О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 473/05.10.2016 г.
Върховен касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Първо отделение в закритото заседание на двадесет и девети септември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: Красимир Влахов
Членове: Светлана Калинова
Геника Михайлова
разгледа докладваното от съдия Михайлова гр. д. № 2399 по описа за 2016 г.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 7435/ 02.11.2015 г. по гр. д. № 3431/ 2015 г, с което Софийски градски съд, като потвърждава решението от 13.10.2014 г. по гр. д. № 33 881/ 2011 г. на Софийски районен съд на основание чл. 108 ЗС признава за установено по отношение на Н. Т. Т., Б. Г. К. и Л. И. Т., че А. В. Л., Е. С. Л., В. В. Л. и В. С. Л. по договор за покупко-продажба по н. а. № 150/ 28.09.2004 г. са съсобствениците на един УПИ в местността „М. ливади – изток“ в [населено място] и ги осъжда да предадат владението на имота. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт № 130/ 13.04.2010 г., с издаването на който като съсобствениците на имота по придобивна давност са признати Н. Т. Т., Б. Г. К., Л. И. Т. и Т. Й. Т. (починалият в хода на производството първоначален ответник, на когото Л. Т. е конституирана като правоприемник по завещание).
Решението обжалва ответницата Л. И. Т. с искане да бъде допуснато до касационен контрол за проверка на неговата правилност по въпроса, може ли съдът да основе своите изводи само на избрани от него доказателства и доказателствени средства, без да обсъди и другите и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни? Касаторът счита въпросът включен в предмета на делото и обуславящ правните изводи във въззивното решение. Допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол обосновава с решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 – 293 ГПК, които цитира. По същество се оплаква, че решението е необосновано. Претендира разноски.
Ответниците по касация съпрузите А. и Е. Л. и съпрузите Е. и В. Л. възразяват, че процесуалноправният въпрос няма претендираното значение. С довода, че обжалваното решение съответства и на решенията на ВКС, които касаторът цитира, изключват и допълнителното основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по искането за допускане на касационния контрол.
Настоящият състав на Върховния касационен съд намира жалбата с допустим предмет. Решението е по искове за собственост върху недвижим имот, а чл. 280, ал. 2, т. 1 ГПК изключва цената на иска по тези дела като относим критерий за допустимото възникване на правото на касационно обжалване. Жалбата е подадена от легитимирана страна – единият от ответниците по исковете по чл. 108 ЗС по осъдителното въззивно решение. Спазен е и срокът по чл. 283 ГПК. Налице са и останалите предпоставки за редовност и допустимост на касационната жалба, но повдигнатият от касатора въпрос не обуславя изводите на въззивния съд. Това изключва общото основание на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационния контрол. Съображенията за това са следните:
Исковете по чл. 108 ЗС са разгледани след разпореждане, с което при условията на чл. 210, ал. 2 ГПК първоинстанционният съд ги е отделил в самостоятелно производство. Предявени са от ответниците по касация. Обосновани са с твърденията, че по договор по н. а. № 150/ 28.09.2004 г. ответниците по касация са придобили при равни квоти и при условията на съпружеска имуществена общност (СИО) собствеността върху незастроения недвижим имот в местността „М. ливади – изток“ в [населено място], но произтичащото от абсолютното право правомощие на владение е оспорено от касатора и необжалвалите ответници по ревандикационните искове, тъй като те са се снабдили с констативния нотариален акт, отменен при последицата на чл. 537, ал. 2 ГПК с въззивното решение.
Исковете са оспорени с възражението, че касаторът и необжалвалите ответници са придобили собствеността върху имота по давностно владение, за което е съставен констативният нотариален акт, а имотът е различен от ливадата от 5 дка, който изначалният праводател на ответниците по касация С. (С.) Н. Т. получава по замяна от Т. комисия (н. а. № 34/ 22.03.1957 г.).
С обжалваното решение въззивният съд е обсъдил подробно писмените доказателства, чрез които ответниците по касация са обосновали качеството си на собственици на имота. Приел е за установено, че: 1) бившият собственик на ливадата от 5 дка, получена по замяна от Т. комисия, е С. (С.) Н. Т. (н. а. № 34/ 22.03.1957 г.); 2) собственикът е починал на 24.02.1965 г. (удостоверение за наследници от 13.09.1990 г); 3) Ж. М. Б. купува от наследниците на собственика 1/ 4 идеални части от празно неурегулирано място, разположено върху бившата ливада (договор за покупко-продажба по н. а. № 26/ 1977 г., включително по съображения от описания при съставянето му н. а. № 34/ 22.03.1957 г.); 4) след делба с наследниците съпрузите Ж. и С. Б. получават в дял имот в местността „М. ливади – III ч.“, разположен върху празното неурегулирано място, вече в регулация (протокол за съдебна спогодба от 27.03.1981 г.); 5) ответниците по касация А. Л. и В. Л. купуват от тях имота (договор по н. а. № 150/ 28.09.2004 г.) и 6) при сключването на договора за покупко-продажба от 28.09.2004 г. първият от тях е в брак с ответницата по касация Е. Л., а вторият – с ответницата по касация Е. Л. (факти, за който липсва спор). Изводът, че този имот е идентичен с ливадата, бивша собственост на С. Т. въззивният съд е направил, след като е обсъдил доказателствата, събрани чрез заключенията на допуснатите и изслушани съдебно-технически експертизи. С това в обжалваното решение е обоснован правният извод на въззивния съд, че към 28.09.2004 г. ответниците по касация са съсобствениците на имота при равни квоти и при условията на СИО за всяка от двете съпружески двойки. След това въззивният съд е пристъпил към разглеждането на възражението за погасяване на абсолютното вещно право поради придобиването на имота по давностно владение от касатора и необжалвалите ответници по ревандикационните искове. За да процедира така, въззивният съд се е позовал и на ТР № 11/ 2012 г. на ВКС по тълк. д. № 11/ 2012 г. ОСГК, съгласно задължителните указания в приложението на процесуалния закон при разпределянето на доказателствената тежест по подобни дела съставеният констативен нотариален акт за имота не се ползва с материалната доказателствена сила по чл. 179, ал. 1 ГПК.
След това въззивният съд е съобразил, че оборимата презумпция на чл. 69 ЗС предвижда предположение, че владелецът държи вещта като своя, докато не се докаже, че я държи за другиго. След задълбочено обсъждане на гласните доказателства, събрани чрез разпит на доведените от страните свидетели, въззивният съд е отказал да я приложи за процесния имот. Установил е, че фактическа власт касаторът и останалите ответници по исковете са установили, но върху имот, различен от процесния, а процесният е ограден, но не от касатора и останалите ответници по исковете. Така е направен крайният извод, че правото на съсобственост, придобито от ответниците по касация при равни квоти и при условията на СИО за всяка съпружеска двойка с договора за покупко-продажба по н. а. № 150/ 28.09.2004 г. съществува и към приключване на съдебното дирене, а не е погасено чрез заявеното с възражението оринерно придобивно основание.
Настоящият състав на Върховния касационен съд не намира, че повдигнатият от касатора процесуалноправен въпрос обосновава въззивното решение. Въззивният съд е уважил исковете по чл. 108 ЗС, включително този, предявен срещу касатора, след като, разпределяйки доказателствената тежест между страните, е обосновал фактическите си констатации на относимите доказателства. Изложил е логични съображения за доказателствената стойност на документите, обсъждайки събраните чрез тях доказателства във връзка с тези, събрани чрез заключението на съдебно-техническата експертиза и чрез разпит на доведените свидетели. Изключено е общото основание на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационния контрол.
При този изход на делото, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 7435/ 02.11.2015 г. по гр. д. № 3431/ 2015 г. на Софийски градски съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.