О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
София 10.04.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на девети април през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1415 по описа за 2012 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Г. Н. А. чрез адв.А. Й. срещу решение № 274 от 10.10.12г.по в.гр.дело № 510/12г.на Окръжен съд – Хасково.С него е отменено решение № 85 от 20.04.12г.по гр.дело № 818/11г.на Районен съд –Свиленград и вместо него е постановено друго,с което са отхвърлени исковете за защита срещу незаконно уволнение по чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ,предявени от същата страна против А. „П. и.”гр.София.
В приложеното изложение се сочат като основания за допустимост на касационното обжалване визираните в чл.280 ал.1 т.1 – т.3 ГПК.Не е приложена съдебна практика.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по касационната жалба А. „П. и”моли да не се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 92 от 30.09.11г.,с която е прекратено трудовото правоотношение с ищеца Г. Н. А.,на длъжност”гл.специалист мобилна група”в отд.”Мобилен контрол” към А.”П. и”,на основание чл.328 ал.1 т.12 КТ,е законосъобразна.Направен е извод,че е налице приложеното основание за уволнение,тъй като същият не би могъл да изпълнява възложените му с трудовия договор задължения с оглед наложените му мерки за неотклонение „задържане под стража”,изменена впоследствие на „домашен арест”.
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
Общото основание за селектиране на касационните жалби е произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода по конкретното дело,за формиране решаващата воля на съда,но не и за правилността на обжалваното решение,за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства.
Формулираният в изложението въпрос”допустимо ли е трудово правоотношение да бъде прекратявано за минало време”не е обусловил въззивното решение.Това е така,защото такъв извод въззивният съд не е направил.В мотивите е обсъден този довод на ищеца,като е прието,че прекратяване на трудовия договор за минало време не може да има,но е преценено,че в случая релевантно за законосъобразността на уволнението е дали към момента на връчване на заповедта за уволнение са били налице елементите от фактическия състав на основанието,на което е прекратен трудовия договор.Отговорът на зададения въпрос не би променил правните изводи,мотивирали въззивния съд да отхвърли исковете,след като е приел,че както към 30.09.11г.,на която дата е отбелязано,че заповедта е връчена на ищеца,така и към 11.10.11г.,на която дата действително била връчена,по отношение е на ищеца е била налице обективната невъзможност за изпълнение на трудовия договор. По правни въпроси,които не са от значение за въззивното решение,касационно обжалване не може да бъде допуснато.
По изложените съображения настоящият съдебен състав намира,че не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване,което води до необсъждане наличието на отделните хипотези по т.1 – т.3 от ал.1 на чл.280.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 274 от 10.10.12г.,постановено по в.гр.дело № 510/12г.на Окръжен съд-Хасково.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.