4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 473
[населено място], 05.11.2019г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение, в закрито заседание на седми октомври, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ВАСИЛ ХРИСТАКИЕВ
като разгледа докладваното от съдия Божилова ч.т.д. № 104/2019 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е по чл.274 ал.2 пр. първо вр. с ал.1 т.2 вр. с чл.248 ал.3 ГПК.
Образувано е по частни жалби на всяка от страните против определение № 631/16.10.2018 г. по т.д.№ 112/2018 г. на Варненски апелативен съд, с което е изменено решение № 136/15.06.2018 г. по същото дело, в частта му с характер на определение, по определяне отговорността за разноски , като „ Саба.БГ„ ООД е осъдено да заплати на „Фикосота„ ООД сумата от 10 052,22 лева – разноски по компенсация за първа и въззивна инстанции.
Жалбоподателят „Фикосота” ООД оспорва правилността на определението, предвид неуважаване на искането му за разноски за въззивна инстанция, в пълния доказан размер от 9 600 лева , от които въззивният съд му е присъдил само половината / при липса на уточнение каква част от договореното адвокатско възнаграждение е за процесуална защита по въззивната жалба на страната и каква част – за защита срещу въззавната жалба на противната страна /, приемайки че са възмездими разноски само с оглед отхвърлената въззивна жалба на „Саба.БГ„ ООД. Страната намира, че възнаграждението – като уговорено съобразно цената на исковете, следва да се присъди изцяло.
Жалбоподателят „Саба.БГ”ООД оспорва правилността на въззивното определение по съображения, че съдът се е произнесъл извън претендираното от „Фикосота„ ООД – единствено за възмездяване на разноски във въззивна инстанция, не и коригирането им за първоинстанционното производство, съобразно изхода във въззивното. Оспорва определените за възмездяване в нейна полза суми за първа инстанция, поради неприсъждане пълния размер на направените от страната разноски за съдебни експертизи, допуснати единствено за нуждите от защитата й по предявените от „Фикосота„ ООД искове по чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД – отхвърлени от първоинстанционния съд. Счита дължимо възмездяване и на част от заплатената държавна такса в първоинстанционното производство / 7 008,60 лева /, с оглед уважаването на един от насрещните й искове в първоинстанционното производство / в която част първоинстанционното решение е обезсилено на въззивна инстанция и производството прекратено / . Ведно с дължимо възмездяване на заплатено адвокатско възнаграждение, в размер от 3 434,14 лева – за защита по предявените от „Фикосота„ ООД искове – отхвърлени, с влязло в сила решение, страната обосновава дължимост на разноски в общ размер от 15 188,78 лева, срещу дължими в полза на „Фикосота„ ООД разноски от заплатено адвокатско възнаграждение за защита по предявените насрещни искове – 12 632,40 лева или по компенсация – дължими на „Саба.БГ„ ООД разноски , в размер на 2 556,38 лева. Страната оспорва отказа на въззивния съд да присъди възмездяване на понесени от нея разноски във въззивна инстанция, поради недоказаност на заплатено по банков път адвокатско възнаграждение, позовавайки се на обстоятелството, че договорът за правна помощ съдържа изрично признание за плащането на сумата, независимо от договореното заплащане по банков път. „Саба.БГ „ ООД оспорва основанието за възмездяване на разноски на „Фикосота„ООД , съобразно изхода на спора по предявения насрещен иск , за осъждането на дружеството да получи договорената стока, по съображения, че защитата на страната не се е основавала на недопустимост на въззивното решение / какъвто е правният резултат във въззивна инстанция / , а на неоснователност на иска . Допълнението към подадената частна жалба – от 28.10.2018 г. – е постъпило извън преклузивния срок по чл.275 ал.1 ГПК и не подлежи на разглеждане.
За да се произнесе по подадените частни жалби, настоящият състав съобрази следното :
Страните са предявили пред въззивен съд искания с различен предмет , както следва : „Фикосота „ ООД е претендирала единствено възмездяване на разноски във въззивна инстанция, предпоставящо производство по чл.248 ГПК, а „Саба.БГ„ООД – произнасяне по направеното още с въззивната жалба искане – за коригиране на дължимите за първоинстанционното производство разноски, но с оглед изхода на делото в първа, а не във въззивна инстанция, което е последващо коригирано – с молба от 15.01.2018 г. – като претенция за дължими за първоинстанционното производство разноски, с оглед резултата във въззивна инстанция. Искане за възмездяване на разноски в полза на „Саба.БГ„ ООД за въззивна инстанция не е отправяно до приключване на устните състезания.
Следователно, произнасянето на въззивния съд по молбата на „Саба.БГ„ ООД за възмездяване на разноски във въззивна инстанция / макар оставено без уважение /, както и по молбата на „Фикосота„ООД – за възмездяване на дължими за първоинстанционното производство разноски , с оглед изхода на спора във въззивна нистанция, е недопустимо, поради нарушаване на принципа за диспозитивното начало. При това, произнасянето с предмет коригиране на разноски, дължими за първоинстанционното производство, с оглед изхода на спора във въззивна инстанция , предпоставя съответна отмяна – пълна или частична на първоинстанционния акт, в частта по определяне отговорността за разноски или присъждане на допълнителни разноски, в съответствие с изхода на спора във въззивна инстанция.
Неправилно е произнасянето на въззивния съд по дължими на „Саба.БГ„ ООД разноски, с оглед резултата във въззивна инстанция,тъй като за страната същият е изцяло негативен. Неправилно съдът е съобразявал на страната разноски , с оглед отхвърлянето на исковете на „Фикосота„ ООД, с правно основание чл.55 ал.1 пр. трето ЗЗД и чл.86 ЗЗД. Първоинстанционното решение в тази му част не е обжалвано от „ Фикосота „ ООД и е влязло в сила. Респективно последиците от същото, с оглед отговорността за разноски, е следвало да се реализира единствено по реда на чл.248 ГПК, с искане до първоинстанционния съд – направено с въззивната жалба, но последващо уточнено с друг петитум – с преждепосочената молба от 15.01.2018 г.. Следователно, по отношение правният резултат по тези искове, отговорността за разноски остава така, както е разпределена с първоинстанционното решение.
Допустимо, но неправилно, се явява произнасянето на съда и по отношение претенцията на „Фикосота„ ООД , с правно основание чл.248 ГПК, за присъждане на разноски за въззивна инстанция , преценени от въззивния съд в размер на 4 800 лева – половината от сумата 9 600 лева, договорена за процесуално представителство на страната във въззивна инстанция, без разграничение в каква част – за защита по въззивната жалба на дружеството и в каква част – за защита срещу въззивната жалба на противната страна.
За „Фикосота„ООД резултатът от въззивното обжалване е позитивен, тъй като в обжалваната от дружеството част от първоинстанционното решение – единствено в частта с която, по насрещен иск на „ Саба.БГ„ ООД, квалифициран с правно основание чл.200 ал.1 пр.1 ЗЗД, „Фикосота „ ООД, в качеството на купувач, е осъдено да получи договорената със „Саба.БГ„ ООД, в качеството на продавач, стока – първоинстанционният акт е обезсилен, а производството – прекратено, поради недопустимост на иск с такъв предмет. Несъстоятелен е аргумента на „ Саба.БГ„ ООД, че не следва да се приложи разпоредбата на чл.78 ал.4 ГПК, предвид съдържанието на защитата на страната – оспорвала единствено неоснователност, а не недопустимост на иска. Подобна предпоставка – адекватност на защитата – за възмездяване на разноски на ответника, при прекратяване на производството, законът не въвежда. Не може да се сподели и аргумента на въззивния съд, че договореното възнаграждение следва да се присъди наполовина, тъй като защитата на „Фикосота „ ООД против въззивната жалба на „Саба.БГ„ООД – срещу първоинстанционното решение, с което са отхвърлени останалите два , в съотношение на главен и евентуален, насрещни иска на същата страна – отново е успешна – отхвърлителното първоинстанционно решение по насрещните искове на „Саба.БГ„ООД, квалифицирани с правни основания чл.200 ал.1 пр. второ ЗЗД и чл.88 ал.1 пр. второ ЗЗД , е потвърдено. Предвид това, молбата по чл.248 ГПК на „ Фикосота„ ООД е следвало да се уважи изцяло, за сумата от 9 640 лева, от които 9 600 лева – договорено адвокатско възнаграждение и 40 лева – заплатена държавна такса по подадената от страната въззивна жалба.
Постановяването на общ диспозитив по всички претенции, предпоставя като резултат от произнасянето по частната жалба срещу допустимото произнасяне на въззивния съд, частично обезсилване на атакуваното определение.
Водим от горното, Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОБЕЗСИЛВА определение № 631/16.10.2018 г. по т.д.№ 112/2018 г. на Варненски апелативен съд, в частта му , в която „ Саба .БГ„ ООД е осъдено да заплати на „Фикосота„ ООД разноски за въззивна инстанция, в размер н а д сумата от 9 640 лева.
ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част – за присъдени в полза на „ Фикосота „ ООД разноски за въззивна инстанция, в размер на 9 640 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: