О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
гр.София , 27 юли 2015 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и втори юли две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ДИМИТРОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
разгледа докладваното от съдията Декова
ч.гр.дело №3602 по описа за 2015 год.
Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на П. Ч. Б. АД, чрез процесуалния представител адв.К. Г. Б., срещу определение №484/08.04.2015г., постановено по гр.д. №1037/2015г. на Върховен касационен съд, IV г.о., в частта, с която е оставена без разглеждане касационната жалба на П. Ч. Б. АД срещу решение № VI-88/22.08.2014г. по гр.д. №1178/2014г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която са уважени исковете с правно основание чл.224 КТ и чл.221 КТ.
Ответникът по частната жалба К. Х. Дяков, в предвидения от закона срок, не представя писмен отговор.
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима.
Върховния касационен съд, състав на ІІІ гражданско отделение, след преценка на данните по делото и доводите в частната жалба, намира следното:
С обжалваното определение е оставена без разглеждане касационната жалба на П. Ч. Б. АД срещу въззивното решение от 22.08.2014г. по в.гр.д. №1178/2014г. по описа на Окръжен съд – Бургас, в частта, с която са уважени искът с правно основание чл.224 КТ за заплащане обезщетение за неизползван платен годишен отпуск за 2012г. в размер на 673,02лв. от пълно претендирания размер от 2666,22лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 30.11.2012г. до окончателното изплащане, и сумата от 34.75лв. – мораторна лихва върху главницата за периода 01.06.2012г.-30.11.2012г.; както и искът с правно основание чл.221 КТ за заплащане на обезщетение при прекратяване на трудовото правоотношение за времето, в което ищецът е останал без работа, в размер на 4374,63лв. от пълно претендирания размер от 4392лв. Съставът на съда е приел, че след като размерът на цената на всеки от предявените искове е под 5000 лв., на основание чл.280, ал.2 ГПК същите не подлежат на касационен контрол.
С разпоредбата на чл. 280, ал.2 ГПК /изм., ДВ, бр.100/2010г. в сила от 21.12.2010г./ от касационно обжалване са изключени решенията на въззивните съдилища по граждански дела с цена на иска до 5000 лв. Предявените искове за заплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск с правно основание чл.224 КТ, и за заплащане на обезщетение за времето, в което работникът е останал без работа с основание чл.221 КТ, са оценяеми по смисъла на чл.68 ГПК. Цената на всеки от тях, определена съобразно разпоредбата на чл.69, ал.1, т.1 ГПК, е под установения в чл.280, ал.2 ГПК минимален праг за допустимост на касационното обжалване на въззивни решения по граждански дела, поради което производството по отношение на тях е приключило с постановяване на въззивното решение. Общият размер на обективно съединените искове е без значение за определяне на цената на иска и за допустимостта на касационното производство съгласно чл.280, ал.2 ГПК, тъй като предявени самостоятелно, решенията по тях биха били необжалваеми. В този смисъл е трайната практика на Върховния касационен съд, поради което изложените от жалбоподателя твърдения в противен смисъл са неоснователни.
Предвид изложеното, обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №484/08.04.2015г., постановено по гр.д.№1037/2015г. по описа на Върховен касационен съд, IV г.о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: