категорията обжалваеми определения, предвидени в чл.274 ал.1 ГПК – обжалването му не е изрично предвидено от законодателя / чл.274 ал. т.2 ГПК / , а отказът на съда не е преграждащ за развитието на производството по отношение интереса от същото за искащата привличането страна / чл.274 ал.1 т.1 ГПК /,тъй като правните последици от водения процес са противопоставими на приобретателя и без участието му, за разлика от правните последици при отказ за конституиране на трето лице – помагач, на основание чл.218 и чл.219 ГПК, поради което настоящият състав не споделя приложимост на чл.220 пр. второ ГПК в хипотезата на чл.226 ал.2 ГПК, както и преклузията на чл.219 ал.1 ГПК, при привличане или встъпване на това основание, след като правоприемство е възможно във всяка фаза на производството и чл.226 ал.2 ГПК не съдържа самостоятелен преклузивен срок. Впрочем, недопустимостта на обжалването, в случая, е функция и на недопустимостта на самото искане за привличане,поради липса на правен интерес, отправено от противната, спрямо страната на която е извършено правоприемството, страна в процеса. Интересът на тази страна се брани от самата разпоредба на чл.226 ал.3 ГПК.
Отделно от преждеизложеното, налице е и друго основание за оставяне частната жалба без разглеждане.Дори да би се споделило наличие на правен интерес от конкретното привличане в процеса на приобретателя на противната , спрямо искащата привличането страна, или обжалваемост на отказа на съда, не е налице правна възможност за конституирането му тепърва. Непосредствено след постановяване на атакуваното определение съдът е дал ход на устните състезания и постановил съдебно решение, предмет на касационно обжалване. В тази хипотеза, самостоятелното обжалване на определението е лишено от правен интерес, а доколкото отказът би съставлявал процесуално нарушение, водещо до недопустимост на въззивния акт, порокът би подлежал на коригиране чрез касационното обжалване на въззивното решение. Последното,обаче, също е изключено , тъй като праводател и приобретател в хипотезата на чл.226 ал.2 ГПК нямат качеството на необходими другари,в какъвто смисъл е трайната съдебна практика .
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на [фирма] против определение, постановено в открито съдебно заседание от 15.02.2017 год. по т.д.№ 5664/2016 год. на Софийски апелативен съд.
Определението може да се обжалва с частна жалба, пред друг състав на Върховен касационен съд, в едноседмичен срок от съобщаването му на страната .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :