2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
гр. София,03.11.2016год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди и шестнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното Костадинка Недкова ч. т. д. N 773 по описа за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на „К” срещу определение № 165 / 15.01.2016г. по т.д. № 218 / 2015г. на Апелативен съд София, с което е изменено постановеното по делото решение в частта за присъдените разноски, като е постановено вместо сумата 40822,02 лева да се чете – 51 215,68 лева.
В частната касационна жалба се поддържа, че определението на въззивния съд е недопустимо, евентуално неправилно. Недопустимостта на акта се обосновава с твърдението, че апелативният съд е уважил искането на държавата по чл.248 ГПК, въпреки, че в мотивите е констатирал, че е допусната грешка в пресмятането, която е допустимо да бъде отстранена само с определение по чл.247 ГПК. Сочи се, че предпоставка за изменение на решението в частта за разноските е представянето на списък по чл.80 ГПК, какъвто в случая липсва. Според жалбоподателя, е налице и необоснованост на акта, тъй като съществува явно противоречие между мотивите и диспозитива на определението. От една страна, е констатирано, че са налице предпоставки за поправка на допусната очевидна фактическа грешка, от друга страна, с диспозитива на определението се изменя решението в частта за разноските, но изменението означава да бъдат присъдени допълнително разноски, за които съдът е пропуснал да се произнесе, каквато хипотеза не е налице в случая.
Ответникът по частната жалба моли да се потвърди атакуваното определение, като се излагат подробни съображения относно неговата допустимост и правилност.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Частната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Обжалваното определение е правилно.
Апелативният съд се е произнесъл по искане на държавата за присъждане на разноски, основаващо се на твърдения, че в мотивите на решението съдът е приел суми, дължими по направените разноски, но сборът им в диспозитива не отговаря на сбора на всички посочени суми в мотивите. Така направеното искане от молителя по съществото си съдържа твърдение за допусната от въззивния съд очевидна фактическа грешка в диспозитива на решението в частта за разноските, поради което правилно съдът е приел, че допустимостта на искането не е обусловено от представянето на списък по чл.80 ГПК. Апелативният съд е констатирал допусната от него грешка в пресмятането, вследствие на която в диспозитива на решението е посочен общ размер на разноските 40 822,02 лева, вместо сборът на разноските от 51 215,68 лева, съобразно мотивите на решението, поради което е постановил сумата на присъдените разноски да се чете 51 215,68 лева, вместо 40 822,02 лева.
Видно от гореизложеното, апелативният съд, съобразно изложените твърдения в искането на държавата, е бил сезиран с молба по чл.427 ГПК, която е била разгледана и уважена от съда чрез поправяне на допусната от него очевидна фактическа грешка, с постановеното от съда размерът на присъдените разноски вместо 40 822,02 лева да се чете 50 215,68 лева, Фактът, че съдът в мотивите на определението е посочил разпоредбата на чл.248 ГПК, а в дипспозитива е използван израза „допуска изменение на решението”, вместо „допуска поправка на очевидна фактическа грешка в решението”, не променя предмета и характера на произнасянето на съда по чл.247 ГПК, поради което неоснователно е твърдението, че съдът е постановил определение по чл.248 ГПК, съответно свързаните с това твърдение оплаквания на частния жалбоподател.
С оглед изложеното, обжалваното определение, като допустимо и правилно, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 165 / 15.01.2016г. по т.д. № 218 / 2015г. на Апелативен съд София.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.