О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№473
гр. София, 23.11.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 1429 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 7 от 09.01.2017г. по гр.д. № 453/2016г. на Добрички окръжен съд, с което е потвърдено решение № 677 от 17.06.2016г. по гр.д. № 1328/2015г. на Добрички районен съд за отхвърляне иска на В. Й. Д. против Г. Н. Г. за делба на апартамент в [населено място], [жк], [жилищен адрес] , представляващ имот с идентификатор 72624.620.10.1.16 и гараж № 3, построен в същата сграда, с площ 17,30 кв.м., представляващ имот с идентификатор 72624.620.10.1.3 по кадастралната карта на [населено място].
Касационната жалба е подадена от ищцата В. Й. Д. и е приподписана от адв. Ж.. Изложени са съображения за нарушение на материалния закон – чл. 120, ал.4 З. отм. / вероятно се има предвид чл.192, ал.4 З. отм./, на процесуалните правила и необоснованост. В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване се твърди, че решението е постановено в противоречие с практиката на Върховния касационен съд по въпроса: кога се придобива правото на собственост върху обекти, изградени чрез договор за групов строеж – с изграждането на обектите в груб строеж или с извършването на доброволна делба между участниците в груповия строеж, чрез която се разпределят построените обекти.
Ответникът Г. Н. Г. е представил писмен отговор чрез пълномощника си адв. М.. В него се изразява становище за недопускане на касационно обжалване. Претендират се разноски.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е по иск за съдебна делба във фазата по допускането. Страните са бивши съпрузи, бракът им е сключен през месец август 1998г. и е прекратен през 2013г. Недвижимите имоти – апартамент и гараж са придобити чрез участие на съпруга в договор за групов строеж по чл. 192 З./отм./. Установено е, че с договор от 1994г. в полза на Г. Г. е отстъпено право на строеж върху общинска земя за строителство на апартамент № 1 в секция „А” на групов строеж в жк.Д.-2”. На 14.04.1994г. е сключен договор за групов строеж „Надежда” между съсобственици, получили право на строеж върху общинска земя, в който е уговорено, че Г. Г. ще получи апартамент № 1 във вход „А” и гараж с площ 17,30 кв.м., с посочени съседи на жилището и гаража. Според приетата техническа експертиза грубият строеж на секция „А” е завършен към 1995-1996г., но липсват съставени актове обр.14 и 16. Показанията на разпитаните свидетели сочат, че строежът е завършен най-късно към 1997г. На 09.02.2007г. е сключен договор за доброволна делба между съсобствениците на обекти в секция „А”, по силата на който на Г. Г. е разпределен апартамент № 1 и гараж № 3.
При тези данни въззивният съд е приел, че трансформацията на правото на строеж в право на собственост върху изградения обект настъпва в момента на изграждане на постройката в груб строеж. Въз основа на събраните доказателства съдът е установил, че изграждането на секция „А” в груб строеж е приключило преди сключване на брака между страните. С изграждането на постройката в груб строеж за Г. Г. е възникнал годен обект на съсобственост. И след като това е станало преди брака, то извършването на доброволна делба на тази съсобственост по време на брака, не променя статута на собствеността като такава, представляваща лично притежание отпреди брака. По изложените съображения предвид недоказването на факта, че вещните права върху двата недвижими имота са придобити по време на брака в режим на съпружеска имуществена общност, е отхвърлен предявения иск за делба.
При преценка на сочените основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал.1 ГПК съдът намира, че такива не са налице.
Повдигнатият от касатора правен въпрос за момента на придобиване правото на собственост върху обекти, изградени въз основа на договор за групов строеж по чл. 192 З./отм./, има отношение към изхода на спора, но не е разрешен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Трайно установена е практиката, според която договорът за групов строеж има характер на предварителен договор за разпределение на обектите, които ще бъдат изградени, а възникналата съсобственост се ликвидира чрез делба между участниците в груповия строеж – чл. 192, ал.4 З./отм./, от който момент всеки от тях придобива правото на собственост върху самостоятелния си обект. В този смисъл са посочените от касатора: Решение № 68 от 23.06.1986г. по гр.д. № 36/86г. на ОСГК, Решение № 169 от 07.04.1988г. по гр.д. № 54/88г. на ІVг.о., Решение № 7 от 09.07.2010г. по т.д. № 456/2009г. на І т.о.
В настоящия случай въззивният съд не е отрекъл вещнопрехвърлителния ефект на договора за делба по чл.192, ал.4 З./отм./, както счита касатора. Изхождайки от данните по делото, които сочат, че договорът за право на строеж и договорът за групов строеж за изграждане на обектите са сключени преди страните да встъпят в брак, съдът е придал решаващо значение на момента, в който е реализирано правото на строеж. След като то е осъществено с изграждане на сградата в груб строеж също преди сключване на брака, то ответникът е станал съсобственик в така изградената сграда, заедно с останалите участници в груповия строеж. Затова, извършеното по време на брака прекратяване на съсобствеността чрез разпределяне на обектите между участниците, без доплащане за уравнение на дяловете, представлява трансформиране на съществуващата съсобственост в право на собственост върху конкретните обекти, но не променя личния характер на вещното право като такова притежавано отпреди брака – чл.22, ал.1 СК. Придобитите по този начин недвижими имоти не попадат в режима на съпружеската имуществена общност, защото няма възмездност на придобиването. Изрично в този смисъл е Решение № 322/2011 от 11.01.2012г. по гр.д. № 253/2011г. на ІІ г.о., постановено при идентична фактическа обстановка.
Съобразно изложеното следва да се откаже допускане на касационно обжалване.
Ответникът има право на сторените разноски за касационното производство, които възлизат на 4 000 лв. за адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 7 от 09.01.2017г. по гр.д. № 453/2016г. на Добрички окръжен съд по касационната жалба на В. Й. Д..
ОСЪЖДА В. Й. Д. ЕГН [ЕГН] от [населено място], [жк], вх.А, ет.1, ап.1 да заплати на Г. Н. Г. от [населено място] сумата 4 000 /четири хиляди/ лева разноски по делото.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: