О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
гр.София, 11.06.2019 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на тридесети май две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 574 по описа за 2019 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Е. Т. В. против решение № 73 от 15.10.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 202 по описа за 2018 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 198 от 20.04.2018 г. по гр.д. № 3190 по описа за 2017 г. на Видинския районен съд, пети граждански състав, за отхвърляне на предявените от касатора против „Мони транс 2011“ ЕООД искове за заплащане на 9 108 лв. трудово възнаграждение за периода от месец септември 2014 г. до месец юни 2016 г. и мораторна лихва върху него над 1,70 лв. до пълния размер от 1934,31 лв.
Касаторът твърди, че решението на Видинския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на процесуалните правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основание за допускане на касационното обжалване касаторът сочи противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по следните проблеми:
I. Относно допустимите доказателства, с които работодателят може да установи изпълнението на задължението си за изплащане на трудовото възнаграждение. Конкретните въпроси според касатора в случая са:
1. Каква доказателствена стойност има документ за банков превод, в който изрично е посочено основанието за извършването му?
2. Каква обвързваща сила за страните по трудово правоотношение има такъв документ?
3. Преводно банково нареждане от работодателя към работника с посочено основание за плащане „командировъчни“ може ли да се счете като плащане на трудово възнаграждение?
4. Представляват ли доказателство за плащане на трудово възнаграждение неподписани от работника ведомости за работни заплати/фишове за заплати в случая/?
II. Относно тежестта на доказване по отношение на основанието за получената от работника сума.
Ответникът по касационната жалба „Мони транс 2011“ ЕООД счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решението на Видинския окръжен съд, като оспорва касационната жалба и по същество. Претендира за присъждане на 600 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
E. Т. В. е заявил в исковата молба, че „Мони транс 2011“ ЕООД не му е заплатило трудовото възнаграждение за периода от месец септември 2014 г. до месец юни 2016 г. в размер на 9 108 лв. поради което е поискал ответното дружество да бъде осъдено да му заплати тази сума, както и мораторна лихва в размер на 1 934,31 лв.
В отговора на исковата молба ответното дружество е възразило, че е заплатило дължимата работна заплата по банков път, за което са издадени съответните счетоводни документи. Към отговора е представило извлечения от сметките на ищеца като доказателства за извършените плащания, както и неподписани от него фишове за заплати.
Вещото лице-счетоводител е извършило проверка в счетоводството на ответното дружество и е констатирало, че трудовите възнаграждения на ищеца са изплатени заедно с дължимите командировъчни по негова банкова сметка и по сметка на съпругата му М. Е. К.. Това е станало с нареждане за масово плащане за всички шофьори на дружеството по приложен списък. Върху банковите извлечения в счетоводството е извършена контировка/отбелязване/ каква част от сумата е за работна заплата и каква за командировъчни разходи.
Пълномощникът на ищеца е оспорил експертизата и е поставил като допълнителни задачи посочване на точните размери за всеки месец и точната банкова сметка. В допълнителната експертиза с поисканите уточнения изводът за заплащане на трудовите възнаграждения е останал непроменен. Пълномощникът на ищеца е поискал отлагане на делото за съдебното заседание, в което е следвало да бъде приета допълнителната експертиза. Молбата му не е била уважена, първоинстанционният съд е приел експертизата, дал е ход по съществото на спора и е постановил решение, с което е отхвърлил изцяло иска за заплащане на трудово възнаграждение, а за мораторна лихва- над размера от 1,70 лв.
Въззивният съд е оставил без уважение искането на Е. В. за изслушване на счетоводна експертиза със същите задачи и е възприел изцяло извода за заплащане на трудовите възнаграждения по банков път, поради което е потвърдил първоинстанционното решение в отхвърлителните части.
С оглед мотивите на въззивния съд поставеният от касатора проблем за допустимите доказателства, с които работодателят може да установи изпълнението на задължението си за изплащане на трудовото възнаграждение действително е от решаващо значение за изхода на спора. Следва да се уточни обаче, че се касае до плащане по банкова сметка на работника, което е възможен начин съгласно чл.270, ал.3, изречение последно от КТ. В такъв случай изобщо не може да се поставя въпрос дали ведомостите или други платежни документи са подписани от работника, тъй като плащането става по банков път/4 въпрос на касатора/. При плащане на трудовото възнаграждение по банков път е формирана практика на ВКС, която е цитирана и от касатора/решения № 89 от 29.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 558/2012 г., № 42 от 30.03.2018 г. по гр. д. № 434/2017 г. на IV Г.О. на ВКС и др./ В тази практика относно плащането на трудовото възнаграждение по банков път е посочено, че е достатъчно в нареждането за банков превод да се съдържа основанието за плащане. Точно такъв е и настоящият случай-вещото лице е констатирало, че върху банковите извлечения в счетоводството е извършена контировка/отбелязване/ каква част от сумата е за работна заплата и каква за командировъчни разходи. Следователно основанията за плащане са били посочени и въззивното решение в този смисъл съответства на приложимата практика на ВКС.
Останалите въпроси на касатора, които се съсредоточават върху основанието за плащане, представляват опит да се измести същността на спора дали има плащане на трудовото възнаграждение и целят касаторът да се позове на евентуални недостатъци в платежните документи-непосочване или погрешно посочване на основанието за плащане. Проблемите относно основанието за плащане и тежестта на доказване на това основание обаче касаят други случаи- на претенции за връщане на даденото без основание или хипотези, при които плащането не е достатъчно да погаси всички вземания, затова погасяването става по различен ред съгласно чл. 76 ЗЗД/решение № 89 от 29.03.2013 г. на ВКС по гр. д. № 558/2012 г., IV ГО на ВКС/. Конкретният казус не е такъв- налице е пълно плащане както на командировъчните разходи, така и на трудовите възнаграждения съгласно заключенията на вещото лице и не се прилага нито разпоредбата на чл.76 от ЗЗД, нито се иска връщане на дадено без основание. Доказателствената сила на тези счетоводни заключения не е оборена по никакъв начин от касатора, а обстоятелството, че те се основават на счетоводството на ответното дружество съответства на разпоредбата на чл.182 от ГПК. Няма никакво основание да се счита, че счетоводството на дружеството е нередовно водено, а други обстоятелства по делото, които да опровергават заключенията, липсват.
По тези съображения настоящата инстанция приема, че въззивното решение съответства на практиката на ВКС, поради което касационно обжалване на решението на Видинския окръжен съд не следва да се допуска.
При този изход на спора касаторът дължи на ответното дружество 600 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съставът на Върховния касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 73 от 15.10.2018 г., постановено по въззивно гражданско дело № 202 по описа за 2018 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 198 от 20.04.2018 г. по гр.д. № 3190 по описа за 2017 г. на Видинския районен съд, пети граждански състав, за отхвърляне на предявените от Е. Т. В. против „Мони транс 2011“ ЕООД искове за заплащане на 9 108 лв. трудово възнаграждение за периода от месец септември 2014 г. до месец юни 2016 г. и мораторна лихва върху него над 1,70 лв. до пълния размер от 1934,31 лв.
ОСЪЖДА Е. Т. В.-[ЕГН], да заплати на „Мони транс 2011“ ЕООД-ЕИК:201844310, сумата 600/шестотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: