О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
гр. София, 04.10.2016 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и осми септември през две хиляди и шестнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 1784/2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. И. М., В. П. М. и Д. П. М. – всички от [населено място], обл. Р., приподписана от адв. В. Д., срещу определение № 827 от 06.07.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 470/2016 г. на Русенски окръжен съд. С посоченото определение е потвърдено разпореждане от 21.04.2016 г. на Русенски районен съд, с което е върната подадената от частните жалбоподатели искова молба с вх. № 36503/26.08.2015 г.
В частната касационна жалба се поддържат оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се прави искане за неговата отмяна. Излагат се твърдения и доводи, че при формулиран ясен и разбираем петитум на исковата молба първоинстанционният и въззивният съд са приели молбата за нередовна и са разпоредили връщането й, без да посочат кои нередовности са останали неотстранени. Навеждат се и доводи срещу извода на въззивния съд за липса на правен интерес от търсената с иска защита, касаеща „потребителски отношения”.
Допускането на касационно обжалване е обосновано в жалбата с твърдения, че „е редно ВКС да даде ясен и категоричен отговор на следните въпроси, имащи пряко значение за прилагането на правото : Допустимо ли е съдът да твърди бланкетно, че нищо не му е ясно от петитума на иска, още повече като е очевидно и служебно му е известно както същността на предмета на спора, така и правните отношения, които се иска да бъде установено, че съществуват между ищеца и ответника; Може ли да се твърди бланкетно, че исковата молба страда от редица недостатъци, без това да се посочи конкретно, още повече, че какива правни стандарти за достатъци и недостатъци на исковата молба не съществуват; Може ли съдът да решава, че искът е без правно основание, защото е могло да се направи и може би е направено възражение по друго дело”.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото и доводите по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното :
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С разпореждане от 21.04.2016 г. Русенски районен съд е върнал подадената от Р. И. М., В. П. М. и Д. П. М. искова молба, след като е констатирал, че в предоставения им срок ищците не са отстранили указаните в разпореждания от 30.11.2015 г. и 05.02.2016 г. нередовности на молбата, касаещи размера на иска, правния интерес от предявения като главен установителен иск за непогасяване по давност на вземане по застраховка „Гражданска отговорност”, надлежния ответник по иска и търсената защита. Като мотив за връщане на исковата молба първоинстанционният съд е посочил и предявяването на недопустим иск за установяване, че работодателят на наследодателя на ищците, който не фигурира като ответник в обстоятелствената част на молбата, е бездействал като застраховащ.
Сезиран с частна жалба от ищците, Русенски окръжен съд е постановил обжалваното в настоящото производство определение, с което е потвърдил разпореждането на Русенски районен съд за връщане на исковата молба. Въззивният съд е приел, че въпреки предоставената им възможност ищците не са уточнили петитума на исковата молба и не са отстранили останалите нередовности на молбата, указани ясно и точно в разпорежданията на първоинстанционния съд по чл.129, ал.1 ГПК. Изложени са и съображения за неизпълнение на указанията за уточняване на правния интерес от предявяване на самостоятелен установителен иск, че вземането на ищците не е погасено по давност, предвид възможността погасителната давност да бъде обсъден в заведеното от ищците друго дело по предявен иск с правно основание чл.200 КТ.
По допускане на касационното обжалване :
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното определение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Според задължителните указания в т.1 от Тълкувателно решение № 1/19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, посочването на значимия за конкретното дело правен въпрос е задължение на касатора /частния жалбоподател/, който следва да обоснове общата и специфичните за достъпа до касация основания по чл.280, ал.1, т.1 – т.3 ГПК.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК частните жалбоподатели са формулирали въпроси, които нямат характеристиките на правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК. В съдържанието на въпросите са инкорпорирани оплаквания за неправилност на изводите на въззивния съд относно неизпълнението на указанията на първата инстанция за отстраняване на нередовности на исковата молба и преценката, че не е уточнен правния интерес от търсената с установителния иск защита. В стадия за селекция на частните касационни жалби Върховният касационен съд не проверява правилността на обжалваното пред него определение, а селектира жалбите съобразно специфичните за достъпа до касация основания като преценява дали по отношение на определението са осъществени общото основание за достъп до касация по чл.280, ал.1 ГПК и допълнителни предпоставки от кръга на визираните в т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Непосочването на конкретен правен въпрос, чието разрешаване е обусловило потвърждаването на разпореждането за връщане на исковата молба, е достатъчно основание за недопускане на въззивното определение до касационен контрол. Самостоятелен аргумент за недопускане на обжалването е и обстоятелството, че жалбоподателите не са посочили и обосновали нито една от специфичните за достъпа до касация допълнителни предпоставки по т.1 – т.3 на чл.280, ал.1 ГПК, а са аргументирали приложното поле на касационния контрол с непредвидено в закона основание за допускане на касационно обжалване – „пряко значение на поставените въпроси за прилагането на правото”.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване на определението по в. ч. гр. д. № 470/2016 г. на Русенски окръжен съд.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 827 от 06.07.2016 г., постановено по в. ч. гр. д. № 470/2016 г. на Русенски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :