О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 472
гр.София, 09.06.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на трети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д.№100/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК и е образувано по касационна жалба на “И” АД, гр. К. срещу решение №1594 от 14.10.2009г., постановено по в.гр.дело №1553/2009г. на Пловдивския окръжен съд, VІІ гр.с., с искане за отмяната му като неправилно при наличието на касационните основания по чл.281, т.3 ГПК. Като основания за допускане касационно обжалване на въззивното решение касаторът сочи чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът “Л” Е. , с. Б., Община С. не взема становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, прие следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С обжалваното решение касаторът е осъден да заплати на “Л” Е. сумата от 2433лв., представляваща обезщетение за забава на плащането на главницата по фактура №179/12.09.2005г. за извършени превозни услуги. За да уважи искът по чл.86 ЗЗД, въззивният съд е приел, че касаторът, в качеството си на възложител по договор за превоз е изплатил със забава на ответника възнаграждението от 50871.10лв. по фактура №179/12.09.2005г. за извършен превоз. Прието е, че фактурата като първичен счетоводен документ, удостоверяващ предмета и стойността на извършената стопанска операция, надлежно подписана от представители на двете страни, е доказателство за надлежно възникнала между страните облигационна връзка, доколкото ТЗ не изисква за действителност договорът за превоз да бъде сключен в писмена форма, по арг. на чл.293, ал.1 ТЗ. Доказателство за възникналото между страните правоотношение по превозен договор е и подписания от представителите на търговците споразумителен протокол от 12.09.2005г., касаещ вземането по процесната фактура, в който е направено прихващане и плащане с част от задължението за възнаграждение по превоза и поето задължение за заплащане разликата от превозната цена. Относно началната дата на забавата съдът е приложил разпоредбата на чл.372, ал.1 ТЗ, според която товародателят заплаща цената по превозния договор при сключване на договора, освен ако не е уговорено друго и на чл. 84, ал.1 ЗЗД, като е приел, че не е необходимо изпращането на покана за плащане, след като законът сочи деня на изпълнение на задължението, в какъвто смисъл е била защитната теза на ответника.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд въпрос от материалното или процесуално право от значение за изхода на конкретното дело. В производството по селектиране на касационните жалби по чл.288 ГПК на преценка подлежат правните изводи на въззивния съд, а не правилността на преценката на фактите и доказателствата по делото.
Релевантен за спора е материалноправния въпрос за момента, от който възниква задължението на товародателя за плащане на възнаграждението по договор за превоз. Не е налице обаче втората допълнителна предпоставка на чл.280, ал.1, т.2 ГПК за достъп до касационно обжалване. Съгласно т.3 на ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС въпросът е решаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по отменения ГПК. В случая такова противоречие не е налице между обжалваното решение и решение №230 от 25.02.2000г. по гр.дело №1286/1999г. на ВКС, в което съдът се е произнесъл по друг вид правоотношения, уредени в чл.266, ал.1 ЗЗД. При договора за изработка поръчващият дължи възнаграждение за приетата работа, а съгласно чл. 372, ал.1 ТЗ товародателят плаща възнаграждението при сключване на превозния договор, освен ако не е уговорено друго, т.е. различен е момента на изпадане в забава на длъжника по двата договора.
Липсва противоречие в съдебната практика и в случаите, когато въпрос, от значение за изхода на делото, разрешен в обжалваното въззивно решение е намерил различно разрешение в практиката на арбитражен съд/ т.3 на ТР №1/2009г. на ОСГТК на ВКС от 19.02.2010г./. В този смисъл решението по в.а.д. №32 от 2001г. е неотносимо към предпоставката по чл.280, ал.1, т.2 ГПК.
Съгласно чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен във въззивното решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед на изменение на законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, какъвто не е настоящия случай. В случая разпоредбите на чл.84, ал.1 ЗЗД и чл. 372, ал.1 ТЗ са ясни, не се нуждаят от допълнително тълкувани или от промяна на съдебната практика, поради което не е налице дефинираното по-горе допълнително основание.
По формулирания процесуален въпрос “може ли чрез уточнения и конкретизация да се предявяват нови искове в нарушение на процесуалните правила – вкарва се ново основание в процеса и се увеличава общата претенция по размер едновременно” не е налице допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В случая не само не е допуснато от районния съд едновременно изменение на основанието и размера на иска, но по тези доводи на касатора и по приложението разпоредбите на чл.214, ал.1 и чл.129, ал.4 ГПК въззивният съд е дал подробен отговор във въззивното си решение, което не е в отклонение от вложения от законодателя смисъл. Разпоредбите са ясни и не се нуждаят от допълнително тълкуване, поради което настоящият състав приема, че не са налице предпоставките на закона за допускане касационно обжалване на въззивното решение на това основание.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №1594/14.10.2009г., постановено по в.гр.дело №1553/2009г. на Пловдивския окръжен, VІІ граждански състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: