4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
София 30.05.2019г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на седми май през две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1603 по описа за 2019 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от Т. Б. Б. чрез адв.Р. П. от АК – Пазарджик срещу решение № 5 от 14.01.19г. по в.гр.дело № 831/18г.на Пазарджишкия окръжен съд, с което е потвърдено решение № 289 от 6.11.18г.по гр.дело № 906/18г.на Районен съд – Велинград.С него са отхвърлени предявените от същата страна искове за защита срещу незаконно уволнение с правно основание чл.344 ал.1 т.1 – т.3 КТ против „Балнеологичен център „Камена”ЕАД – [населено място].
Жалбоподателката поддържа,че е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване по следните въпроси,уточнени от съдебния състав: Преклудирано ли е възражението на ищеца за липсата на бизнес план в становището му по чл.312 ал.2 ГПК,след като не е въведено като основание за незаконност на уволнението в исковата молба; Длъжен ли е съдът да се произнесе по всички релевантни факти, доказателствени искания и доводи на страните в тяхната взаимна връзка при постановяване на решението си; Липсата на бизнес план и задачи,както при предходен ДВУ, така и с действащ ДВУ,вкл.към датата на уволнение и изготвянето на такъв едва в хода на процеса, представлява ли законосъобразно основание по чл.328 ал.2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение със служител от ръководството на предприятието.
В отговор по чл.287 ГПК ответникът по жалбата „Балнеологичен център „Камена”ЕАД – Велинград счита, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, приема за установено следното:
С обжалваното решение въззивният съд е приел,че заповед № 5 от 3.05.18г., с която е прекратено трудовото правоотношение на Т. Б., на длъжност „ ръководител отдел СПА”, на основание чл.328 ал.2 КТ, поради сключен договор за управление и контрол с № РД-16-76/21.02.18г.,е законосъобразна.Прието е, че на 21.02.18г.е сключен нов договор за възлагане на управление със Съвета на директорите, който от своя страна е избрал за изпълнителен директор И. Ш.. Изложени са съображения, че независимо, че същото лице е било избрано за изпълнителен директор по предходния договор, правомощията на новия управител произтичат от новото овластяване.Той е обвързан от предмета и съдържанието на новия договор и упражнява своите правомощия по чл.328 ал.2 КТ в 9 –месечен срок от своето встъпване в длъжност.Именно в деветмесечен срок от сключване на този договор е извършено и атакуваното уволнение.Въззивният съд не е обсъдил доводите на ищцата за липса на изготвена бизнес програма и бизнес задачи към момента на уволнението,тъй като не е въведено своевременно с исковата молба.При безспорното обстоятелство, че ищцата е служител от ръководството на предприятието и предвид изложените по-горе съображения, е направен извод, че е налице приложеното основание за уволнение.
Не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационно обжалване.
Първият поставен в изложението въпрос е разрешен в съответствие с практиката на ВКС,който в поредица свои решения, постановени по реда на чл. 290 ГПК за уеднаквяване практиката на съдилищата,е посочил,че предявеният иск не може да бъде разгледан на основание, което не е посочено от ищеца, а основание на предявения иск са фактите и обстоятелствата, от които произтича претендираното право – решение № 665 от 01.11.2010 г. по гр.д. № 242/2009 г. ІV г.о.; решение № 555 от 09.02.2012 г. по гр.д. № 1224/2010 г. ІV г.о.; решение № 1242 от 03.10.2011 г. ІV г.о.; решение № 149 от 13.06.2012 г. по гр.д. № 475/2011 г. ІV г.о.; решение № 290 от 11.07.2012 г. по гр.д. № 882/2011 г. ІV г.о.; решение № 459 от 27.10.2011 г. по гр.д. № 1532/2010 г. ІV г.о. ВКС. С иска по чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ за признаване на уволнението за незаконно ищецът отрича потестативното право на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с едностранно изявление – предмет на делото е съществуването на това потестативно право. Затова ищецът трябва да посочи всички факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право на работодателя, а ответникът – всички факти, които пораждат това право или имат значение за надлежното му упражняване. Съдът не може да основе решението си на факти, които опорочават, отлагат или погасяват оспорваното потестативно право, но не са посочени от ищеца в исковата молба.
Въпросът за задължението на съда да се произнесе по всички релевантни факти, доказателствени искания и доводи на страните в тяхната взаимна връзка при постановяване на решението си, също не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.Въззивният съд е обсъдил събраните доказателства и доводи по въведените в исковата молба основания за незаконност на уволнението.В създадената по приложението на нормата на чл.328, ал.2 КТ практика на ВКС се приема, че е без значение дали договорът се сключва с ново лице или с такова, което е имало предходен договор за управление, дали бизнеспрограмата е нова, сходна или идентична; дали тя се съдържа в самия договор или в други документи, стига да е налице връзка между тях; както и дали преди или след възлагане на управлението са поставени за изпълнение същите или изцяло нови задачи, в сравнение с тези на предходния управител. За законността на уволнението по чл.328, ал.2 КТ е необходимо служителят, чийто трудов договор се прекратява, да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на §1,т.3 от ДР на КТ, а потестативното право на управляващия предприятието на работодателя може да се упражни в 9-месечен срок след започване изпълнението на новия договор за управление.
Обжалваното решение не се разминава по правни изводи с тази практика.
Въпросът : Липсата на бизнес план и задачи,както при предходен ДВУ, така и с действащ ДВУ, вкл.към датата на уволнение и изготвянето на такъв едва в хода на процеса, представлява ли законосъобразно основание по чл.328 ал.2 КТ за прекратяване на трудовото правоотношение със служител от ръководството на предприятието, не е от значение за изхода на спора, тъй като този довод не е въведен в исковата молба.
Настоящият съдебен състав намира,че релевираното от касатора основание по чл.280 ал.2 пр.3 ГПК за допускане на касационното обжалване поради очевидна неправилност на въззивното решение не се установява. Очевидно неправилен е съдебният акт при допуснати от съда нарушения, при които законът е приложен в неговия противоположен смисъл,т.е.съдът е решил делото въз основа на несъществуваща или отменена правна норма, на основополагащи за съдопроизводството процесуални правила, извън формиране на вътрешното убеждение, гарантиращи обективно и безпристрастно, при зачитане равенството на страните, решаване на правния спор, както и когато въззивният акт е постановен при явна необоснованост поради грубо нарушение на правилата на формалната логика. В случая нито служебно, нито с оглед изтъкнатите в касационната жалба пороци на въззивното решение, не може да се обоснове наличието на очевидна неправилност,която е обусловена от видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен съдебен акт.
С оглед изхода на производството по чл.288 ГПК и на основание чл.78 ал.8 ГПК жалбоподателят следва да заплати на ответника по жалбата направените пред тази инстанция разноски в размер на 360 лв адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл.80 ГПК.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 5 от 14.01.19г.,постановено по гр.дело № 831/18г.на Пазарджишкия окръжен съд.
ОСЪЖДА Т. Б. Б., Е. [ЕГН] да заплати на „балнеологичен център „Камена”ЕАД – Велинград сумата 360 лв / триста и шестдесет/ разноски за ВКС, представляващи адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.