6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
гр. С., 22,06,2015 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ИВО ДИМИТРОВ
като разгледа докладваното от съдията Иво Димитров т.д. № 3105 по описа на съда за 2014 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 от ГПК. Образувано е по подадена от ответника в производството касационна жалба срещу въззивно решение № 250, постановено на 23. 07. 2014 г. от Окръжен съд – Велико Търново по гр.д. № 504 по описа на съда за 2014 г., с което е потвърдено първоинстанционно решение на Районен съд – Велико Търново № 3333/07. 04. 2014 г. по гр.д. № 4174 по описа на съда за 2013 г., с което по иск с правно основание чл. 422, ал. 1 от ГПК е прието за установено по отношение на касатора [фирма], че същият дължи на [фирма] суми по фактури, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение № 1968/10. 10. 2013 г. по ч.гр.д. № 3482 по описа на Районен съд – Велико Търново за 2013 г., със законните последици.
В касационната жалба и в приложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се излагат касационни основания и основания за допускане на касационно обжалване, като се твърди неправилност на въззивното решение, поради необоснованост и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, при постановяването му (касационни основания по чл. 281, т. 3, предл. второ и трето от ГПК), и се иска отмяната му. Противната страна не взема становище по жалбата.
Касационната жалба, като подадена от страна в производството, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и в законоустановения срок, е процесуално допустима. В конкретния процесен случай обаче не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Формулиран е, като общо основание за допускане на касационно обжалване по см. на чл. 280, ал. 1 от ГПК, въпросът: „Следва ли, когато не са установени (не могат да бъдат установени, поради повреда в електромера (с оглед предмета на делото явно се има предвид водомера – бел. на съдията-докладчик) реалните показания от реален отчет на количества консумирана вода, да се използват стойности от предходен период, за който начислените количества вода също са изведени на база служебни изчисления, а не реален отчет от реална консумация?“ Изцяло бланкетно се заявява наличие на допълнителен селекционен критерий за допускане на касационно обжалване, този по т. 3 от ал. 1 на чл. 280 на ГПК, като се твърди, че ВТОС се е произнесъл по важен материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което предявения срещу касатора иск е уважен, със законните последици, въззивният съд, след като многократно е подчертал правилността на разсъжденията на първоинстанционния съд, на основание чл. 272 от ГПК, на практика изцяло е препратил към мотивите на първоинстанционното решение. В решаващите мотиви на същото досежно основателността на претенцията на ищеца срещу ответника – касатор е прието, че за исковия период м. 06. 2012 г. – м. 08. 2013 г. ищецът е предоставял на ответника услуги, свързани с отвеждане и пречистване на отпадни води и тези услуги не са му заплатени. Относно обема на предоставената услуга не са налице обективни данни, при което приложение намират обвързващите страните клаузи на установените и неоспорени по делото, като приложими за процесния период Общи условия (ОУ) на ищеца за предоставяне на В. услуги на потребителите, одобрени и разгласени през 2006 г. Съгласно чл. 14, ал. 1 от ОУ и чл. 32, ал. 11 от приложимата Наредба № 4 на МРРБ от 2004 г., задължението да монтира водомер на собствен водоизточник е не на ищеца – В. оператор, а на лицето, което ползва вода от него – т.е. касатора, поради което и поддръжката и ремонтът на водомера са негово задължение., в какъвто смисъл са и разпоредбите на чл. 9, ал. 4 от ОУ и чл. 11, ал. 5 от Наредба № 4. При установените по делото неизправност на водомера и продължителното бездействие на касатора да отстрани тази неизправност, съгласно чл. 14, ал. 2 от ОУ за ищеца – ответник по касация е възникнало правото да определи процесните количества отпадни води от собствения на касатора водоизточник, като равни на максималния експлоатационен дебит по проект на същия водоизточник. Съдът е подчертал, че този максимален дебит не е установен по делото, но по карнетните листи за партидата на касатора е отчетено най-голямо реално потребление (за м. 01. 2008 г.), което със сигурност не надвишава максималния експлоатационен дебит по проект на собствения на касатора водоизточник, но е далеч по-малко от количеството, вписано служебно от ищеца – ответник по касация, и послужило за формиране на цената на процесната услуга. Съдът е посочил, че ищецът е разполагал с правната възможност да начисли служебно много по-голямо количество вода, при условията на чл. 14, ал. 2 от ОУ, поради нередовността на водомера. Приети са за ирелевантни възраженията на ответника – касатор, че ищецът неоснователно е използвал за база реално отчетените по партидата му количества вода за период много назад във времето преди исковия, доколкото няма и друг предходен период, който принципно би могъл да послужи за база, защото след м. 04. 2009 г. липсва реален отчет и то само и единствено по вина на ответника. За съда се налага категоричния извод, че ответникът не е изпълнил задълженията си да подмени повредения водомер и с бездействието си е станал причина да му бъдат начислени служебно количества вода. Това е станало при прекратено водоподаване от страна на ищеца и при възможност за ответника да черпи вода само от собствения си водоизточник и то в много по-големи количества от тази, които ищецът служебно е начислил. В заключение съдът е приел, че вписаните в карнетните листи и впоследствие остойностени съгласно утвърдените от ДКЕВР цени за съответните периоди във процесните фактури количества вода, подлежащи на пречистване и канализация, са формирани при спазване на клаузите на ОУ и претендираното от ищеца вземане е дължимо.
Формулираният от касатора въпрос, като общо основание за допускане на касационно обжалване е релевантен, доколкото видно от пресъздадените непосредствено по-горе мотиви на първоинстанционния съд, към които въззивният съд е препратил с обжалваното си решение, е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по делото. Не се обосновава и не е налице обаче, бланкетно посоченият от касатора допълнителен селекционен критерий за допускане на касационно обжалване, този по т. 3 от ал. 1 на чл. 280 на ГПК. Съобразно разрешенията, дадени с т. 4 от ТРОСГТКВКС №1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Точното прилагане на закона и развитието на правото по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК формират общо правно основание за допускане на касационно обжалване, което е налице във всички случаи, при които приносът в тълкуването осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите и такова основание в конкретния процесен случай не е налице. Касаторът не прави и опит за обосноваването на така бланкетно заявения допълнителен селекционен критерий, нито пък съдът в настоящата касационна инстанция приема наличието на такъв в конкретния процесен случай. В случая нито се обосновава от касатора, нито за настоящия съд е видна необходимост от промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, нито пък приложимите по делото правни норми, като част от действащия обективен правен ред, са непълни, неясни и/или противоречиви, което да е от естество да обоснове нуждата да се създаде съдебна практика по прилагането им, или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В заключение и евентуалният отговор от страна на настоящия касационен състав, на конкретно формулирания от касатора въпрос, като принос в тълкуването не е от естество да допринесе за разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите.
Поради изложеното и доколкото по делото не се установява наличието на сочените от касатора критерии за селектиране на касационната му жалба, касационно обжалване на въззивното решение не следва да бъде допускано. Страните не претендират разноски за касационната инстанция.
Воден от горното, Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 250, постановено на 23. 07. 2014 г. от Окръжен съд – Велико Търново по гр.д. № 504 по описа на съда за 2014 г.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: