1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
гр. София, 25.06.2012 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на деветнадесети юни през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1086 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. д-р Б. И. Н. срещу решение № 173 от 09.06.2011г. по т. дело № 363/2011г. на Хасковски окръжен съд, с което се потвърждава решение № 751 от 25.11.2010г. по гр. дело № 715/2010г. на Районен съд Хасково, трети граждански състав в частта, с която ответникът [фирма], [населено място] е осъден да заплати на ищеца [фирма], [населено място] сумата 54 472,45 лв. – цена на доставяни продукти от пластмаса по 24 бр. фактури, заедно със законната лихва от 25.03.2010г. до окончателното изплащане, законната лихва върху сумата 387,95 лв. от 25.03.2010г. до 14.05.2010г., сумата 138,32 лв. – обезщетение за забава върху 480 лв. за периода от 05.02.2008г. до 25.03.2010г., както и разноски в размер 6 265,52 лв.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В касационната жалба и писменото изложение към нея по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като въззивното решение е постановено в противоречие с решение № 11005/05.12.2002г. по адм. дело № 3105/2002г. на ВАС, I отд., решение № 4236/13.06.2001г. по адм. дело № 590/2000г. на ВАС, I отд., решение № 1741/13.11.2002г. по гр. дело № 258/2002г. на ВКС, V отд., решение № 984/19.02.2001г. по адм. дело № 6324/2000г. на ВАС, I отд. и решение № 600/07.10.2002г. по гр. дело № 545/2002г. на ВКС, V отд. В касационната жалба се поддържа, че спорният въпрос по делото е „дали всяка от процесните фактури обективира реално осъществена от страните сделка”. Касаторът поддържа становище, че ищецът не е доказал наличието на съществени реквизити на сключен между него и ответника по делото договор, нито реално извършените доставки на процесните стоки, нито поръчването на претендираното количество стоки. Излага доводи, че процесните фактури са частни документи и като изходящи от страната, която иска да се ползва от тях, нямат никаква материална доказателствена сила в гражданския процес. Посочените в ЗСч и ЗДДС общи и специални реквизити не повишават доказателствената сила на първичните счетоводни документи над тази на другите частни свидетелстващи документи. Ищецът не е ангажирал доказателства, с които да докаже, че регистрираната с фактурите стопанска операция действително е осъществена.
Ответникът ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител юрисконсулт Д. Н. Ч. оспорва касационната жалба и поддържа становище, че не са налице предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и поддържаните доводи, приема следното:
Въззивният съд е приел, че между страните съществуват трайни търговски отношения по поредица търговски сделки – търговски продажби по чл. 318, ал. 1 ТЗ, по всяка от които ищецът е продавач на специфична стока – предварително заявени опаковки за млечни изделия само за определени търговски марки, собственост на купувача [фирма]. Констатирал е, че продавачът е съставял фактура за всяка от доставките, всяка фактура е получена от купувача, подписана е от посоченото лице, подписът не е оборен по предписания процесуален ред, поради което обвързва ответното дружество. Решаващият съдебен състав е изложил съображения, че всяка фактура е издадена съобразно предписанията на Закона за счетоводството, съдържа необходимите реквизити. Установил е, че в счетоводството на ищеца са заведени вземания по посочените фактури на стойност общо 54 860,40 лв., отразени са в справките-декларации по ДДС, в месечните дневници за продажби, в сметка клиенти, сметка ДДС и сметка продажби, като е начислен и следващия се ДДС, а в счетоводството на ответника – само суми до 2 869,36 лв. Изводът за дължимост на присъдената с първоинстанционното решение сума е направен въз основа на изложените съображения и съобразно чл. 182 ГПК и чл. 51 ТЗ, с оглед направените от въззивния съд констатации, че ищецът е водел редовно счетоводните си книги съобразно принципите и предписанията на ЗСч и предвид останалите доказателства.
За да присъди обезщетение по чл. 86, ал. 1 ЗЗД в размер 138,32 лв. върху сумата 480 лв. по фактура №[ЕИК]/05.02.2008г., въззивният съд се е позовал на разпоредбата на чл. 327, ал. 1 ТЗ, като е приел, че забавата настъпва с посочената дата на фактурата.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по релевантен за спора материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Съгласно т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, който е разрешен с обжалвания съдебен акт. Без касаторът да посочи този въпрос, обжалваният съдебен акт не може да се допусне до касационен контрол. Касационният съд не е длъжен да изведе релевантния правен въпрос от твърденията на касатора и сочените от него в касационната жалба факти и обстоятелства. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода на делото, е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда сочените допълнителни основания.
В настоящия случай касаторът не е формулирал релевантния материалноправен или процесуалноправен въпрос, обусловил решаващата воля на съда при постановяване на обжалваното решение и който според него е решен в противоречие с практиката на ВКС. Посоченият от касатора в касационната жалба въпрос „дали всяка от процесните фактури обективира реално осъществена от страните сделка“ е фактически, зависи от отразените във всяка една фактура данни, факти и обстоятелства и от останалите събрани по делото доказателства. Направените в касационната жалба и изложението към нея оплаквания представляват оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и незаконосъобразност и в този смисъл са относими към правилността на постановения съдебен акт и са основания за касирането му по смисъла на чл. 281, ал. 3 ГПК, но не представляват основания за допускане на касационно обжалване с оглед критериите, предвидени в чл. 280, ал. 1 ГПК.
Неоснователен е доводът за противоречие на въззивното решение с практиката на ВАС, тъй като съгласно т. 2 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2009 г., ОСГТК критерият за допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК се отнася до хипотезата, когато правният въпрос от значение за спора в обжалваното въззивно решение е решен в противоречие с практиката на Върховния касационен съд, но не и практиката на административните съдилища, ВАС, нито на арбитражните съдилища.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице основания по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на Хасковски окръжен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са налице данни, че такива са направени в настоящото производство.
Мотивиран от горното и на основание чл. 288 от ГПК, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 173 от 09.06.2011г. по т. дело № 363/2011г. на Хасковски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.