Определение №472 от по гр. дело №634/634 на 1-во гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                            О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
                                               
                        По чл. 288 от Гражданско процесуалния кодекс
 
№ 472
 
                                       София,04.06.2009 г.
 
 
ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН СЪД на  Република БЪЛГАРИЯ, ПЪРВО отделение, в закрито заседание  втори  юни ,  две хиляди и девета   година в състав:
 
                                   ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанин Силдарева
                                    ЧЛЕНОВЕ :   Костадинка Арсова
                                                                        Бонка Дечева              
 
 
като изслуша докладваното от съдията Арсова ч. гр. дело № 634/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК във вр. с чл.280 ГПК.
Р. Д. К. е подала касационна жалба срещу решение № І* от 15.12.2008 г. на Бургаския окръжен съд , постановено по гр.д. № 395 от 2005 г. , с което е отменено решение № 1* от 16.02.2005 г. на Бургаския районен съд , постановено по гр.д. № 1* от 2002 г. и е уважен иска за ревандикация за имот с площ от 543/756 ид.ч. от им. пл. № 66, кв.118 , парцел **** по плана на к. “М”, гр. Б., Зона “В” и за 542/1165 ид.ч. от им. пл. № 45 от кв.117 по плана на к. “М”, гр. Б., Зона “В” .
Подържа се неправилност на съдебния акт поради неправилно приложение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени процесуални нарушения при преценка на доказателствения материал. Подържа се недопустимост на иска поради липса на правен интерес защото се твърди, че ищците не са собственици, тъй като в полза на ответниците първоначално са възстановени части от земеделските имоти , които са заснети като им. пл. №№ 68 от кв.118 и пл. № 69 от кв.117 по плана на к. “М”, гр. Б..
Към жалбата е представено изложение на основание за допускане на касационна проверка по чл.280 , ал.1, т.1 ГПК като са поставен съществен материално правен въпрос относно легитимацията на лицата, в чиято полза е възстановена земеделска земя, но решението не е придружено със скица и имота не е нанесен в кадастралния план, както и липсва въвод във владение.
Ответника К. Я. Я. е депозирал отговор в който се излага съображения за недопускане на касационна проверка на решението, предвид обстоятелството, че в изложението липсва ясно изразен материално правен или процесуално правен въпрос , разгледан в противоречие с практиката на ВКС поради което не е налице и хипотезата на чл.280, ал.1, т. 1 ГПК.
Другите ответници- ищци Н. Я. Я., К. И. Д. и Г. И. К. не са взели становище по жалбата.
Ответниците М. Щ. А. , С. И. Н. , И. И. Д. , Е. Д. Ш. , Н. Х. Н., С. И. Т. М. Д. Д. , К. Д. С., З. Д. Г. , Н. Д. Т. , Д. Т. Д. и К. Т. Т. също не са взели становище.
Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение, намира, че касационата жалба на Р. Д. К. не следва да се допусне до касационно разглеждане , тъй като не е налице хипотезата на чл.280 , ал.1, т.1 от ГПК.
Бургаския окръжен съд е намерил, че предявеният иск по чл.108 ЗС от К. Я. Я. , Н. Я. Я., К. И. Д. и Г. И. К. против М. Щ. А. , С. И. Н., И. И. Д. , Е. Д. Ш. , Н. Х. Н., С. И. Т., М. Д. Д. , К. Д. С., З. Д. Г. , Н. Д. Т. , Д. Т. Д. и К. Т. Т. за ревандикация на имот с площ от 543/756 ид.ч. от им. пл. № 66, кв.118 , парцел **** по плана на к. “М”, гр. Б., Зона “В” и за 542/1165 ид.ч. от им. пл. № 45 от кв.117 по плана на к. “М”, гр. Б., Зона “В” е основателен защото ищците са установили , че техния наследодател К/ Теохаров/ е бил собственик на имот № 3 в м. “К” от с. “М” , които е бил нанесен в парцеларния план от 1931 г. за оземляване на бежанците. Ищците не спорят, че наследодателят на ответниците Н е бил собственик на имот № 31 от същата местност “К” в землището на с. “М” заснет по същия план, като двата имота имат обща граница. Безпротиворечиво е установено и обстоятелството че в полза и на двете страни са възстановени части от земеделските земи , които се намират в регулация в реални граници, тъй като за тях не е било налице изключението на чл.10, ал.7 ЗПСЗЗ. Реституцията на ответниците е извършена с решение № 1* от 25.06.1998 г. на ПК, гр. Б. и в реални граници е възстановена част от старият имот № 31 по плана от 1931 г. Със заповед № 943 от 28.08.1998 г. на Кмета на гр. Б., тази част е заснета като им. пл. № 4* решение по гр.д. № 845 от 1999 г. в полза отново на наследниците на Н. Т. е възстановена друга част от имот 31, която със заповед № 572 от 2000 г. на Кмета на гр. Б. е заснета като имот пл. № 66.
В полза на ищците като наследници на К. Теохаров са били възстановени части от бивш имот № 3 от същия парцеларен оземлителен план в полза на бежанците от 1931 г. като понастоящем са били заснети в кадастъра като 68 от кв.118 и 69 от кв.117 по плана на к. “М” . При заснемането им. пл. 68 е попаднал върху част от им. пл. № 66 от кв.118 и им. пл. № 69 е заснет върху част от им. пл. № 45 от кв.117 от същия квартал. Касае се до допусната кадастрална грешка при която неправилното заснемане е извършено на имота на ответниците и то следва да бъде отстранено в друго производството. Грешката е получена при неправилното нанасяне на имотите от единият план върху другия като е било допуснато приплъзване на имотите при заснемането. Действително след установяване на спорното материално право по съдебен ред , тази грешка може да бъде отстранена, но това е предмет на друго съдебно производство.
Наведените твърдения в изложението, че първият елемент от фактическия състав на ревандикацията, а именно правото на собственост по реституция е било разгледано от въззивният съд в отклонение от практиката на ВКС, изразена в цитираните решения е неоснователно. Земеделската реституция в полза на ищците е извършена със съдебно решение, постановено по реда на чл.14, ал.3 ЗПСЗЗ и към него е била приложена скица, като неразделна част , което по несъмнен начин индивидуализира възстановеният имот в реални граници. Ищците са установили по реда на пълното и главно доказване правото си на собственост , поради което и иска им по чл.108 ЗС е бил уважен. Поставеният материално правен въпрос относно собствеността е разгледан в съответствие с трайната практика на ВКС поради което не следва да се допуска касационна проверка на решението в хипотезата на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение,
 
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
НЕ ДОПУСКА касационна проверка на решение № І* от 15.12.2008 г. на Бургаския окръжен съд , постановено по гр.д. № 395 от 2005 г.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
 
 
ЧЛЕНОВЕ:
 
 
 
 

Scroll to Top