3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№473
София, 01.06.2016година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на девети май две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 3090/2015 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на „Н ч „Р -1923г.”, [населено място] против решение №247 от 06.07.2015 г. по т.д. №190/2015 г. на Пловдивски апелативен съд.
Ответниците по касация, чрез пълномощника си- адв. Д.Д. са на становище, че не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК и въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът, чрез пълномощника си е изразил недоволство от обжалвания правен резултат, интерпретирал е диспозитива на решението и е заявил, че „ смята че е налице хипотезата на чл.280,ал.1, т.3. ГПК”, чийто текст е възпроизведен. Направено е оплакване за това, че въззивния съд приел исковата молба за редовна като подписана от достатъчен брой членове, но мотивите му били кратки и с препращане към мотивите на първостепенния съд, поради което страната счита, че е налице липса на мотиви.Направено е и оплакване, че съдът не е упражнил задължението си по чл.269 ГПК. Поставен е въпросът „ Когато във въззивната жалба се развиват нови оплаквания, които не са били предмет на обсъждане в първоинстанционното производство, длъжен ли е въззивният съд да изложи подробни мотиви защо приема или не за основателни тези оплаквания”. В заключение, лаконично е обобщено, че „ по изложените съображения въззивното решение се явява погрешно и са налице основания за допускане на касационното му обжалване.”. Други доводи не са развити.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Въпросът по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК следва да е пряко свързан с решаващите изводи на въззивния съд, обусловили обжалвания правен резултат – изрично т.1 ТР ОСГТК №1/09г. В случая, поставеният от касатора въпрос е общ и както той е посочил, свързан с оплакването му за недопустимост на произнасянето, с оглед неизпълнение императивната норма на чл.15, ал.5 ЗНЧ, очертаваща предпоставки за активна процесуална легитимация по иска. Д. за недопустимост на постановеното решение се разглежда служебно от съда, независимо дали е въведено като оплакване в жалбата- арг. т.1 ТРОСГТК №1/09г. Изложеното от касатора в тази връзка е свързано с оплакване за необоснованост на решението, като същото оплакване възпроизведено буквално в касационната жалба, е било предмет и на въззивната жалба. По активната легитимация, разгледана от съдилищата е прието, че валидно процесуално установен е само факта на членство за 81 лица, изведен от представения актуален списък, изготвен съобразно приложената в кс. копие книга на читалището от председателя на читалището. По отношение възраженията във въззивната жалба за това, че петима от членовете, подписали исковата молба не фигурират в така изготвения списък е декларирано, че е била допусната фактическа грешка при изписване на имената на членовете в списъка, като е приложена и декларация за идентичност на имена. Оплакванията на касатора не са свързани с каквото и да било доказване на твърденията за различен членски състав / приложения от него списък е без автор и в него фигурират лица, за които е установено, че не са членове/. Същият дори не е посочил конкретно кои лица към момента на завеждане на иска са били редовни членове, но невключени в списъка. Касаторът изрично е заявил, че посочените в обсъдения списък 81 лица са били членове на общото събрание / вж. протокол от 27.05.2015г.по т.д. №190/15 на П./, но имало и други, без да конкретизира това твърдение. Следователно, правилно първостепенния съд е приел валидно установена процесуалноправна легитимация на ищцовата страна,т.е. редовност на сезирането си, поради което и въззвният съд при липса на друго доказване пред него е направил идентичен извод. В тази насока изложените съображения на решаващият състав са конкретни, включително и при упражняване на законово установена възможност за приложение на нормата на чл.272 ГПК, което не би могло да се квалифицира, както неправилно счита касаторът, като липса на мотиви.Следователно, постановеното решение е допустим съдебен акт.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на чл.280, ал.1 ГПК.Той не е формулирал друг, извън вече разгледания въпрос. Съгласно чл.280, ал.1 ГПК, както вече бе посочено, правният въпрос следва да е включен в предмета на спор и обуславящ правните изводи на съда по конкретното дело. Тъй като формулирането на правен въпрос съставлява общо основание и поради това задължителен елемент при преценката за наличие предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, то само липсата му е достатъчна, за да не бъде допуснато касационното обжалване.
Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, посочено от касатора, изисква обосноваване от негова страна, че конкретно формулиран правен въпрос, какъвто в случая не е поставен е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е възпроизвеждане на текста на разпоредбата.
При така депозираното изложение не се обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване.На основание чл.78, ал.3 ГПК на ответниците по касация се дължат разноски, съобразно изхода на спора, но тъй като те не са установили разноски за касационното производство такива не се присъждат.
С оглед на изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на обжалваното решение.
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №247 от 06.07.2015 г. по т.д. №190/2015 г. на Пловдивски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: