Определение №473 от 10.6.2014 по търг. дело №4149/4149 на 1-во тър. отделение, Търговска колегия на ВКС

3

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 473

С., 10,06,2014 година

Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, І т.о., в закрито заседание на 2 юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Елеонора Чаначева
Росица Божилова

при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя /съдията/ Никола Хитров
т. дело № 4149 /2013 год.

Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на З. А.-С. против решение от 11.07.2013 г. по гр.д. № 1030/2013 г. на Софийски АС в частта, с която се потвърждава решение № 7982/19.11.2012 г. по гр.д. 864/12 на СГС в частта, с която касаторът е осъден да заплати на М. Г. П. горницата над 50 000 лв. до 100 000 лв. обезщетение за неимуществени вреди от смъртта на майка му при ПТП на 5.08.2010 г.
Ответникът по касационната жалба е подал отговор, че не са налице основания по чл.280,ал.1 ГПК и че същата е неоснователна, като претендира за разноски.
В молба-изложение по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се твърди, че относно прилагането на критериите за справедливост при определяне размера на обезщетението по чл.52 ЗЗД съдът се е произнесъл в противоречие с т.ІІ ППВС 4/68 г., а относно наличието на предпоставките по чл.51,ал.2 ЗЗД за съпричиняване от пострадалия, съдът следва да отчете дали е налице причинно-следствена връзка между поведението на пострадалия и настъпилия вредоносен резултат, съобразно практиката на ВКС.
ВКС-І т.о., за да се произнесе, взе предвид следното:
Твърдяното противоречие не е налице.
Съдът е изпълнил изискванията на р.ІІ от мотивите и т.11 от диспозитива на ППВС 4/23.12.68 г. да се вземат под внимание конкретните обстоятелства, които обуславят неимуществените вреди-стр.4 от мотивите. Съгласно това разрешение, понятието справедливост не е абстрактно понятие и следва да се преценява въз основа на конкретно обективно съществуващи обстоятелства. Последните обаче не съставляват съдържание на понятието справедливост, а елементи на възмездяване, които следва да бъдат възмездени именно по справедливост. Освен това, вече има и практика на ВКС по реда на чл.290 ГПК, която е задължителна за долустоящите съдилища. Разликата в присъжданите от съдилищата размери на обезщетенията за неимуществени вреди произтича от различните факти при всеки отделен случай, а не от неточното прилагане на закона, дължащо се на трудности при прилагане на чл.52 ЗЗД, който установява справедливостта като единствен критерий.
Не е налице и твърдяното противоречие с Р 165/26.10.2010 по т.д. 93/2010 на ІІ т.о., с което е прието, че принос по смисъла на чл.51,ал.2 ЗЗД е налице, когато с поведението си пострадалия е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането, предизвиквайки по този начин и самите вреди. Приложението на нормата на чл.51,ал.2 ЗЗД не е обусловено от субективното отношение на пострадалия към настъпване на деликта, т.е. вината на пострадалия не е елемент от фактическия състав на чл.51,ал.2 ЗЗД. В този смисъл и т.7 ППВС 17/63 г. Точно това е обсъдил и преценил въззивният съд на стр.2 и 5 от мотивите на решението.
Изводите на решаващия съд, са резултат от обсъждане на конкретните обстоятелства по делото-преценка, която е част от същинската правораздавателна дейност на съда. Правилността на тази преценка е относима към основанията за касационно обжалване по чл.281,т.3 ГПК, но не и към основанията за неговото допускане по чл.280,ал.1 ГПК. В с.з. на 11.10.2012 г. в.л. лекар изяснява, че пострадалата е била на задната седалка най-вероятно без предпазен колан и е възможно вредите да настъпят и при наличие на предпазен колан.
По изложените съображения, касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280,ал.1,т.1 ГПК и затова не следва да се допуска до разглеждане по същество със законните последици по чл.78,ал.3 ГПК.
Водим от горното, ВКС-І т.о.
О П Р Е Д Е Л И:

Не допуска касационно обжалване на решение от 11.07.2013 г. по гр.д. № 1030/2013 г. на Софийски АС в обжалваната осъдителна част.
Осъжда З. А.-С. да заплати на М. Г. П. от С. сумата 3 000 лв. възнаграждение за един адвокат по това производство.
Определението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:

Scroll to Top