1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
София, 12.07.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на дванадесет и осми юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. №365 по описа за 2012 г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по реда на чл. 274, ал.3, т.2 във връзка с чл.280, ал.1ГПК по подадената частна касационна жалба от [фирма] – [населено място] срещу определение №3474 от 22.02.2012г. по ч.гр.дело №1165/2012г. на Софийски градски съд, въззивно отделение с което е потвърдено разпореждането на Софийския районен съд, 58 състав от 20.09.2011г. по ч.гр.дело № 37804/2011г. С разпореждането на районния съд е отхвърлено искането на жалбоподателя за издаване на заповед за изпълнение против [фирма] по описани в заявлението фактури на обща стойност 16 196.40 лв. главница. Поискано е издаване на заповед за изпълнение за мораторни лихви 765.81 лв. Отказът на съда е мотивиран с нередовност на заявлението – чл.127, ал.1 ГПК – в заявлението като основание за дължимост на паричните суми е посочено продажба и транспорт на бетон, услуга БП по 20куб.м., услуга БП, транспорт БП, престой бетоновоз за голф игрище Б., без да е конкретизирано кога е възникнало задължението и неговия характер за заплащане на паричните суми, дали се касае до един договор или повече договори, цена и падеж на вземането. Въззивният съд освен доводите на районния съд е изложил допълнителни съображения, като се е позовал на практика на ВКС, ТК, че липсата на един от реквизитите в заявлението е основание за отхвърляне искането за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Частният касатор иска отмяна на въззивното определение като неправилно по съображения, че в т.9 на заявлението е индивидуализирал вземането си вкл. с представяне на описаните в т.14 документи. Касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280, ал.1, т.1 ГПК.
Ответникът не взема становище по частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК и е насочена срещу определение, което подлежи на касационно обжалване – чл.274, ал.3, т.2 ГПК.
За да бъде разгледана частната касационна жалба по същество, трябва да е налице основното и някое от допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.т.1-3 ГПК.
Въпросът за съдържанието на заявлението и трябва ли да бъде индивидуализирано претендираното от заявилетеля материално право е обуславящ изхода на делото правен въпрос. Не е налице допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса за съдържанието на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК. Основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК предпоставя противоречие със задължителна за съдилищата практика по правния въпрос, по който се е произнесъл съда, съгласно т.2 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС. Не е налице обаче противоречие между разрешения правен въпрос по конкретното дело и този в посоченото от касатора определение № 134 от 18.03.2009 г. на ВКС по ч. т. д. № 120/2009 г. служебно известно на състава. ВКС, състав на ТК се е произнесъл, че за да бъдат гарантирани правата на длъжника, чрез уредената възможност за възражение срещу заповедта за изпълнение по чл. 414 от ГПК, в заявлението изложението на обстоятелствата, на които са основава претенцията трябва да е в степен, която е необходима за длъжника, за да може той да направи добре информиран избор дали да се противопостави на вземането или да не го оспорва. Във всеки отделен случай на предявяване на вземания със заявлението по чл. 410 от ГПК индивидуализацията би била специфична, но основанието и размерът са задължителни реквизити. Прието е още, че основанието за вземането може да се отрази и чрез посочване на договора в т. 12 от заявлението. В конкретния случай обжалваното определение не е в противоречие с цитираните определения на ВКС, ТК, с оглед на различието във фактическите обстоятелства в двете заявления. Заявлението по цитираното определение, заедно с приложенията е съдържало достатъчно информация за длъжника, както и за съда при евентуално предявен иск по чл.415 ГПК за да бъде установена идентичността на претенцията по издадената заповед за изпълнение и тази по исковата молба с описания във фактурите на стоките предмет на продажбата и падежа на задължението. В конкретния случай са представени доказателства за правоотношения с търговци, които не са страни в заповедното производство, не е индивидуализирано основанието за вземанията по фактурата / договор за продажба на бетон, договор за превоз, за услуга/, уговорени цени и падежа на всяка вземане, с оглед на претендираната мораторна лихва. Цитираното от частния касатор определение №274/4.05.2011г. по ч.т.д. №97/2011г. не е представено с изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поради което и на основание приетото в т.3 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС не следва да се допуска въззивното определение до касационно обжалване – не е налице основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК – противоречива съдебна практика – в случаите, когато касаторът не е представил доказателства за наличието й .
Водим от горното Върховният касационен съд, ТК, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 3474 от 22.02.2011г., постановено по ч.гр.дело № 1165/2012г. на Софийски градски съд, въззивно отделение ІІ Б състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: