О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
[населено място], 30. 09. 2013 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и пети септември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 4157 по описа за 2013 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. М. С., П. С. М. и Д. М. Д. срещу решение № 347 от 28.02.2013 г. по в.гр.д.№ 3384 от 2012 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение, с което е отменено решение № 3705 от 03.08.2012 г. по гр.д.№ от 8933 от 2008 г. на Варненския районен съд, IX състав и вместо него е постановено решение за уважаване на предявените от [фирма] срещу М. М. С., П. С. М. и Д. М. Д. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението на следния недвижим имот: реална част с площ от 400 кв.м. от ПИ … по плана на [населено място], к.к.”Чайка” целия с площ от 508 кв.м. при граници на реалната част, означени със син цвят на скицата на лист 59 от делото на В. и иск с правно основание чл.59 от ЗЗД за заплащане на обезщетение за лишаване от ползване на горепосочения имот през периода от 14.12.2007 г. до 25.11.2008 г. в размер на 925,93 лв., ведно със законната лихва върху тази сума от 26.11.2008 г. до окончателното плащане и 1953 лв. разноски по делото.
В касационната жалба се твърди, че решението на Варненския окръжен е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон и при допуснати съществени процесуални нарушения и необосновано- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допустимост на касационното обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Твърди се, че обжалваното решение противоречи на задължителна и незадължителна практика на ВКС /решение № 325 от 22.07.2011 г. по гр.д.№ 954 от 2010 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 361 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1471 от 2009 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 60 от 31.05.2010 г. по гр.д.№ 694 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 646 от 12.10.2010 г. по гр.д.№ 1210 от 2009 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 323 от 18.05.2010 г. по гр.д.№ 1338 от 2009 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 241 от 17.10.2012 г. по гр.д.№ 850 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 2419 от 13.10.1960 г. по гр.д.№ 3461 от 1960 г. на ВС, Първо г.о., решение № 2536 от 05.12.1966 г. по гр.д.№ 1794 от 1966 г. на ВС, Първо г.о., Тълкувателно решение № 10 от 2012 г на ОСГК на ВКС и решение № 1222 от 16.12.2008 г. по гр.д.№ 4794 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о./ по следните правни въпроси: 1. Допустимо ли е въззивният съд да отменя като неправилно първоинстанционното решение по съображения, които не са включени като основания на въззивната жалба, 2. Допустимо ли е разширително прилагане на ТР № 9 от 2012 г. на ОСГК на ВКС в хипотези, в които ответниците противопоставят възражения за придобиване на имота по давност, 3. Следва ли съдът в изпълнение на задълженията си по чл.236, ал.2 от ГПК да изложи мотиви във връзка със събраните в процеса относими доказателства и релевантните за спора факти и да формира правни изводи по всички въпроси във връзка с относимите към спора доводи и възражения на страните, 4. Валидни ли са предпоставките за основателност на претенцията по чл.108 от ЗС, възприети от съдебната практика преди приемането на ЗСПЗЗ или тази съдебна практика следва вече да се счита за неприложима, 5. От кой момент започва да тече давностния срок за придобиване по давност на имот, подлежащ на реституция по реда на ЗСПЗЗ. Освен това, жалбоподателите считат, че от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото би било произнасянето на ВКС по следните правни въпроси: 1. Задължителните указания на ВКС в Тълкувателно решение № 9 от 2012 г. на ОСГК на ВКС обхващат ли и случаите на невалидна или неприключила реституция по ЗСПЗЗ, 2. Могат ли ответниците по иск с правно основание чл.108 от ЗС, които противопоставят и други придобивни основания върху имота, извън правата по пар.4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ /например като в настоящия случай възражение за придобиване на имота по давност/ да се бранят с възражения за материалната незаконосъобразност на решението на ОСЗ, от което черпи права ищецът и конкретно допустимо ли е разширително прилагане на ТР № 9 от 2012 г. на ОСГК на ВКС в хипотези, в които ответниците противопоставят възражения за придобиване на имота по давност.
В писмен отговор от 30.05.2013 г. пълномощникът на ответника по жалбата [фирма] оспорва същата. Претендира за разноски.
В писмен отговор от 18.06.2013 г. третите лица- помагачи на страната на [фирма]- З. Х. Я., К. А. С., Т. С. Г., Х. С. Х., П. А. Я., С. П. С. и Т. А. З. също оспорват жалбата.
Върховният касационен съд на Република България, състав на Първо отделение на Гражданска колегия по допустимостта на касационната жалба счита следното: За да постанови решението си за уважаване на предявените от [фирма] искове с правно основание чл.108 от ЗС и чл.59 от ЗС, въззивният съд е приел, че ищецът е доказал, че е собственик на процесния имот по силата на договор за покупко-продажба от лица, на които този имот е бил реституиран по реда на ЗСПЗЗ с решение на ОСЗ и че имотът се ползва без основание от ответниците. Приел е, че реституционното производство е валидно и е приключило с решение на ОСЗ, издадено въз основа на скица и удостоверение по чл.13, ал.4 и 5 от ППЗСПЗЗ. Предвид характера на реституционното производство съдът е приел, че в случая не е било необходимо издаването на заповед по пар.4к, ал.7 от ЗСПЗЗ, за да се индивидуализира точно възстановения имот. Конкуренцията между правата на ищеца като приобретател от лица- наследници на бившия собственик на имота и ответниците като наследници на бивш ползувател на имота следвало да се разреши при съобразяване с приетото в Тълкувателно решение № 9 от 2012 г. на ОСГК на ВКС. Поради това възраженията на ответниците относно правата на бившия собственик Хр.Х., дали той е бил член на ТКЗС, дали е налице идентичност между притежавания от него имот и възстановения му от ОСЗ имот, били ирелевантни за спора. На последно място, съдът е приел за неоснователно направеното от ответниците възражение за придобиване на имота по давност, тъй като от постановяването на решението на ОСЗ за възстановяване на собствеността на имота на праводателите на ищеца през 2007 г. до датата на подаване на исковата молба по делото през 2008 г. не е изтекъл предвидения в закона 10-годишен давностен срок.
Така постановеното решение не противоречи на посочената от касаторите практика на ВКС:
1. В решение № 325 от 22.07.2011 г. по гр.д.№ 954 от 2010 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 361 от 26.05.2010 г. по гр.д.№ 1471 от 2009 г. на ВКС, Четвърто г.о., постановени по реда на чл.290 от ГПК е прието, че е недопустимо въззивният съд да отменя като неправилно първоинстанционното решение по съображения, които не са включени като основания на въззивната жалба. По същество същото е прието и в обжалваното решение на Варненския окръжен съд: Въззивният съд е уважил иска по чл.108 от ЗС, като е приел за неоснователно възражението на ответниците за придобиване на имота по давност, тъй като от датата на приключване на реституционната процедура по ЗСПЗЗ до датата на предявяване на иска не е изтекъл предвидения в ЗС срок за придобиване на недвижим имот по давност при недобросъвестно владение. За да постанови това свое решение съдът е взел предвид изложеното във въззивната жалба на [фирма] твърдение за неправилност на решението на първоинстанционния съд по въпроса за давността, който не се е съобразил с факта, че до 2007 г. е била налице неприключила административна процедура по възстановяване на собствеността върху порцесния земеделски имот по ЗСПЗЗ. Тоест, въззивният съд не е надхвърлил правомощията си по чл.269 от ГПК.
2. В решение № 60 от 31.05.2010 г. по гр.д.№ 694 от 2009 г. на ВКС, Второ г.о. е прието, че в гражданското производство по предявен иск по чл.108 от ЗС, ответникът, който не бил страна в реституционното производство по ЗСПЗЗ и който противопоставя свои права върху имота, може да се брани и възрази като оспорва правото на собственост на ищеца, в това число и да оспорва дали са били налице предпоставките на закона за възстановяване на собствеността. Това решение е неотносимо към настоящия правен спор, по който ответниците са наследници на ползувател по пар.4а от ПЗР на ЗСПЗЗ, за допустимите възражения на които по иск с правно основание чл.108 от ЗС предявен от наследници на реституиран собственик на земеделския имот, има прието изрично Тълкувателно решение № 9 от 2012 г. на ОСГК на ВКС, на което обжалваното решение на Варненския окръжен съд не противоречи.
3. В решение № 646 от 12.10.2010 г. по гр.д.№ 1210 от 2009 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 323 от 18.05.2010 г. по гр.д.№ 1338 от 2009 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 241 от 17.10.2012 г. по гр.д.№ 850 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о. е прието, че въззивният съд е длъжен в изпълнение на задълженията си по чл.236, ал.2 от ГПК да изложи мотиви във връзка със събраните в процеса относими доказателства и релевантните за спора факти и да формира правни изводи по всички въпроси във връзка с относимите към спора доводи и възражения на страните. По същество същото е прието и в обжалваното решение на Варненския окръжен съд- в мотивите на същото съдът е изложил мотиви по всички относими към спора доводи и възражения на страните. Тоест, липсва противоречие между обжалваното решение и горепосочените решения на ВКС.
4. Няма противоречие между обжалваното решение и съдебната практика и по четвъртия посочен от касаторите правен въпрос за предпоставките за уважаване на иск с правно основание чл.108 от ЗС: В решение № 2419 от 13.10.1960 г. по гр.д.№ 3461 от 1960 г. на ВС, Първо г.о. и решение № 2536 от 05.12.1966 г. по гр.д.№ 1794 от 1966 г. на ВС, Първо г.о. е прието, че за уважаване на иск по чл.108 от ЗС следва да се докаже: че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска, че вещта се намира във владение или държане на ответника и че ответникът няма основание за това владение или държане. В обжалваното решение е прието същото: че искът е основателен, тъй като ищецът е доказал правото си на собственост върху процесния имот, че този имот се владее от ответниците и че те нямат основание за това владение.
5. В Тълкувателно решение № 10 от 2012 г на ОСГК на ВКС и в решение № 1222 от 16.12.2008 г. по гр.д.№ 4794 от 2007 г. на ВКС, Първо г.о. не е разглеждан и решаван конкретно посочения въпрос: от кой момент започва да тече давностния срок за придобиване по давност на имот, подлежащ на реституция по реда на ЗСПЗЗ: дали от момента на влизане в сила на чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ или от момента на приключване на реституционната процедура по ЗСПЗЗ. Поради това няма как да е налице противоречие между обжалваното решение и тези решения на ВКС по този въпрос. По този въпрос има задължителна практика на ВКС: решение № 584 от 25.09.2009 г. по гр.д.№ 2949 от 2008 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 627 от 05.10.2010 г. по гр.д.№ 1623 от 2009 г. на ВКС, Първо г.о., решение № 547 от 12.01.2011 г. по гр.д.№ 660 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 73 от 11.04.2011 г. по гр.д.№ 1181 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 80 от 16.03.2012 г. по гр.д.№ 456 от 2011 г. на ВКС, Първо г.о, решение № 54 от 23.04.2012 г. по гр.д.№ 1087 от 2010 г. на ВКС, Второ г.о. и други, постановени по реда на чл.290 от ГПК, на които обжалваното решение не противоречи.
6. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване на решението по въпроса: задължителните указания на ВКС в Тълкувателно решение № 9 от 2012 г. на ОСГК на ВКС обхващат ли и случаите на невалидна или неприключила реституция по ЗСПЗЗ. Този въпрос обаче е неотносим към настоящото дело, тъй като в решението си въззивният съд не е приложил ТР № 9 от 2012 г. на ОСГК на ВКС по отношение на възражението на ответниците за невалидна и неприключила процедура по реституция по ЗСПЗЗ. Напротив, изрично е разгледал и се е произнесъл по това възражение /стр.6, абзац 4 /предпоследен/ от въззивното решение/.
7. Не е налице и основанието на чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване и по въпроса: могат ли ответниците по иск с правно основание чл.108 от ЗС, които противопоставят и други придобивни основания върху имота, извън правата по пар.4а и 4б от ПЗР на ЗСПЗЗ /например като в настоящия случай възражение за придобиване на имота по давност/ да се бранят с възражения за материалната незаконосъобразност на решението на ОСЗ, от което черпи права ищецът и конкретно допустимо ли е разширително прилагане на ТР № 9 от 2012 г. на ОСГК на ВКС в хипотези, в които ответниците противопоставят възражения за придобиване на имота по давност. По този въпрос не съществува неяснота, а е налице и задължителна практика на ВКС, от постановяването на която не са настъпили промени в обществените условия и в законодателството, които да налагат промяна на тази практика. Според нея, когато ответниците по иск с правно основание чл.108 от ЗС за земеделска земя са наследници на бивш ползувател на имота и не заявяват други самостоятелни права върху този имот, те не могат да противопоставят възражения за материална незаконосъбразност на решението на ОСЗ, с което ищецът се легитимира като собственик. Твърдението за придобиване на имота по давност от наследниците на ползувателите не представлява предявяване на самостоятелни права върху този имот, поради което не дава право на тези лица да правят възражения за материална незаконосъобразност на решението на ОСЗ, с което ищецът се легитимира като собственик.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК касаторите дължат и следва да бъдат осъдени да заплатят на ответника по жалбата направените от него разноски за адвокат по делото пред ВКС в размер на 250 лв. На основание чл.78, ал.10 от ГПК на третите лица- помагачи не се дължат разноски, поради което искането им за заплащане на такива разноски следва да бъде оставено без уважение.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 347 от 28.02.2013 г. по в.гр.д.№ 3384 от 2012 г. на Варненския окръжен съд, гражданско отделение.
ОСЪЖДА М. М. С. от [населено място], [улица], вх.В, ет.6, ап.48, П. С. М. от [населено място], [улица]І 1, вх.В, ет.6, ап.48 и Д. М. Д. от [населено място], [улица] да заплатят на Ю. СК” ЕООД със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ап.10 на основание чл.78 от ГПК разноски по делото пред ВКС в размер на 250 лв. /двеста и петдесет лева/.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на третите лица-помагачи на страната на ищеца З. Х. Я., К. А. С., Т. С. Г., Х. С. Х., П. А. Я., С. П. С. и Т. А. З. за присъждане на разноски.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.