О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 472
София, 02.06.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на 25 май две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: КОСТАДИНКА АРСОВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева частно гражданско дело N 1764/2009 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 18.08.2008 г. по гр. д. № 679/07 г. Гълъбовски районен районен съд е отхвърлил предявения от Ж. Б. , П. К. , З. Б. , Г. К. , Т. С. , Б. Б. и С. Б. срещу община Г. и П. И. , гр. Г. установителни искове за собственост на 180 кв. м. По отношение на първия ответник, и на 120 кв. м. от същите 180 кв. м. по отношение на втория ответник, която площ, съставлява част от имот пл. № 5* в кв. 152, по плана на града и в която е изграден магазин на кооперацията ответник, като неоснователен.
С решение от 14.07.2009 г. по гр. д. № 161/2009 г. Старозагордски окръжен съд е обезсилил първоинстанционното като постановено по недопустим иск.
Недоволен от решението е останал ищецът Г. В срока по чл. 283 ГП. го обжалва с доводи за неправилно прилагане на закона – касационни основание по чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал.3, т. 1 е направено позоваване на предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГП. , основано на твърдението, че съдът е разрешил процесуални въпроси от значение за допустимостта на иска, решаването на които е от значение за точното прилагане на закона.
Ответницата по жалбата и ищци по иска не взема становище по основателността й.
Ответниците по жалба и иска също не са взели становище по основателността й.
Касационната жалба е подадена в преклузивния срок по чл. 283 ГП. от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение и има за предмет обжалваем интерес на стойност над 1000 лв.
За да се произнесе по жалбата съдът взе предвид следното:
За да обезсили първоинстанционното решение Старозагорският окръжен съд с решение от 14.07.2009 г. по гр. д. № 161/2009 г., е приел, че предявеният иск е недопустим, тъй като ищците нямат правен интерес от него, след като в исковата молба заявяват, че имотът е бил отчужден от наследодателя им за обществено мероприятие и направеното от тях искане на основание чл. 4 ЗВСНОНИ за отмяна на отчуждаването е оставено без уважение, по съображения че мероприятието е реализирано. Имотът е бил включен в парцел ****а комплексно жилищно строителство и върху част от него е построен жилищен блок, върху друга част е реализиран магазин, а трета е усвоена за улица. Отмяната на отчуждаването за недвижим имот се реализира по реда установен в специалния закон – ЗВСНОИ, поради което възстановяването на правото на собственост върху имота, след постановен отказ от административния орган, не може да се осъществи по общия гражданскоправен ред чрез иск.
Допустимостта на касационната проверка е основана на твърдението, че е налице предпоставката по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК. Поддържа се, че съдът се е произнесъл по четири процесуални въпроса: 1. допустим ли е установителен иск за собственост на отчужден имот, след проведена административна процедура, която е приключила с отказ за отмяна на отчуждаването; 2. допустимо ли е предявяване на иск за установяване на факти с правно значение; 3. за определяне правната квалификация на иска дали е задължително посоченото от ищеца правно основание или тя се извежда от съда въз основа на заявените обстоятелства и петитум; 4. когато първоинстанционното решение е недопустимо, поради това че е постановено по нередовна искова молба, задлжен ли е въззивният съд да я остави без уважение и да се по иска след отстраняване нередовностите на исковата молба.
След направеното изброяване на въпросите не са изложени мотиви с какво решаването им е от значение за точното прилагане на закона или за развитие на правото.
Предявяването на иск е процесуална възможност за защита на накърнено право или за установяване на съществуването му. Ищците не заявяват да е налице накърняване или оспорване на тяхно право на собственост, обратно признават, че искането им за отмяна на отчуждаването на имота на наследодателя им Ж. К. , е оставено без уважение, по съображения, че мероприятието е реализирано. В петитума формулират искане да се установи, че част от отчуждения имот не е необходим за мероприятието, за което е отчужден и че построената върху нея сграда е незаконна От това следва, че те не твърдят, че не са носители на правото на собственост на частта от имота, предмет на иска, но искат по исков ред да могат да постигнат реституцията му, като установят, че са налице предпоставките за това.
Посочената от ищеца правна квалификация не задължава съда, да я възприеме. Той е служебно задължен да я определи въз основа на заявените факти и обстоятелства и търсената защита. Във въззивното решение съдът не е заявил, че е възприел заявения от ищците петитум, поради което няма произнасяне от него по този формулиран въпрос. Той е некоректно изведен от ищците.
Съдът не се е произнесъл и по това дали е допустим иск за установяване на факти с правно значение, тъй като не е бил сезиран с такова искане. Фактите, с правно значение, които могат да бъдат установени по съдебен ред, са определени със закон. Само за тях е допустимо да се предяви установителен иск – чл. 124, ал. 4, изр. 2 ГПК.
Въпросът, дали един имот подлежи на реституция чрез отмяна на отчуждаването му поради това, че не е усвоен за мероприятието, за което е отчужден, не е факт с правно значение, а правен извод, който се прави след съвкупна преценка на правнорелевантните факти посочени във хипотезиса на нормата, ако бъдат установени, а те са отчужден ли е имотът и усвоен ли е за реализиране на мероприятието, за което е отчужден. Тази правна преценка е предоставена от законодателя на административен орган, чийто акт подлежи на съдебен контрол.
След като няма произнасяне по това дали е допустим иск за установяван факт с правно значение, не следва да се обсъжда дали е налице основание за допускане касационна проверка за да се провери дали е приложен точно закона при определяне правната квалификация на иска.
Въззивният съд се е произнесъл по въпроса за допустимостта на първоинстанционното решение с оглед на това дали съдът е сезиран с допустим иск. При разрешаването на този процесуален въпрос съдът е действал в изпълнение на възложените му задължение служебно да следи за валидността и допустимостта на обжалвания пред него първоинстанционен съдебен акт. При тази си контролна дейност той е приложил точно закона и е направил изводи в съответствие със задължителната практика на ВКС. Разрешената хипотеза не съдържа специфика, която да е от значение за точното прилагане на процесуалния закона, поради което не е налице релевираната предпоставка за допускане касационна проверка на въззивното решение.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 14.07.2009 г. по гр. д. № 161/2009 г. Старозагорски окръжен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: